Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Чужди сили правят опити да внушават небългарски произход на помаците

miysdХристина ЙОРДАНОВА

От освобождението си от турско робство до днес българската държава е подложена на опитите на Турция да съхрани (а по отношение на помаците да внуши) турското самосъзнание на населението, изповядващо ислям. По този начин тя се стреми да запази възможностите си, както за въздействие върху него, така и за намеса във вътрешните дела на страната ни. През годините управляващите правителства, за да пресекат тези процеси и да създадат единна нация, водят различни политики, насочени към мюсюлманската общност. Те са от интегриране на представителите й чрез даване на привилегии за постъпване във висши училища, оказване на подкрепа за получаване на избрани работни места, получаване на финансова помощ при сключване на брак, участие в местната и централната власт до вмешателство в бита и традициите им посредством смяна на тюрко-арабските имена с български, забрана за празнуване на мюсюлманските празници, забрана за обрязване и носене на традиционно облекло (потури, шалвари, фереджета, фесове) и т.н.

Българската мюсюлманска общност е обект на дейността и на арабските емисари. Техният първоначален стремеж е да проникнат в нея чрез: подпомагане на социално слаби семейства и нуждаещи се и други благотворителни дейности, с оглед привличане на младото поколение мюсюлмани в активни мюсюлмански организации и ислямски училища, както в България, така и в чужбина. Това ориентира арабските емисари към населените с мюсюлмани райони, в които безработицата е най-голяма. Силното влияние на Турция върху мюсюлманите с турски етнически произход (най-голямата етническа група в състава на българската мюсюлманската общност), пренасочва усилията им към потомците на ислямизирани българи и към ромите. Те са подходящи за индоктриниране с крайна ислямистка идеология не само заради ниския си социален статус, но и заради нестабилната си идентичност. Повечето помаци чрез исляма се опитват да се приобщят към турската общност (въпреки, че говорят единствено български език) и да променят отрицателното значение, което носи названието помак . Стремежът им е по този начин да се освободят от негативното отношение, което се е запазило към тях в част от българското население. Друг е въпросът, че турците в България не гледат на помаците като на истински мюсюлмани (в последното десетилетие с налагането на неоосманизма на Балканите и с възприемането на салафитската пропаганда от водещи турски политически лидери тази ситуация се променя, но бавно), поради което помаците се чувстват отхвърлени от тях. Чувстват се отхвърлени и от българската държава, която напълно ги е игнорирала. Всичко това улеснява арабските емисари и създадените от тях кадри в дейността им. Както е известно силата на салафитските проповедници е именно сред групи, които преживяват криза в своята идентичност, тъй като имат дългогодишен опит и умеят да приобщават изолираните от обществото групи като ги учат на „правилно разбиране на религията”. Често арабските благодетели сред помаците са единствените, които с нещо подобряват живота им. В замяна на получената подкрепа те трябва само да посещават джамията, да четат Корана и литературата, която им предоставят. Това кара помаците да са благодарни и да свързват арабските емисари предимно с благотворителната им дейност. Възползвайки се от социалната им слабост, новите проповедници не са препятствани да привлекат за религиозно обучение техните деца в пансионите, които са създали у нас, нито да осигурят „светло” бъдеще на тези с по-изявени личности качества като ги изпратят да се образоват в чужбина (Саудитска Арабия, Йордания, Катар и др.). Когато се върнат в България те се включват в религиозния живот и разпространяват сред мюсюлманската общност „истинския ислям” (салафитската пропаганда). Твърди се, че преминалите през салафитско обучение се връщат с поставени конкретни задачи, включително да утвърдят исляма като заличат всички български елементи, запазени в бита, културата, езика и творчеството на помаците.

Процес на подмяна на етническия белег с религиозен тече сред българите-мюсюлмани още от началото на 90-те години на ХХ век. С влизането им в създадените от арабските емисари общности помаците научават, че имат арабски произход и са поощрявани да търсят връзка с арабското си минало. Колкото и несериозно да изглежда това, с финансовата и идейна подкрепа от чужди сили се правят опити да бъде доказан небългарски произход на помаците. По този начин се цели жертвите на исляма да бъдат противопоставени на собствените си народ и държава.

 

--------------------------------------

Бел. ред. Текстът е откъс от книгата „НАСТЪПЛЕНИЕТО НА РАДИКАЛНИЯ ИСЛЯМ. Златната саудитска верига срещу Европа“ на авторката д-р Христина Йорданова.

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n