Няколко въпроса към издателите от Български хелзинкски комитет
Ирини ЗИКИДИС
Имам няколко въпроса към авторите на детската книжка "В като вагина", финансирана от Български хелзинкски комитет и Български фонд за жените / Bulgarian Fund for Women:
1) Има ли научни доказателства за твърденията, върху които вие смело стъпвате, представяйки ги за неоспорими факти, че не е задължително биологичният пол да съвпада с идентичностния? Моля за
официална медицинска литература по темата, особено във връзка с главата "Кой менструира", където се твърди, че човек без матка и менструация също може да бъде жена, стига да поиска да бъде такава;
2) В глава "Насилие", вие твърдите, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Уви, фактите твърдят, че това е световната, а не българската статистика. Нещо повече, българската статистика от 2018 е категорична, че "Българите категорично не оправдават домашно насилие или подчинената роля на жената. 92% са категорични, че мъжът не може да удря жената. 89% не считат, че жената трябва да се подчинява на мъжа. Сред онези, които подкрепят подчиненост или насилие над жените, личат най-вече представители на малцинствени групи."
Тоест, ако наистина насилието се практикува най-често сред ромското население, каква е вашата стратегия за преодоляване на този изключително тревожен проблем?
3) В глава "Равенство" вие твърдите, че българската жена не е равнопоставена на мъжа и затова е жертва на насилие. Уви, това отново е много, много далеч от истината. Да започнем с това, че българското законодателство гарантира пълна равнопоставеност на жените и мъжете, и ги третира напълно еднакво във всички сфери на регулираните от правото обществени отношения. Те се ползват с еднакви граждански, политически, икономически, социални и културни права. Забраната за дискриминация на основата на полa е обща за целия български правен ред и е провъзгласена във всички области. Нека ви дам и малко статистика - ако в Европейския съюз мениджърите жени са 36%, спрямо 64% мъже, то в България те са 49% (само Латвия е преди нас). Мога ли да попитам, след като България очевидно се справя чудесно по този критерий, защо давате грешна информация?
4) Няма да коментирам глава "Мастурбация" и "Право на аборт" по простата причина, че не симпатизирам на насърчаването на ранното сексуално узряване сред 5-6 годишни деца.
Тази книга очевидно не цели някаква реална, медицинска и помощна информация в областта на сексуалното образование на подрастващите. Най-малко примитивният език, лексика и послания показват, че е насочена към 4-5-6 годишни деца. Също така от страница 4 става ясно, че тя цели единствено "промяна на нагласите", а не реална помощ.
Ето защо, ще се спра само на фактологията в тази книга. Ако я сравним с официално публикуваните данни, то тя е най-малкото ПОДВЕЖДАЩА, да не кажа грешна или лъжлива. Интересува ме на какво се дължи това - на умишлена манипулация или обикновено невежество?