Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Ето защо периодично системата гърми…

nbkjiuОгнян МИНЧЕВ

Олигархичният тип връзка между корпоративното задкулисие и публичните институции изисква непрекъснато разрастващ се контрол върху "завладяната държава" - най-малкото с цел увеличаване на присвоявания ресурс. На нивото на публичните институции това неизбежно води до все по-очевидно и по-драматично преяждане с власт. На нивото на корпоративното задкулисие процесът води до периодично

изостряне на конфликтите между господстващото крило на олигархията и другите олигархични кръгове, принудени да се "откупуват" за да не им конфискуват бизнеса.

На определен етап само откритата диктатура е това, което може да канализира процеса и да гарантира разширеното възпроизводство на олигархичната връзка. В България понастоящем - по силата на поредица от причини и обстоятелства - местни и външни - подобна диктатура е невъзможна. Затова при достигане на нови граници на "завладяната държава" и на вътрешно-олигархичното преразпределение по законите на джунглата, системата "гърми". Тя бе на границата на обществена експлозия към края на управлението на Тройната коалиция към 2008-2009 г. Напрежението в края на първия мандат на ГЕРБ бе пренасочено от корпоративната централа - КТБ - към политическия връх, който вече бе подчинен на централата и нямаше как да откаже "да изпере пешкира". Сривът на проекта Южен поток отвори огромна финансова яма в балансите на Сарайската финансово-корпоративна пирамида и Орешарски падна - седмици преди да гръмне и самата КТБ.

Днес преяждането с олигархична власт - в корпоративната джунгла и в "завладяната държава" - доведе до вътрешна междуособна война, която катализира надигащата се обществена вълна на недоволство - акумулирана от различни източници и разпалваща дълго тлеещи под повърхността конфликти и непримиримост. Диктатурата отново не е възможен отговор. Ще имаме процес на разпад, на хаотично преподреждане и на ловене на риба в мътна вода. Рибари ще бъдат както основните фигури в българската корпоративна олигархия, така и политически актьори, организирани лобисти и чужди интереси - някои от които твърде мощни и опасни. Изходът от хаотичното преподреждане не е предварително гарантиран. При предходни срутвания и/или експлозии в системата на корпоративната джунгла и "завладяната държава" известна застраховка "политически риск" бе принадлежността на България към основните институции на Запада. Днес тази застраховка е редуцирана до минимум - Западът си има свои проблеми и в някои отношения не е в по-добро състояние от самите нас.

Днес опасностите са по-големи , а видимата алтернатива на статуквото - по-неопределена, хаотична и непредвидима. Фактори като епидемия и икономическа криза допълнително усложняват картината и потенциалната предвидимост за изход от вече развихрилата се обществена и политическа криза. Диктатурата продължава да бъде малко вероятна. По-вероятни са сценарии на икономически и институционален срив, след които - отново, за съжаление - ще трябва да започваме от нулата. Яростната битка между едрите хищници в корпоративната джунгла на задкулисието, партизанската политическа култура и дълбокото разединение на националните елити - политически, стопански, граждански - не ни дават аргументи за особен оптимизъм по отношение на близкото и средносрочно бъдеще.

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n