Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Още за горчивия български опит за федериране с титова Югославия

ndndГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Идеята за федерация на южните славяни е руска. През ХIХ век зад нея стои Московският славянски комитет в лицето на Михаил Погодин, Иван Аксаков, Владимир Ламански. Но, забележете - обединението на южните славяни трябва да стане под доминацията на Сърбия, която е руският любимец на Балканите. Идва 1918 година. На 3 март ленинова Русия капитулира. Но победителите в ПСВ Франция и Великобритания правят страхотен подарък на своите съюзници – сърбите. Създава се Кралството на сърби, хървати и словенци, което по-късно е преименувано на Югославия. И така, шумадийското племе се оказва господар в една мини-империя с 23 млн. население, заемаща почти целите Западни Балкани. С добрия си късмет и след края на ВСВ сърбите се оказват на страната на победителите. Затова отварят уста, за да погълнат и следващата териториална хапка – България. Бащата на народите няма нищо против, България под ръководството на безгръбначния „герой от Лайпциг“ е готова да изпълни волята на Сталин и Тито. Така се стига до проекта за обединителния документ…

Съюзен договор

Националният Комитет на освободена Югославия от името на федерираните части на демократическа федеративна Югославия: Сърбия, Хърватско, Словения, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина от една страна и правителството на България - от друга сключиха този договор:

1. Демократическа федеративна Югославия и България се обединяват в една федеративна държава, която ще се състои за сега от седем федеративни части, а именно: България, Сърбия, Хърватско, Словения, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, които ще имат едно общо народно събрание и едно общо федеративно правителство и една обща митническа територия.

……………

6. Частта от Македония, която с мирен договор от 1913 година принадлежи на България, се присъединява към НРМакедония; присъединяват се към България частите български земи, отстъпени на Сърбия от Ньойския договор.

Белград, 5 януари 1945 год.

Ето как се развива по-нататък ситуацията, според педантичните записки на Георги Димитров в неговия дневник:

„5 юни 1946. В 4 часа сутринта (софийско време) се качихме в самолета (заедно с Роза) и в 12 часа по московско време бяхме в Москва. Летяхме много добре.

- Вечерта при мен Тито, Ранкович и д-р Нешкович (председател на Министерския съвет в Сърбия). Обсъждахме въпросите на взаимоотношенията между България и Югославия. Сърдечна другарска атмосфера. Решихме по тия въпроси да стане съвместна среща със Сталин.

6 юни 1946. Вечерта в Кремъл - Сталин и Молотов. Посрещнаха ни радушно. Продължителна беседа върху мирния договор и вътрешното положение...

- Късно през нощта на вилата на Сталин. Закуска. Престояхме до сутринта (7 часа!).

7 юни 1946. Отново при Сталин. Тук бяха Молотов, Жданов, Берия. Също Тито, Ранкович, Нешкович. Обсъдихме въпросите на нашите взаимоотношения с Югославия. Договорихме се - сключването на съюзен договор да се отложи до подписването на мирния договор…“

И така, всичко върви по мед и масло,

докато съветските тайни служби не надушват, че хитрата лисица Тито крои нещо много по-голямо от обединението на Югославия и България. „Получихме данни, че за Тито и Димитров този съюз е само първата крачка към създаване на Федерация на всички народни републики“, пишат съветските разузнавачи в секретен доклад. На 17 януари 1948 г. пристрастеният към алкохола Георги Димитров лекомислено бърза да се похвали. На пресконференция в Букурещ, на която обсъждат заедно с лидера на румънските комунисти Георги Георгиу-Деж плановете за румънско-български митнически съюз, „вождът на българския народ“ заявява: „По отношение на проблемите на Федерацията в Румъния и България, в Югославия, Албания, в Чехословакия, в Полша, Унгария, а вероятно и в Гърция, нашите народи сами могат да вземат решение. Именно те ще решат да бъде създадена федерация или конфедерация, къде и как трябва това да се осъществи”. Секретният доклад на разузнаването с еретичната идея е предоставен на Сталин на 23 януари1948 година. Това решава съдбата на Димитров. През следващата година той е примамен в Москва, където Сталин го подлага на принудително „лечение“ в санаториума Барвиха. На 2 юли 1949 година той вече е труп. Години по-късно разследване на българска журналистка установи, че „героят от Лайпциг“ е умъртвен чрез живачни съединения. За да оцелее, Йосип Броз Тито пък се обръща за помощ към САЩ…

Но федерацията между България и Югославия е осуетена. Цената, която плаща българският народ за реализацията на тези безумни коминтерновски идеи е солена: българското население на Пиринския край е подложено на насилствена денационализация; стотици хиляди българи стават жертва на македонизацията във Вардарска Македония. Но още по-големи щяха да бъдат щетите, ако тази порочна федерация се беше реализирала. Вярно, щяхме да носим оригинални дънки още през 60-те години и да слушаме „Бийтълс“ и „Назарет“ от оригинални грамофонни плочи. Щяхме да сме /почти/ сънародници с Кустурица, Лепа Брена и Миле Китич. Но разпадът на тази голяма Югославия неизбежно щеше да кулминира във втора Сръбско-българска война, несравнимо по-кървава от конфликта в Босна. А днешна България щеше да остане без Благоевградска област. Може би Западните покрайнини щяха да останат в нашите граници, но тяхната площ е 8 пъти по-малка от Пиринска Македония… Всяко зло – за добро.

 

 

 

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n