Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

При всички случаи ренегатът Стефан Влахов-Мицов постъпи по-почтено, като се зачисли на котлова храна в Скопие

kdjfieurПетър МАРЧЕВ

Честно казано, нямам време и нерви да проучвам цялостното „творчество“ на историка Стефан Дечев, преподавател в Софийския университет и в Югозападния университет и автор в такива издания като „Маргиналия“, „Либерален преглед“ и „Свободна Европа“. Но съм запазил в паметта си негативни усещания след прочитането на негови публикации на македонска тематика в „Свободна Европа“.

След една от тях изданието бе принудено да публикува и опровержение от името на Македонския научен институт в София. Ще си позволя да коментирам само някои /меко казано „спорни“/ постановки на доцента от последните му медийни изяви.

„Като историк аз зная много добре имената на известните етнически македонци от края на 19 и началото на 20 в., които обикновено се премълчават в София – това са Теодосий Гологанов, Георгия Пулевски, Кръсте Мисирков, Стефан Дедов, Диамандия Мишайков, Димитрия Чуповски.“ Това твърди Дечев в скорошно интервю, публикувано в медията с красноречиво име „Маргиналия“.

Вярно е, че етнически македонци е имало, но това е било в древността, по Евангелско време и преди това. После земите на географската област Македония се населват от българския етнос, който доминира процентово над останалите етноси /гърци, турци, албанци, евреи и цигани/ в продължение на над едно хилядолетие. Така че, да се говори за „етнически македонци“ в края на ХIХ и началото на ХХ век не е наукосъобразно и употребата на подобен термин поставя под съмнение квалификацията и/или почтеността на автора. Съществуването на преки потомци на античните македонци в днешна Северна Македония бе

основна мантра на Античния македонизъм

от епохата на Груевизма.

Но защо я повтаря един български университетски преподавател?

Друг цитат от Ст. Дечев:

„В българската историография обикновено се крият впечатленията на български дейци за времето на Втората световна война, които говорят за дистанцираност на местното население в Македония; за това как една немалка част от него вече се било приобщило към реда и живота в Югославия; как дори и много от недоволните от сръбската доминация са зле настроени и към българската власт; за постоянно растящо негативно отношение в резултат от поведението на българските административни и военни власти. Тези натрупвания през август и септември 1944 г. водят и до тотално преобръщане на настроенията. А точно това е контекстът, в който расте популярността на идеята местните говори във Вардарска Македония да станат вече книжовен език. Става дума за политически контекст след 20-годишна сръбска власт и над 3 години българска... За популярността на тази идея ясно говори обстоятелството, че дори и прогерманската десница в Македония, както и емисиите на Радио Скопие (когато германците все още контролират всичко) използват все още некодифцираните народни македонски диалекти. Изводът може да бъде само един – през лятото и есента на 1944 г. във Вардарска Македония онзи, който е искал да има успешна политика и обществено влияние, независимо от политически си цвят, трябвало да се съобразява с този факт и с нагласите за самостойна Македония. И още – езикът, който българските езиковеди след време ще обявят за „изкуствен“ и “коминтерновско творение” бил използван от всички – партизани, вемереовци, германците.“

Не ви ли звучат тези редове като made in МАНУ?

Или може би като сделано в СССР?

А знаете ли кой е един от основните доводи на доцента за горните твърдения за негативните настроения на местното население към fkjgtiuбългарската администрация? Това е прословутият мач между местния футболен отбор „Македония“ /Скопие/ и „Левски“ /София/ от 29. март 1942, върху мотиви от който бе заснет по груево време македонисткият пропаганден филм „Трето полувреме“. След едно съдийско решение местните запалянковци псували „Майка ви бугарашка“* по адрес играчите на „Левски“ – и така от псувните на футболните лумпени авторът генерира генерални изводи. Малко известен факт е, че самите футболисти от отбора на „Македония“ в знак на верноподанически чувства в началото на мача вдигат ръце за хитлеристкия поздрав, докато футболистите на „Левски“ отказват и даже са глобени от Футболния съюз с 10 000 лева.

Може би искате да научите защо даже и хитлеристите проговарят на „македонски“? Ами кликнете в Уикипедия на „Независима република Македония“. И ще прочетете това: „Във връзка с усложнената ситуация на фронта, капитулацията на Италия и все по-неясната позиция на България, през лятото на 1943 г. Гестапо обръща внимание на Хитлер върху предимствата за Германия от създаването на една независима Македония. Такова държавно образувание би дължало своето съществуване изключително на Германия, а това би означавало трайна връзка и признателност. Така Македония би се превърнала в благонадежден преден пост на Германия на Балканите и с него тя би си осигурила нов сателит с излаз на Егейско море, както и резервен вариант при промяна на политиката на България спрямо Райха. Така в началото на август 1943 г. инкогнито Иван Михайлов заминава от Загреб за Германия, като посещава Главната квартира за сигурност на Райха. Там се обсъжда идеята за организирането на Македония като отделна автономна държава. Михайлов разговаря с Химлер и други висши германски ръководители. От тях той получава конкретни инструкции - да създаде 3 батальона от доброволци, въоръжени с немско оръжие и муниции за действие в Западна Македония.“

Както виждаме, и „спонтанното“ проговаряне на есесовците на „македонски“ си има своя интимна стратегическа обусловеност от националните интереси на хитлерова Германия. И в никакъв случай не е доказателство, че

„jaзикот“ вече се е бил самозародил

от хранителния бульон на западните български наречия. Или пък е бил иницииран от извънземните, както твърди сериозният учен проф. д-р Стефан Влахов-Мицов по отношение на зараждането на живота на Земята. /Но за личността на този одиозен габровец ще стане дума по-нататък…/

„Джорджи, рапидно ке чекорим каj ургентнио, нурни се, чад над настанот!“ – ей-така най-естествено са си хортували на македонски вемереовците Пере и Гоце през лето 1943-то на теферич край Вардаро – поне според представите на доцент Дечев.

Шегата настрана - очевидно е, че и нацисти, и коминтерновски болшевики мислят и действат еднакво – създават с едно махване на ръката нови държави, даже и нови езици и нации. И всичко това е „естествен процес“, според българския доцент. Според мен, това е геополитическа перверзна вакханалия и Франкенщайновски престъпен експеримент, извършван върху част от българския народ. А за противоестествеността на тези процеси свидетелстват с пролятата си кръв онези близо 30 000 избити македонски българи на Кървавия Божик 1945, както и със страданията си други 130 000 българи, минали през концлагерите и занданите на Титова Югославия…

Но какво да се прави, когато на либералния медиен пазар свободните ниши са такива: за да те публикуват и хоноруват, статията ти трябва да mdjfteпредлага различна гледна точка, алтернативни ракурси, опозиции на такива консервативни старомодни ценности като семейство, отечество, родолюбие, религиозност. Да разковеш с думи национални построения, да нахлуеш като „Пуси райът“ в Храма, да защитиш нарушените права на децата сами да избират пола си – ето, това се харчи. Но да продаваш латентен македонизъм, докато получаваш заплати от български държавни университети – съгласете се, че не е красиво… В този смисъл повече уважение заслужава постъпката на откровения ренегат Стефан Влахов-Мицов, който след като се осъзна като габровски македонец напусна България и отиде в Скопие. Там веднага му дадоха държавен апартамент и го назначиха като професор в някакъв университет. Като умре, вероятно ще му издигнат и паметник – някъде между Александър Македонски и Кръсте Мисирков… Ами така се прави – като ще е гарга, поне да е рошава!

 

………………………….

Б. а. Псувнята „Майка ви бугарашка“ също звучи като измислена, защото терминът „бугараш“ се използва от сърби и сърбомани по адрес на македонските българи; няма логика подобна ругатня да се адресира и по адрес на софиянци…

На последната снимка е паметникът на Кръстьо Мисирков - противоречива персона, почитана в Скопие като идеолог на политическия македонизъм. В дневника си от 1916 година Мисирков признава, че се чувства българин; в края на живота си е директор на гимназиите в Карлово и Копривщица. Умира през 1926 година в София. 

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n