Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Една фаланга македонски поборници за сближаване с България бяха премахнати тихомълком, твърди проф. Димитър Гоцев

trteГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

„Зад атентата срещу президента Киро Глигоров са службите, приемници на УДБА. А зад свалянето на самолета на президента Трайковски стоят поне три столици; едната е на североизток, другата е на северозапад, а третата няма да назова…“ Това споделя проф. Димитър Гоцев в интервю за портал „Гласът на България“. Димитър Георгиев Гоцев е български учен историк и обществен деец. Роден е през 1945 година

в пехчевското село Панчарево, в областта Пиянец. Родът му е известен с участието си в борбата на ВМРО за освобождението на Македония. През 1947 година баща му Георги Гоцев е осъден на 12 години строг тъмничен затвор поради отказа си да приеме просръбския македонизъм и заради идеите си за самостоятелност на Вардарска Македония. Димитър Гоцев получава прогимназиалното си образование в Народна република Македония, а след излизането на баща му от затвора заедно с цялото си семейство емигрира в България.

Кариерата на един македонски българин в Майка България

Тук довършва образованието си, като през 1972 година завършва история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1976 до 1986 година е асистент в Историческия факултет на СУ. Междувременно се включва в дейността на Съюза на македонските културно-просветни дружества в България и е избран за негов председател. През декември 1990 година при преименуването на Съюза във ВМРО - Съюз на македонските дружества (днес ВМРО - Българско национално движение) Димитър Гоцев е избран за председател на Изпълнителния комитет – пост, който заема до 1993 година.

Той се включва в дейността на възстановения през май 1990 година Македонски научен институт. Първоначално е заместник-председател на Управителния му съвет, а впоследствие – негов председател (1997-2008). Основните теми в научното творчество на Димитър Гоцев са свързани с борбите на българите в Македония за освобождение след 1878 година. През 1976 той защитава дисертация на тема „Вардарска Македония в периода 1912-1915“, която по-късно е издадена като монография. В свои монографии, студии и статии, самостоятелно или в съавторство, Гоцев осветлява различни страни от националноосвободителните борби на българите в Македония, голяма част от които до 80-те години на ХХ век е слабо проучена. От 1986 година Д. Гоцев е доцент в СУ, а от 2003 – професор. Води лекции по Нова българска история в Историческия факултет на СУ. В периода 1997-2008 година е главен редактор на изданието на Македонския научен институт – „Македонски преглед“.

Президентът Трайковски падна в капан

„Атаката срещу Борис Трайковски бе подготвена отдалеч и твърде старателно. – разказва проф. Гоцев. – Той беше привърженик на сближаването между България и Македония, а това дразнеше нашите врагове. Затова го примамиха да отиде на тази среща в град Мостар през 2004. Самолетът му е бил атакуван над Република Сръбска… Да, потвърждавам думите на адвокат Панчевски – повечето от пътниците в президентския самолет са били все още живи след атентата. Доубили са ги по-късно…“

А смъртта на проф. Димитър Галев, автора на идеята за федерация между Македония и България, е такава – той умира от рак. Разболява се от притесненията, породени от преследванията на властите в Струмица, уволнението му от работа, съдебните одисеи… Но много други защитници на българската идея от Вардарско, цяла фаланга, биват премахнати тихомълком от службите – в това е убеден проф. Гоцев. Той се сеща за съдбата на проф. Зоран Тодоровски, дългогодишният директор на Държавния архив в Скопие, който публикува много оригинални архивни документи, доказващи българския характер на ВМОРО, на Гоце, на Кръстьо Мисирков… В тази поредица историкът добавя и мистериозната смърт на издателя на независимото седмично списание "Фокус" Никола Младенов, който загина на 26 март 2013 година при жестока автомобилна катастрофа близо до Скопие. Младенов си позволяваше да публикува статии за българското минало на Македония и да критикува политиката на антиквизация на управляващите македонисти. Съмнителната катастрофа стана обект на журналистическо разследване от страна на Томислав Кецаровски. Впоследствие управниците „скрояват шапка“ и на него, като го вкарват по измислено обвинение за 4,5 години в затвора…

Актуална ли е днес идеята за

федерация между България и Македония?

Проф. Гоцев си спомня, че след популяризирането на федералния проект на Димитър Галев през 2002 година, първата международна реакция идва от Атина. Тогавашният гръцки външен министър Папандреу предлага решаването на балканските проблеми да стане чрез създаването на балканска федерация. Начело с Гърция, разбира се... Но представителите на ЕС реагират негативно на този ход. Президентът Борис Трайковски също прави категорично изявление против инициативата на Папандреу. Гърция винаги е била ревнива спрямо връзката България - Македония. Защото, според Атина, това би разрушило оста Атина - Белград. От известно време гърци и сърби се опитват да лансират един свой контравариант, за подялбата на Северна Македония. Този вариант сме го чували – на изток от Вардар е българско и това се признава. На запад трябва да бъде гръцко и сръбско. Но София никога няма да се съгласи с това…

Албанската заплаха ли стои зад федералния проект на Галев?

На практика е така, отговаря проф. Гоцев. По време на въоръжения конфликт от 2001 година повече от една трета от територията на Р Македония фактически бе превзета от албанците. В резултат повече от 130 000 нашенци бяха прогонени от родните им места. „Технологията бе такава – палят ти апартамента в Тетово и ти си принуден да бягаш“, напомня историкът. Той подчертава, че най-тревожното е, че албанците не смятат да спрат дотук. Пасивността на официална България на балканската сцена им позволява да проектират границата на Велика Албания чак до Вардар. Тази идея бе залегнала и в новогодишното послание на Албанската освободителна армия, отправено от Али Ахмети към албанците в Македония. В него се подчертаваше, че 2003 година е решаваща за обединението на албанците от Македония и Албания. Това е основната причина за публикуването на проекта за федерация между Македония и България на Димитър Галев, в създаването на който са взели участие и голяма група общественици от Македония. Предупреждението в него е, че ако властите в Скопие и София не се стреснат и не помогнем за запазването на Охрид, Битоля, Прилеп, Струга, Кичево, Велес, Тиквешията – скоро албанците ще заграбят и тези области.

Възможно ли е членството на България и Северна Македония

в ЕС да обезсмисли идеята за федерация?

Да, това е много по-реалистично като вариант, признава Димитър Гоцев. Но България предварително трябва да спечели на своя страна болшинството страни членки на ЕС, за да са наясно, че Македония от 1300 години насам е била българска област, с българско население. Едни от най-видните ни дейци - писатели, революционери, офицери и общественици - са били македонски българи. Те са доказали, че Македония е неделима част от България. Тя е люлката на българското Възраждане, на българското националноосвободително движение, на българския национален идеал. Да споменем само Кирил и Методий, Климент, цар Самуил, та стигнем до Възраждането - братя Миладинови, Шапкарев, Жинзифов, Пърличев и до революционните дейци Гоце и Даме, Тодор Александров и Иван Михайлов.

„Аз бих добавил и имената на д-р Васил Иванов, д-р Терзиев, д-р Тренчев, Тодор Манасиев, Димитър Гюзелев, Димитър Чкатров, които през 1945 г. възстановиха ВМРО и направиха най-сериозната постъпка в това смутно време - един меморандум, изпратен до Парижката мирна конференция, в който се иска независима Македония за спасяването на българския етнически елемент. – припомня проф. Гоцев. - Седем души подписват този документ, един от тях бе моят баща Георги Гоцев, заради което пролежа 12 години в титовите затвори на Югославия.“

Ванче Михайлов се отказва от идеята си за

Македония като Швейцария на Балканите

Историкът подчертава, че дълго време - от президента Удроу Уилсън досега - единствено политиката на САЩ е била адекватна по отношение на българските интереси и защитата на българското население в Македония. След Втората световна война единствено в САЩ и Канада останаха македонски патриотични организации, които бранеха българщината в Македония, издаваха свои вестници и книги, правеха конгреси и изпращаха меморандуми до великите сили с идеята за независима Македония. Пътят - ако София спечели висшите политици на САЩ за нашата кауза, можем да се надяваме на едно правилно и справедливо решение. Защото идеята за независима Македония с българско мнозинство е идея и на нашето националноосводително движение, включително и на последния ръководител на ВМРО Иван Михайлов, който бе свързан с американската политика в последните години на своя живот.

„Без преувеличение мога да кажа, че аз съм последният човек, който записа от Ванче възможното да бъде записано за историята на българите в Македония“, казва Д. Гоцев.

Това се случва пред 1990 година в Рим. Иван Михайлов предал чрез Гоцев своето обръщение към хората от Пиринския край, заявявайки, че решението на македонския въпрос е земите в Македония, населени с българи да се присъединят към България. „Заветът, който той остави в разговора си с мен към поколенията при създалата се обстановка в Македония, сочи, че Иван Михайлов вече се бе отказал от идеята си за Македония като Швейцария на Балканите", завършва проф. Гоцев.

bcvbv

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n