Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Кръвни наследници на някогашните еретици са българските помаци, торбешите в Македония, гораните в Албания, жупанците в Косово и бошняците в Босна и Херцеговина

ofgigiiiГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

"Жителите на тази страна (Босна) са едри, високи, силни и мускулести юнаци. Те абсолютно не знаят турски и говорят само български. И ни казаха, че в Румелия освен градовете има и 80 000 български села... Навсякъде в Босна има български манастири... В Босна всички говорят български... " Това ни съобщава арменският пътешественик Симеон Тбир Лехаци

през 1608 година. Но какви са тези левенти, които говорят български език? Разбира се, това са потомците на прогонените векове по-рано от българските земи богомили.

Поп Богомил е митична личност. Тоест, за него не се знае почти нищо конкретно. За пръв път се споменава в съчинението „Беседа против богомилите“ на презвитер Козма: „Случи се, че в годините на правоверния цар Петър в българската земя се появи поп по име Богомил - по-вярно е да се нарече Богунемил. Той пръв почна да проповядва ерес по българската земя.“ Като за всяка легендарна персона, за местоживеенето и за делата на небогоугодния Богомил битуват най-вече предположения. Които си противоречат. Някои изследователи твърдят, че богомилството се е зародило на територията на днешна Северна Македония, и по-точно в планината Бабуна. Други предполагат, че ересиархът Богомил е започнал своята еретическа проповед отначало в района на столицата Велики Преслав. Сериозни учени като проф. Пламен Павлов, обаче, цитират Сръбския Синодик от 1222 г., създаден на основата на по-стари български и византийски извори – в него категорично се твърди, че

поп Богомил е действал в

„българска Македония при Филиповград“.

Тоест в Пловдив и Тракия, което съответства на византийската топонимия от Средните векове. Разпространено първоначално в областите Тракия и Македония, богомилското движение създава там първите си църкви. В Западните Родопи възниква богомилската „църква Драговичия“, а в Македония – „църквата България“.

За богомилството има сериозни исторически извори, но битуват и доста мистификации. Една от тях, очевидно, е книгата „Богомилското учение“ от Антон Дончев, станал известен под псевдонима Антон Глогов. Според родения в Етрополе автор, богомилите са се наричали „общиари“ и почитали символ, представляващ две кръстосани под прав ъгъл елипси – нещо като знака на „Тойота“. Вертикалната елипса символизирала силата на сътворението, а хоризонталната – силата на разрушението. Богомилските първосвещеници нямали право да носят този символ, нито други символи и украшения. Единственото, което ги отличавало от другите свещеници, било червеното облекло вместо черно, както и жезъл с декорация на върха във формата на слънце, който винаги носели със себе си. Редица концепции, изложени в книгата на Глогов като богомилски, са използвани от Емилиян Станев в неговите повести за богомилите. Чуйте как звучи една богомилска „възстановка“ от романа „Антихрист“:

„На другия ден започнаха да прииждат мъже и жени, всеки с храна и завивки. Разведени, парясници, скитници, калугери и калугерки, избягали от манастири като мене, вдовици, крадци, разпопени дятци и попове, злоупотребители, гонени от царската власт, възрастни и младоци, всеки ден неколцина, та до четвъртъка се събраха тридесетина. През тия дни слушахме проповедите на Теодосий Калеко и на поп Лазар, който пристигна от Търновград във вторник с телохранител, наричаше се ангел и седеше отдясно на Калеко… А в събота с изгрева потеглихме през горите, кой с когото иска, аз с Арма, но щом напече, поп Лазар се съблече гол, сложи на срамотите си кратуна и заповяда всички да се съблечем и да се наредим един зад друг - мъж зад жена. Отидох в храстите, съблякох се, сложих кратуната, а тя, като хвърли всичките си дрехи, разплете косата си, уви я край бедрата и тръгна пред мене… Някои започнаха да крещят; да правят срамни движения, а Калеко вървеше начело и пееше тропар на дявола.“

Но… според проф. Тодор Балкански, изложеното в книгата на Глогов за богомилите е фалшификат, съчинен от самия автор. Историческият извор, от който се черпи най-пълна и достоверна информация за догмите на богомилството, е т.нар.

„Тайна книга“, наричана още „Богомилско евангелие“,

с пълно заглавие „Запитване на апостол евангелист Йоан на Тайната вечеря на Царя небесен за управлението на този свят, за управителя му и за Адам“. Нека видим - кои са основните еретически моменти в богомилството, позовавайки се на „Тайната книга“? Първо - отрича се Старият завет; не Бог е сътворил света, а Сатаната. И второ - отрича единното божествено творческо начало на света. Като творец е назован един зъл дух, „паднал ангел“ – Сатана, чиито рожби уж са всичките човешки същества. А от будизма богомилите вземат назаем идеята за прераждането на човешките души.

До османските завоевания на Балканите вирусът на богомилската ерес се разпространява пандемично и успява да зарази половин Европа. Но след нахлуването на агаряните, богомилството става неактуално – за него не се пише, нито се говори. И някак изведнъж териториите, населявани от компактни богомилски общности се оказват населени от мюсюлмани. В Западните Родопи изчезва богомилската „църква Драговичия“, но се появяват десетки помашки села. На мястото на богомилската „църква България“ по македонските земи се появяват торбешите, в Албания – гораните, а в Косово – жупанците. В Босна и Херцеговина две трети от населението е принадлежало към Босненската богомилска църква. След турското нашествие се оказва, че две трети от босненския народ са бошняците мюсюлмани. Както е известно от термодинамиката, в природата нищо не се губи, а само видоизменя формата си…

Ето как е станала трансформацията.

„Съвременникът на падането на Търново, видинският митрополит Иоасаф, като констатира, че още тогава се почнал този процес го обяснява така: „О, позор! И мнозина се прехвърлиха към непристойната Мохамедова вяpa: едни, като се изпоплашиха и от страх, някои, като се омекчиха чрез ласкателства или като бидоха победени чрез материална придобивка, други пък се присъединиха към враговете, като поради простотията си се подмамваха с писма и хитрост“. Това припомня в своята „Българска история" ученият Иван Пастухов през 1943 година. Приемането на исляма от мнозина българи продължило. Ислямизирани били цели области. Към първия случай се отнася помохамеданчването на помаците в Родопите. Неофит Бозвели пише за султан Селим, че „прати своя везир в Македония с 33 хиляди войска и, като почна от Драма, та чак до Босна, всичко потурчил, Еспина, Крупник, Кочени - всички тогава изтурчили“. А руското житие на софийския св. Георги Нови от 1539 г. твърди следното: „Това беше в царството на нечестивия и скверния цар Селим турски. Този нечестив цар подигна велико гонение и потаено насилие против християните, с ухитрение измъквал децата на християните от пет до десетгодишна възраст, завеждал ги в Цариград, потурчвал ги и ги правели войници (еничери).“

Дядо Петко Славейков пък твърди, че в Бачковския манастир преди много години се пазел един паметник, от който се виждало, в коя година кое от помашките села в близкия Рупчос престанало да идва в манастира. От това следвало, че потурчването е ставало постепенно. Според разказите на самите помаци, потурчването им не ставало наведнъж. Най-напред се бил потурчил Доспат, после Наиплии, Дьовлен и други околни села и най-после Чепино.

А историчката Антонина Желязкова посочва като основна причина за ислямизацията на Родопите икономическия натиск: „XVII век се характеризира с интензивна ислямизация на подвластното население във всички балкански провинции на Империята. В това отношение Родопите не са някакво изключение, а район, където този процес се развивал едновременно и така, както в Албания, Босна, Македония и други области, засегнати от ислямизацията. Причините се коренят в общия упадък на Османската империя.“

Това е период на непрекъснати войни.

За да напълни опразнената хазна, Високата порта вдига драстично данъците. Докато през първата половина на XVII в. държавата събирала от населението на Румелия и Анадола под формата само на извънредни данъци 30 млн. акчета годишно, по данни за 1660 г. тази сума нараснала близо до 82 млн., т. е. повече от 2,5 пъти. През първата половина на века джизието нараснало 5-7 пъти сравнено с XV и XVI в., а в края на столетието имало ново рязко увеличение, което на места достигало 10-12 пъти по-високи суми. Най-засегнати били бедните планинци, които били принудени да търсят спасение чрез приобщаване към господстващата религия. Както в Родопите, така и в Албания през втората половина на XVII в. са отбелязани случаи на масово преминаване към исляма на селските жители, понякога дори на цели села едновременно.

Друг е случаят с помохамеданчването на павликяните и богомилите предимно из Северна България, в Свищовска, Ловешка, Никополска, Търновска и други околии. За това дават ценни сведения римокатолическите епископи Филип Станиславов и Петър Богдан. Католическите мисионери намерили голяма част от тези павликяни да тънат в мизерия, като ратаи из турските чифлици. За да получат някакви облекчения, почнали да приемат едни исляма, а други - католичество.

За финал можем да кажем, че кръвните потомци на някогашните богомили са живи и днес. Но изповядват в болшинството си вярата на Мохамед. Причините за това са икономически, но не само. Генетичната памет на поколенията помни апостасията, отстъплението на предците им от православната вяра в Христос. Затова за тях не е проблем да „обменят“ и вярата си в басните на поп Богомил в друга верска валута.

Може да прозвучи като абсолютна екзотика, но сред нас живеят не само кръвни, а и духовни потомци на богомилите.

„Доскоро се смяташе, че не е останала следа от богомилството, като жив пренос от Средновековието. Но аз се запознах с известния наш художник Иван Гонгалов /1932-2017/. Оказа се, че той е получил посвещение в богомилството от своя чичо, който бил диригент на русенската опера. Но родът им е от Лясковец, където е имало богомилски общини… Лично за мен, моето свързване и посвещаване в богомилството дължа на големия български писател Стефан Гечев /1911-2000/.“ Признание на проф. д.фил.н. Георги Василев, който ни напусна през 2017. Но той ни завеща основания от него Център за изследване на богомилството в УНИБИТ, където вероятно работят усърдни изследователи и фенове на учението.

Друг известен съвременен български богомил е бившият младежки земеделски лидер Асен Хермес Асенов от Бургас. Който има агенция за езотеричен туризъм по стъпките на богомилите, тоест предлага на заинтересованите духовни и енергийни пътешествия и събития по "сакрални места" в България и чужбина. На добър час!

 

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n