Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Кристо буквално не искаше да чуе, не само да говори на български

kristo_bgРумен СТОЯНОВ

Почина Кристо. И тукашняци надигнаха глас да се именува нещо значимо в негова чест: било Националната художествена академия, било Квадрат 500. Право имат въпросните особи да изкажат на всеслушание какво мислят. Мое право е да оглася становище досежно порива им Кристо да бъде надлежно увенчан. Той напусна социалистическа България. Не го упреквам, воля негова, търси благоприятни условия за творчески прояви,

свобода на движение. И сега изскача възголямшко НО. Кристо не се чувстваше българин, а гражданин на света. Щом тъй било, защо трябва България да му отдава почит, нека я окаже светът. Кристо не само не удостои веднъжки, абе един единствен път, колкото да не е без хич, да стъпне в отечеството подир 10-и, но даже не изволяваше да говори български; имаше го за някакво мижаво туземско наречие, що ли? България му направи изложба, он не дойде.

           Как да разбираме тия два отказа? Високомерие? Пренебрежение? Презрение? Гнусота? Нека всеки сам ги тълкува съобразно нравствените си убеждения. Обаче както и да премисляме, двете п(р)остъпки съвсем, съвсем не излъхват обич към родината, или поне уважение, любезност. Ако не приемаш социализма, след 10-и го няма, защо не посетиш страната, чийто хляб си ял, чиято вода си пил, чийто въздух си дишал и те изучи да рисуваш? Значи ти я загърбваш не заради политическо несъгласие, тогава заради какво? Как да си го обясним? Кой би одобрил някого, не искащ да види майка си, каквато и да е, нали не друг, а тя, колкото и лошава, все пак го е родила?

          Покойният Христо Симеонов, единствен българин, имал самостоятелна изложба в местоседалището на ООН, заварил се с бъдещия Кристо в студентството, ми разправи преди години следното. Наши художници са в Осака да подреждат павилиона за Световното изложение. И виждат едного. Я, че туй е Христо Явашев! Тръгват към него. Щом чул да му приказват на български, тоя се заозъртал и развикал: „Хелп ми! Хелп ми! Полиис!“ Оставили го на мира, оти да плашат човека.

           На тогова, дето щом прозвучaла българска реч, зове полиция на помощ, сякаш е нападнат от злодеи, тъдявашна снобария предлага да се назове държавно учреждение. Което, украсено чрез името му, да издържаме с отчисления на същите ония данъкоплатци, с чийто говор Кристо не ще да оскверни ушните си миди. Той бяга от българското гаче дявол от тамян, а държабата ни да възхвалява опаковача? Снобарията, направила това предложение, очебийно е загубила – ако въобще някога е притежавала – и сетен остатък от чувство за национално достойнство.

           Да окачим Кристовото име на обществено заведение равнозначи да внушаваме на дечица, младоци, че и дъртоци: искаш ли да те прославят в България, обърни ѝ гръб, изрази към нея отврат и тя ще ти се отблагодари с признание. Тъй ли ще възпитаваме своите потомци? Самси Христос Иисус казва: „по плодовете им ще ги познаете“ (Матей 7:16), сиреч по делата. Е какви бяха делата Кристови към Мати Болгария, че според снобарията она трябва да го високо тачи? Повтарям: той не щеше не само да говори български, а и да го чуе (Осака) и това отношение изчерпва напълно и окончателно всякакви умуваници относно увековечаване.

           Роденият във Видин Юлиус Пинкас (1885 - 1930) завоюва световна известност с анаграмата (разместени букви) Жул Паскин, живее и умира в Париж. А бидейки вече североамерикански гражданин, участва в международна изложба в Хавана с шест работи. Притежавам каталога: към всяка една стои отбелязана държавата, която представя: България. Космополитът Паскин шесткратно заявява, че той е от България, без тя да му го е искала. Съпоставете го с Кристо.

         Уви, той не е единствен. Г. М. Димитров обслужва три разузнавания (английско, американско, сръбско) на страни, враждебни спрямо България през Втората световна война, пък скоротечно демократясалите ни управници го възнаграждават за тая дейност трижди: в столицата името му носят (не обикновена улица) булевард, метроспирка, паметник. Поука тройна: работú срещу България и тя ще те възхвали! Че и щерката не забрави: прилитна от братските Съединени щати Анастасия Мозер, лично и решаващо спомогна БЗНС-то да бъде разбишкано и омаломощено (затуй ли викаха ѝ Маузер?), та в отплата бе възвеличен отец ѝ. Уговорена и осъществена сделка, що ли? Абе свиркай си, да не ти пука на дудука…

 

 

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n