Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Едно интервю с един съвременен възрожденец

vrabГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Българската държава трябва да има политика за младите и диаспората, за да се справи с бъдещите кризи. Между България и Македония трябва да има магистрала, общо съслужение между двете църкви и медии, които да работят за сближаването. Раните от миналото ще бъдат заличени с помощта на евроинтеграцията. Това заяви в интервю бизнесменът и филантроп д-р Милен Врабевски, основател на фондация „Българска

памет“. Д-р Врабевски е един от най-успешните български предприемачи в областта на здравеопазването не само у нас, но и в цяла Източна Европа. Той е един от малцината, който наред с успешната бизнес дейност инвестира в развитието и бъдещето на българската нация и диаспора на Балканите, Украйна и Молдова чрез своята фондация „Българска памет“. В момента го намираме погълнат от последната му инициатива. Той помага на медиците от съседна Република Северна Македония, предоставяйки им защитни облекла и маски, за да могат да се справят с връхлетялата ги пандемия от коронавирус. С негова помощ лекарите и медицинските сестри от Делчево и Струмица – два града в непосредствена близост до границата – могат да се чувстват защитени.

Пандемията от коронавирус е засегнала част от инициативите на д-р Врабевски. Най-много му липсва, че не може да организира своите семинари, на които присъстват много български деца от съседните страни, а също така и традиционното честване на Деня на храбростта и българската армия на 6. май в Ново село, в РС Македония. Там всяка година по негова инициатива се почита паметта на героите от 11. пехотна Македонска дивизия. Д-р Врабевски изказа специална благодарност на струмишкия митрополит и свещениците от неговата епархия за отслужената заупокойна молитва в памет на нашите бойци от 11. дивизия. Той с болка наблюдава „яростната антибългарска кампания“, с която някои среди искат да ударят по българо-македонските отношения, отбелязващи възходящо развитие през последните няколко години. Но д-р Врабевски е твърдо убеден и вярва:

„Раните от миналото все още сме способни

да лекуваме чрез европейската интеграция“.

„На този фон малко нелогичната антибългарска кампания в региона идва точно в момента, когато успяхме да им отворим вратите в правилната посока, т.е. да си дадем шансовете за реално сближаване. Влязоха в НАТО, доближиха се до пътеката към Европейския съюз и настъпи блокирането“, отбеляза той и добави, че това се използва отново, за да бъде посочена България като виновник от силите, които не желаят сближаването.

„Моята работа е да се помага на държавата, особено там, където не ѝ стигат силите да забележи очевадни неща. Като, например, за последните 30 години липсват магистрала, медии и съслужение. Нещо изключително важно за политиката там. Затова моята работа е да изпълнявам функции, които да напомнят за система, която работи“, заяви д-р Врабевски.

За пример той дава дейността, която развива в областта Преспа в Албания, където хората живеят в крайна бедност: „Всички кандидатстват за българско гражданство. Някои се македончеят, но това не е важното в случая за мен. Другата седмица им купувам противопожарна кола, по-другата линейка, след това кола за социален патронаж – чисто нов джип 4х4, за да може да се ползва в този пресечен терен от хора, които доскоро са били абсолютно изолирани от света“.

Разрушителното земетресение, което сполетя Албания съвсем наскоро, фактически остави този район без финансиране.

„Откъде ще дойде помощта? Разбира се от България. Другите се карат за историческо наследство, а аз действам. Отивам и правя това, което е необходимо… Но държавата ни също реагира, за щастие. Много обичам да имам такава подкрепа. Тя е телепатична – съидейници без да се уговаряме по телефона, събираме се в определени моменти и действаме“, заяви д-р Врабевски и обещава за инвестицията в Мала Преспа да се действа също толкова бързо и решително.

Фондация „Българска памет“ следва стриктна програма за реинтеграция на българската диаспора, за обществено и кариерно развитие на младите, битка с демографската криза, опазване на културно-историческото наследство и ползите от него както в икономически план, така и за родолюбиво възпитание на младото поколение.

Част от това е инициативата Академия за евроинтеграция и за млади лидери с първо събитие в Берово и София, която е съвместен проект с авторитетната германска фондация „Ханс Зайдел“. „Заедно направихме следващата крачка. С „Език свещен на моите деди“, който е свързващ и обединяващ фактор, много ефективен мост за бъдещото икономическо сътрудничество. Ние си говорим нашия език, не водим никакви спорове, не водим никакви конфликти помежду си на ниво чисто човешко общуване, защото никой не инвестира в злоба“, заяви д-р Врабевски. Според него, злостната кампания срещу България може да се неутрализира единствено от нашата добронамереност и от това, което всекидневно правим за младите хора в региона.

За мен е важна цялата диаспора

и младите хора

Успоредно с работата в РС Македония и Албания, продължава да инвестира в Бесарабия. За него от ключово значение е да има българско училище в Одеса, защото там се намира най-голямата диаспора – около 500 хиляди българи със смесените бракове живеят само в черноморския град. „От 15 години се занимавам с този въпрос и чакам от 4 - 5 години държавата за училище в Одеса за българите, където да се преподава на български“.

Интересите на д-р Милен Врабевски не се ограничават само с външните българи. Той инвестира в младите хора и многодетните семейства. В момента се подпомагат около 14-15 многодетни семейства, като се осигуряват не само учебни помагала за децата, но, ако е необходимо се купуват домове за тях.

„Не трябва да се маргинализира тематиката многодетно семейство. Ако някой има три и повече деца, това трябва да е гордост. Ти трябва да си на пиедестал, защото си дал най-доброто на държавата. А когато го обичаш безусловно това съкровище на България, ти съответно го правиш достоен гражданин на нашето общество“, смята той.

Социалният патронаж е и към българската диаспора в близката чужбина. „Имаме достатъчно основания да се гордеем с постиженията си, защото наградният фонд за млади наши братя и сестри от Македония, Албания, Сърбия е посещение в България и Европейския парламент, социално подпомагане на тези, които са социално слаби. Преди два месеца, когато все още беше отворена границата, 20 ученика от Делчево от социално слаби семейства се върнаха с огромни торби подаръци от България – с наши ваучери си купиха всичко необходимо. Най-важното е, че някой оценява тяхното старание и ученолюбие. Това, че са в неравностойно положение не е грях и не бива да страдат, винаги има кой да им подаде ръка от България“, категоричен е д-р Врабевски.

Диаспората – резервният генофонд на България

Д-р Милен Врабевски подчертава, че работата с диаспората трябва да се усили и да се превърне в държавна политика. За него „това е нашият резервен генофонд“ и начин за справянето с демографската и други кризи. „Ще се справим с кризите, като градим мостове с хората, които по независещи от тях причини са останали извън границите на сегашната Република България. Без осъдително поведение спрямо ничия държавна политика, ние сме в момента адекватен член на европейското семейство, знаем каква е истинската форма на евроинтеграция и спазваме всички принципи на толерантност и разбирателство, взаимно сътрудничество, взаимопомощ, солидарност, трансгранично сътрудничество, взаимни искрени и съвместни чествания, премахване на езика на омразата“, заяви той.

От голямо значение е изграждането на магистрала, която да свързва Македония и България, а също така да има съслужение между Българската православна църква и Македонската православна църква – Охридска архиепископия. „Не може църквата ни да служи на източно олигархически интереси“, категоричен е д-р Врабевски. Причината да нямаме добър път, по който за два часа да се стига от София до Скопие, той вижда в „големите пари замесени в регионалната политика и интересите на големите държави“, които преследват своята политика на Балканите от столетия.

Наред с това трябва да има медии, които да работят за сближаването на България и Македония.

„Искам да видя една изградена национална политика, базирана на стратегии, изработени от умни хора. Не чакам някой да ми формулира националните приоритети, но не може д-р Врабевски да ви оправи света. Аз съм една много малка брънка от цялата верига. Иска ми се държавата да стои повече зад мен в повечето ми инициативи“, заяви той, подчертавайки, че осъзнава много добре, че на държавата също не ѝ е лесно.

Лесно ли е да си благотворител?

„Ако говорим за данъчни облекчения, не. За да вървим към прогрес трябва да сме конструктивни. Няма време за вайкане. Каквото зависи от даден човек, той трябва да го свърши“, е краткият отговор, който даде основателят на фондация „Българска памет“.

„Трябва да добавяме стойност в едно общество, без да търсим логиката за това, причината или благодарността. Не правиш добро, за да чакаш благодарност или признателност, орден или нещо друго. Това се прави с цел да работиш за средата, която искаш да изградиш. Тя трябва да бъде такава каквато ти си мечтаеш, но не без твоето участие. Т.е. благотворителят трябва да бъде едно универсално понятие, а не просто човек с възможности, както е било през Възраждането, когато се е помагало с отварянето на училища и църкви. Благотворителят е човек, който е разбрал, че всеки един контакт трябва да е дарение – с благословия, добра дума, добронамереност, със способност да изслушваш, с жестове, добротворчество и дори доброволен труд“, каза д-р Врабевски.

Ваксина за коронавируса

Д-р Милен Врабевски е ръководител на една от най-големите научноизследователски организации в областта на здравеопазването в цяла Източна Европа. Той е поканен да участва в разработването на ваксина срещу коронавируса. Негов екип работи в 4 от централноевропейските му офиси. „Това естествено е гордост и чест в един такъв труден момент за човечеството“ каза той и изрази задоволство, че хората най-сетне са разбрали важността на научноизследователската работа.

Д-р Врабевски очаква и втора вълна на пандемията, но смята, че държавата е способна да се справи с нея. Ние имаме около 330 болници и около 50 000 легла. При едно рационално използване на този огромен мащаб и инфраструктура за медицинска дейност, можем не само да се преборим, но и да дадем добър пример – как една държава е способна да се реорганизира, преструктурира и да се справи с всичко, което нагнетява ежедневието на гражданите.

Най-ценната награда

Д-р Милен Врабевски е носител на редица престижни наши и чуждестранни награди, включително на Европейския парламент. През март тази година той бе обявен за „Мъж на годината“ за цялостната си родолюбива дейност. Интересуваме се - коя е най-ценната награда:

„Любовта в семейството, защото всичко друго е суета. Човек върви напред, когато е неразделна част от една единица, която гради обществото. Семейството ти дава усещане за принадлежност и най-добре можеш да разбереш средата около себе си. Какво означава да живееш с мисия, за другите хора, например за децата си? Това е истинската неподправена обич, която е най-голямата награда“, заяви д-р Милен Врабевски.

 

---------------------------------------------

Бел. ред. Публикацията е по материали на БГНЕС

 

 

   Fluida

   Lema BG


 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

webstarmax