Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Едно злободневно интервю с писателя и главен редактор на в. „Стършел“ Михаил Вешим

werewВасил ВАСИЛЕВ

Г-н Вешим, коя беше капката, която преля чашата на общественото недоволство и изкара хиляди по улиците на протест срещу правителството?

- Няколко неща – провокира ги нахалството на властта, която си затваря очите срещу страшни безобразия – „стената” Алепу, частният имот „Росенец” на Доган, охраняван като султански дворец от НСО, недосегаемостта

на Пеевски и такива като него. За повишаване на напрежението послужиха и снимките от спалнята на Борисов с пачките в чекмеджето – не знам дали са истински или подхвърлени, но който е направил фото-сесията, е избрал удобен момент, за да я използва. Масло в огъня наля и прокурорът Гешев с показните си милиционерски акции. От друга страна - провокира ги и президентът Радев, който излезе с вдигнат юмрук като партизанин на 9-и септември и призова: „Мутри вън”! Юмрукът му беше срещу българската мафия – и хората му повярваха. Аз пък съвсем не му вярвам – тръгва на поход срещу българската мафия, а не казва нищо за руската, която имаше основна роля за избирането му. Склонен съм да мисля, че в протестите има и външна намеса – няколкото стенограми на разговори от Дубай с комунисти и журналисти доказват, че Васил Божков дърпа някакви конци и участва с финансова подкрепа. Може би има и намеса от Североизток – при подобни протести в Белград президентът Вучич спомена, че се подклаждат от Москва. А дали у нас „петата колона” не залага на безредици, за да не сме в еврозоната, ами да си останем в рублозоната?

 

Бившият служебен премиер Стефан Софиянски постави на една плоскост днешните шествия и митингите срещу „танковете“ на Петър Младенов, Виденовата зима и кабинета на Пламен Орешарски. Може ли да се направи подобна аналогия?

- Според мен, няма нищо общо – тогава беше ясно кои са „добрите” и кои „лошите”. Днес нещата са много объркани – наред с честните протестиращи, които искрено вярват, че ще съборят мафията, крачи и самата мафия. И тя вдига плакати и скандира срещу себе си. Написах в „Стършел”, че няма да ме видите на жълтите павета точно заради това – не искам да докарам на власт Корнелия Нинова, Мая Манолова или Слави Трифонов, Румен Петков или Костя Копейкин – техните връзки с мафията са ясни от години. Текстът ми предизвика доста плюнки по мой адрес и по адрес на вестника – че съм се продал на ГЕРБ, че медийно обслужвам властта. Ако искате ми вярвайте, но никой не ми е давал пари за позицията – така го мисля, така и съм го написал. Не плача за Борисов, а за това, което може да дойде след Борисов – а то е служебно правителство на Радев. Което по конституция е за три месеца, до нови избори, но може да се окаже и по-дългосрочно – ако изведнъж епидемията от Ковид-19 вземе застрашителни размери /тази заплаха си е реална и не е изчезнала/, ако се развихри икономическа криза, ще ни кажат, че не е време за избори и служебното правителство може да си остане на власт в някакво извънредно положение. И даже да вземе важни решения за промяна на геостратегическия курс на България. Ето от това ме е страх.

 

Премиерът отказва да подаде оставка и заплаши с контрапротести, ако на власт дойде служебен кабинет. Българинът склонен ли е да стигне до крайности и дори до своеобразни граждански сблъсъци между българи и българи?

- Вярвам, че сме разумен народ. Досега за трийсет години преход доказахме, че не сме хора на крайностите – преминахме през доста изпитания в една относителна стабилност, без да проливаме кръв като в бивша Югославия или в сегашна Украйна. България все пак е член на Европейския съюз и не вярвам, че може да се стигне до някакви сериозни сблъсъци. Има закони и те трябва да се спазват. Затова съм и против улицата да сваля правителството в този момент – до края на мандата и до законните избори има половин година. Защо опозицията, на която симпатизирам от години /така наречената „градска десница”/ не използва това време да разшири влиянието си в провинцията, да основе структури, да спечели нови симпатизанти... Че в едни бъдещи избори не да трепери дали ще мине четирите процента, а да влезе в бъдещия парламент като една сериозна сила, гарантираща проевропейското развитие на България. А сега кой ни го гарантира? Че нито Корнелия Нинова, нито Мая Манолова говорят за европейското ни бъдеще. А каква е идеологията на Слави Трифонов – „едно ферари с цвят червен, едно за теб, едно за мен”. .. Ако такива партии и лидери, заедно с „патриоти”-популисти и русофили, влязат в един бъдещ парламент, България ще затъне много повече в корупция, в безизходица, в икономическа рецесия... В поредица от избори и служебни правителства. Както се очертава и световна икономическа криза, много има да патим.

 

Секретарят на Румен Радев заяви, че по конституция той не е длъжен да е обединител на нацията. Означават ли подобни констатации, че индиректно президентът ни казва, че иска да е „разединител“? Какво всъщност цели държавният глава с поведението си – признание, отмъщение или просто втори мандат?

- Бих го нарекъл „разделител” – като ония книжните, с които си отбелязваме страниците на книгите – даже бих предложил образа му да бъде отпечатан на книжни разделители. Той наистина раздели нацията и продължава да налива масло в огъня. Интересът му е ясен – той няма полза да се разкриват връзките на неговия антураж с бизнеса, с братя Бобокови и други подобни фигури. Ще разберем ли истината за италианския боклук, за токсичните отпадъци и дали наистина имат връзка с уж успешния бизнес на Бобокови? Ще разберем ли защо в най-близкото обкръжение на президента гравитират бивши сътрудници на ДС – като бизнесмена Васил Василев, ченге с два агентурни псевдонима? Има подозрения, че служител на президентството е изнасял класифицирана информация, най-вероятно за едно посолство, близко до Москва. До парк хотел „Москва” искам да кажа... Преди време си купих матрак – с мемори пяна. Легнах на матрака и се замислих: какви времена дойдоха – матраците имат памет, хората – не!

Ако имахме повече „мемори” щяхме да си спомним, че преди 20 години Сакскобургготски пристигна от Мадрид с обещание да пребори корупцията. Хората му повярваха и гласуваха за него – какво се случи? По негово време Васил Божков разви хазартния си бизнес до империя, министър Милен Велчев направи врътки с дълга, бяха разпродадени непрозрачно доста от най-сериозните активи на държавата... Министрите му се возеха на яхти с наркотрафиканти. Този период защо го забравихме? И защо пак да повярваме, че президентът Радев е гарант срещу корупцията? А дали не е част?

 

Защо държавният глава избягва темите за руските проекти и съветските паметници? Самият той искаше да отиде на парада в Москва, вместо да празнува Деня на ЕС. Как изглежда страната ни в очите на „чужденеца“?

- Той трябва да е благодарен на ковид-изолацията, че заради нея не отиде на парада в Москва. Иначе стягаше куфара, даже с гордост размахваше поканата. Ако се беше изправил редом до Путин, задно с Лукашенко, щеше съвсем да падне в очите на западните ни партньори, които и сега не го канят кой знае колко на срещи в Европа. Външната му политика е пълен крах – там Радев няма една вярна стъпка, това затвърждава усещането, че е зависим от Североизток. Крах е и във вътрешната му политика – уж създаде някакъв Стратегически съвет, а пък каква му е стратегията – да е против на всичко, което реши правителството. Как се държа по време на изолацията заради ковида? Твърдеше, че мерките са прекалени. Качи се на Шипка, откъдето каза, че не вижда вирус. Той и сега не вижда вирус, ама заразените се увеличават, другите страни затварят границите си за българи, а ние, вместо да затегнем мерките, да ограничим масовите прояви, правим митинги и шествия... Ще видим скоро резултата по броя на заразените и болните.

А колкото до руските паметници – не само Радев избягва темата. Всички правителства през годините на прехода я избягват. Да не разсърдим Москва, да не обидим, да не засегнем... Че погледнете как се казват софийските улици и булеварди – „Гурко”, „Скобелев”, „Паренсов”, „Граф Игнатиев”, „Руски”, „Московска”... Институт „Пирогов”. Нямаме ли си български лекар, на когото да кръстим най-голямата си болница? Не може ли да е на името на проф. Александър Станишев, хирургът, убит от Народния съд? Не може... Защото още сме зависима страна, зависима от миналото си, която го носи в настоящето и го пренася към бъдещето... Даже и „Граф Игнатиев“ не можем да преименуваме, макар да станаха известни факти, че графа не може да се нарече „голям приятел” на България.

 

Как си обяснявате факта, че вече 30 години стабилността на правителствата зависи от ДПС?

- С бетонния си електорат ДПС е постоянен фактор в политиката. Това не е лошо, лошото е, че ДПС се оформи като част от задкулисието – неговите водачи от години кадруват в прокуратурата и съдебната система. Така независимата съдебна власт става зависима. Ето това трябва да се изкорени. Но как? Държавник, който излезе срещу ДПС и обръчите им от фирми, бива свалян и демонизиран – така стана с Иван Костов. През всичките си мандати Бойко Борисов не смееше да им се противопостави, а се опитваше да се заиграва с тях. Когато спре да им е нужен, те ще го свалят... Даже може да го вкарат и в затвора. Библиотекарско-сарайската групировка е много силна, това са бивши ДС-кадри, които са сенчестата власт . Те сега ще се прегрупират и ще си намерят други фигури, чрез които да дърпат конците. А пък митингуващите нека си мислят, че могат да преборят Доган и Пеевски... Те ще се клонират във всяко следващо правителство. Единственият начин да се ограничи влиянието на ДПС във властта е на избори да гласуват повече хора, така относителната тежест на ДПС-гласовете ще намалее. Но къде са гласуващите българи?! Иска ми се в следващите избори – предсрочни или редовни, повече хора да отидат до урните. Това е по-демократично, отколкото да митингуваме на улицата.

 

----------------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на това интервю е във „Фактор“

 

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n