Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Ударните журналистически разследвания на Алексей за корупцията в Русия

navaИля ЛОЗОВСКИЙ

Алексей Навални, ожесточен опонент на руския президент Владимир Путин и най-видната опозиционна фигура в страната, лежа в кома в сибирска болница след явно отравяне. Той вече е транспортиран в болница „Шарите“ в Берлин благодарение на усилията на германска неправителствена организация, която изпрати медицински самолет и екип реаниматори. Докато светът бе шокиран от новината за това,

което изглежда като опит за посегателство върху живота на Навални, има една страна на кариерата му, която рискува да бъде пренебрегната. Въпреки, че е най-известен извън Русия като опозиционен политик, най-трайното му наследство може да бъде определено като продукция на неортодоксална, но високо ефективна марка разследваща журналистика.

Никой не би твърдял, че Навални е политически безпристрастен. Той е този, който изрече определението “мошеници и крадци”, за да опише партията на Путин „Единна Русия“. Самият той има дълга кариера в руската политика: работил е с либералната опозиционна партия “Яблоко”, съосновател на сегашното дясно движение “Народ”, проведе силна, но в крайна сметка неуспешна кампания за кмет на Москва и се опита да предизвика Путин за президентския пост през 2018 г. Но неговите президентски амбиции завършиха с политическа дисквалификация и стана ясно, че внимателно управляваната система на Путин, която използва капаните на демокрацията като

смокинов лист за силовия авторитаризъм,

никога няма да му позволи да пробие чрез политиката на търговия на дребно.

При тези обстоятелства Навални превърна антикорупционния активизъм в ключов и успешен план за политическата му работа. По този начин той се превърна в един от най-добрите раследващи в страната, като използва внимателно документирани доказателства и произведе видео-филми, които да разкрият корупцията в сърцето на режима на Путин. Независимо дали Навални някога ще заеме публична длъжност, именно това излагане на гнилите основи на Русия може да се окаже най-трайният му принос в страната. Неговите видео-разследвания са пример за жанра с интелигентното използване на кадри от дрон, висококачествени анимации и горчив хумор, за да направят сложните схеми ясни и разбираеми за обикновените хора.

Най-добрите продукции на Навални също успяват да превърнат разследващия процес в непоклатими истории. Може би най-известният пример, разследването му за богатството на бившия премиер Дмитрий Медведев започва, като обяснява как една покупка на чифт скъпи маратонки “Найки”, съвпадащи с публично достъпна снимка, доведе неговите изследователи на адрес, който, в крайна сметка, разкрива империята от недвижими имоти.

Видеото на Навални с маратонките на премиера Дмитрий Медведев съвпада с изтекла квитанция за покупката, която съдържа важен адрес. Не е изненадващо, че 5-те най-добри разследващи истории на Навални са натрупали над 82 милиона гледания в YouTube. За специалистите и тези, които искат да се съсредоточат по-дълбоко, филмите са придружени от дълги текстове с много части, които старателно обясняват основната документация. Освен простото излагане на фактите, текстовете са написани на обяснителен език, който подчертава как незаслуженото богатство е в основата на корупционната система, която Путин е изградил.

Основните разследвания на Навални

„Не го наричайте Димон“ /“Он вам не Димон“/

В едно водещо разследване, което е събрало над 35 милиона гледания, Навални показа на руснаците, че техният тогавашен премиер Дмитрий Медведев, известен с любовта си към високотехнологичните джаджи , е всъщност един от най-богатите хора в страната. Чрез мрежа от благотворителни фондации, контролирани от близки сътрудници, Медевев притежава огромни парцели земя, планински курорти, апартаменти в предреволюционни имения, яхти и други луксозни комплекси.

„Чайка“

В разследване от 2015 г. Фондът за борба с корупцията на Навални се фокусира върху семейството на тогавашния главен прокурор на Русия Юри Чайка. Филмът и придружаващият го текст обвиняват двамата синове на Чайка, че използват връзките на баща си за незаконно обогатяване. Описва се поредица от корупционни схеми, които включват връзки с банда гангстери, незаконни приватизации и сенчести държавни строителни търгове. Печалбите от тези схеми, разкрити във филмите, са били вложени в чуждестранни инвестиции, в това число ултра-луксозен хотел в Гърция и вила в Швейцария.

„Синът на Песков: От английския затвор – в руския елит“

В това разследване през 2017 г. екипът на Навални разкри бляскавия начин на живот, на който се радва Николай Чълс, син на говорителя на Путин Дмитрий Песков. Чълз, който само спорадично е работил и е служил в затвора, според данните се е радвал на живот, изпълнен със скъпи коли и имоти, яхти, частни джетове и състезания за скачане на коне. Неговият успех, казва Навални, е “пример за това как в Русия, където живеят 20 милиона души под линията на бедността и 70% само могат да мечтаят за заплата от 45 000 рубли, че е възможно да има прекрасен живот. На най-високо ниво. Без да правиш нищо.

„Секретната дача на Путин“

Навални започва това видео от 2017 г. с вик на разочарование: “Аз съм ядосан и разстроен, и тъжен. Аз си скубя косата“. Причината? Неговият екип е изхвърлен заедно с този на независимия канал „Дождь ТВ“, когато разкриват разкошната вила, собственост на президента Путин извън град Виборг. Останалата част от видеото показва “какво не е имал Дождь ТВ”, като предоставя на зрителите обиколка на имота, заснет с дрон, и обяснява структурата на собствеността му.

Роман Анин, член на мрежата на OCCRP и редактор на един от най-новите руски разследващи сайтове IStories, не подлага на съмнение въздействието на Навални. “Разбира се, разследващите материали на Навални не следват журналистическите стандарти и никога не се опитват да изслушат другата страна, което им спестява време и прави историите им по-лесни за разбиране. Но все още вярвам, че ние в Русия (журналистите) губим от тях по отношение на ефективността“, казва той.

“Той е създал вероятно най-ефективната разследваща медия в страната. Броят на историите, които публикуват, креативният път, по който намират историите и ги предават на публиката, е нещо, от което трябва да се учим“, допълва Анин.

Персоналът на Навални не претендира да бъде безпристрастен. В интервю за „Медуза“ неговата говорителка Кира Ярмиш беше ясна: “Ние не сме журналисти. Ако не харесваме нещо и считаме един човек за мошеник, можем да го наречем крадец директно“, казва тя.

Никита Кулаченков, един от следовниците на Навални, подчертава същото. Това, което прави неговият екип, е “нещо между журналистиката и политиката”, посочва той. Но според него, работата във Фонда за борба с корупцията на Навални изглежда като малък нюзрум за разследваща журналистика.

Той и двама други основни изследователи работят с Навални, за да идентифицират теми, които са едновременно новинарски и са подходящи за предпочитания от групата формат на видео-презентацията.

“Понякога трябва да разследваме определени области или хора заради политическите събития. Сега има избори в няколко региона, затова се фокусираме върху това. Миналата година в Москва се проведоха избори, затова се концентрирахме върху Москва, проучвайки кандидати от „Единна Русия“, посочва Кулаченков.

Екипът внимателно мисли как да увеличи привлекателността на историите си, особено след като това зависи от даренията на зрителите,

за да остане финансово независим.

“Не започнахме с YouTube от самото начало. Но през 2015 г. пуснахме филма /за главния прокурор Юрий/ Чайка — това беше първият ни разследващ филм. Беше изключително успешен по стандартите на YouTube по това време… и си помислихме, че трябва да преминем към тази платформа, тъй като се разпространява повече от всички статии“, разказва Кулаченков.

Той допълва, че като всички професионалисти – разследващи журналисти, Фондът за борба с корупцията също е загрижен за доверието: “Ние винаги публикуваме документите, които са основата за нашите заключения. Ние разбираме, че някои хора биха искали те да се проверят и прочетат“.

Обичайният официален отговор на разкритията на Навални за корупцията е тотално мълчание, казва Кулаченков. Той определя това като симптом на живота в недемократична страна, в която служителите на публичната администрация не чувстват отговорност пред избирателите. Но екипът също е изправен пред многократни съдебни дела. Той казва, че хората му са обект и на други задкулисни тактики. Един колега, който за разлика от него е останал в страната, понякога е следван от непознати мъже. И подозира, че офисът на Фонда за борба с корупцията е подслушван: “Ние обсъждаме нещо по телефона, а седмица по-късно виждаме, че кипърските компании започват да сменят акционерните си структури… Не мисля, че много журналисти имат такава привилегия”, шегува се той.

Работата на Навални не е заместител на реалната, независимата разследваща журналистика, каквато в Русия има твърде малко. Но многократно разкривайки грозното лице на путинския режим пред съгражданите си, той е направил това, което малко журналисти биха могли.

“Знам няколко от неговите разследвания почти на наизуст. Дълго време той успява да поддържа перфектния баланс между хумора, добре обоснованата критика на официалните лица и един невероятен оптимизъм: че това не е така, че можем да бъдем различни”, казва Олеся Шмагун, репортер от OCCRP.

Нина Янковиц, автор и специалист по Източна Европа, припомня ярък пример от работата си като наблюдател на избори в малко снежно село извън град Толиати в Югозападна Русия. Навални е дисквалифициран от президентските избори през 2018 г., оставяйки само Путин, телевизионната журналистка Ксения Собчак и няколко второстепенни кандидати за поста. Но в селото е имало поне един достатъчен гласоподавател. В малката пластмасова кабина за гласуването, с маркера за попълване на бюлетините по плоската повърхност е написано няколко пъти името на Навални.

 

-------------------------------------------------------

*Авторът Иля Лозовский е един от редакторите в Международния консорциум на разследващите журналисти OCCRP, част от който е и сайтът Биволъ. Преди това той работи в известното вашингтонско списание Foreign Policy, където редактира и пише материали за един интернет-каналите на изданието – Democracy Lab. Работил е също като координатор на програма за Евразия в организацията Freedom House. Тук той се занимава с подкрепа за правозащитници и структури на гражданското общество в различните части на континента. Статиите на Иля Лозовский, засягащи главно проблемите на либералната демокрация по света, са публикувани в издания като Foreign Policy, The Washington Post, The Atlantic, Haaretz и мн.др. Той е роден в Москва, емигрира в САЩ малко преди разпада на Съветския съюз. Преводът на статията е на „Биволъ“

 

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n