Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

В соца битуваше лафче: има кой да мисли по въпроса

ewdxРумен СТОЯНОВ

Демократясахме, ала я наследихме от другарята тая тегоба. В соца битуваше лафче: има кой да мисли по въпроса. Естествено, коят беше КПSS. Българята нямаше защо да си много-много напрягаме гънките мозъчни: тая изнурителна дейност бяхме я предоставили на товарещите, милодрагото ни отечество бе своего рода фирма подизпълнителка, търпеливо изчакваше да мине конгрес или пленум в Страната на изгряващия

комунизъм (там и само там стана чудо на природата, сиреч феномен: най-справедливият, единствено съвършеният обществен строй залезе преди да е изгрял, нейсе), та едва тогава подхващахме изпълнението на спуснатите нам подзадачи. Тъй я карахме речи-кажи половин век. И ни хареса: не се напрягаш усилено, други вместо теб вършат най-важното за тебе мислене, от него си избавен, пей, сърце, живот си живей, нашенецо, защо да имаш ядове по разните му дълбоки мисленици, нека на ония в най столицата им пращят мозъчните гънки, щом са вождове на прогресивното човечество, ние ще си кютаме досежно как да ръководим съдбините си. Обу(на)чени бяхме с тоя способ и добре ни беше: умствени висоти, от които дъхът секва, не катерехме, отмаряхме в ниското и още по-низкото, не се излишно товарехме.

В това блажено състояние на умствено дремуцане ни завари славният и трижди по-героичен ноември, кога сторихме, нали сме похватни, връц от изтока към запада: вече слънцето на щастието ще изгрява за нас от своя заник, тъй я. Хубавото бе и е, че бяхме дресирани, обръгнали, затуй не рачихме да промислим с наши глави, а сръчно-пъргаво и лесно-лесно, с широко разтворени обятия, па искрено облекчение, възприехме новия свой мислител: Брюксел. Он тутакси замести предишната Москва: все едно бяхме лежали на лява кълка и чевръсто, хоп, се претърколихме на дясна, пък дрямката = немислене остана, и тоя път дваж по-яка спрямо соцкомунизма, зер благодатните нам про/мислителите станаха два: Брюксел и Вашингон, съответно порасна разтовареността ни, двоен кеф.

Ако приемем, че поверяваме на инородци да мислят вместо нас, възниква неизбежимо въпросът: защо е неприязънта към тоя невеществен труд. Елементарно, би рекъл Шерлок Холмс - защото мисленето с твоя глава неизбежимо означава поемане на отговорност. А в туй поприще бягаме като дявол от тамян, квооо, да се туря на топа на устата, я къш, да не съм луд, на мен дай ми указания, които да изпълнявам. Нека други вземат решения, каквото и да стане, аз никога не ще съм виновен: тъй ми наредиха, тъй правих, они да му берат грижата. Ние много любим да се оправдаваме с пусто турско полухилядолетно робство, то, то и само то е виновно за безчет наши безобразия, трайно увредило народопсихологията до ден днешен, утрешен, па вдругиденшен. Пък аз: добре, че са ни яхали толкова дълго, ако не беше тъй, с какво щяхме да се оправдаваме? Удобно забравяме, че в същото културно присъствие българи предостойни, Паисий, Раковски, Левски, Ботев и съратници не чакали някой вънкашен да им дава ум, а правили каквото собствените им прозрения сочели, него, него сторвали. Значи не трябва да се малодушно, пъзливо и користно тулим зад чалмоносците, а да следваме чистия образец на възрожденците. Може би защото пиша настоящето в чудното село Драганово, идва ми тамошна поговорка: на калпав орач ралото му пречи.

------------------------------------------------

Бел. ред. Заглавието е от редакцията

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n