Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Доста български палеослависти са доказани агенти на ДС, проводници на руско-съветско влияние

ndhfgeewЕмануел МУТАФОВ

Добре е, че в дневния ред на обществото и най-вече на парламента най-после влезе преименуването на празника 24. май от Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост на Ден на българската писменост, просвета и култура. Не съм съгласен с твърдението на колеги, че досега не е имало дискусия по темата. Това е стара идея и един от най-отявлените ѝ изразители е писателят

Стефан Цанев. През 2015 г. предложих 24. май да се формулира като празник на българската азбука и българския принос за цивилизоването на Югоизточна Европа.

Обсъжданията на първо четене очаквано предизвикаха реакции сред някои колективи в БАН. Приема се за „груба грешка” отпадането на славянската писменост във формулировката на празника. Категорично не съм съгласен. Това обезсмисля приноса ни за цивилизоването на цяла Югоизточна Европа, защото с писмената вървят и преводите на богослужебни текстове и чрез тях се християнизира голяма част от региона. А вкарването на елемента славянство е извършено още по време на социализма и може да се тълкува като реверанс към великия СССР… Това е и грандиозна услуга за бившата югославска република Македония, тъй като на македонците им е изгодно да говорят за „словенскиот язик”, на който пишели Кирил и Методий и Климент Охридски. Абсолютно игнорирайки неоспоримите писмени доказателства, че тогава се говори единствено и само за старобългарски език.

Мненията на колегите в медиите са едностранчиви. И повечето от тях, старобългаристи,

доброволно и безславно се превърнаха в палеослависти.

То се случи през последните 30 години, с което се загубиха много международни битки на полето на науката.

На международно ниво спря да се говори за старобългарски език, а за църковнославянски в българска, украинска, руска, в сръбска редакция… Това доведе до чудовищни изкривявания в историческата истина и до загуба на позиции за българската наука.

Преди години на наша конференция руска филоложка с доклад за църковнославянските надписи в главната църква на Рилския манастир от първата половина на XIX в. възмутено „доказваше”, че на българска територия църковнославянският език, който руснаците смятат за руски, бил изкривен, имал грешки и съдържал… българизми. Без коментар е твърдението, че на българска територия българският език съдържа българизми…

И загубите за нас са наистина чудовищни. Тези, които са се вкопчили в славянската писменост, представляват школа, силно повлияна от идеите на панславизма, възникнал в Русия в края на XIX в. като форма на политическа асимилация. Позицията на някои палеослависти е с явна политическа окраска, като някои от тях са доказани агенти на ДС. Така че още след първото четене на проектозакона в парламента по реакциите им можем да съдим, че целта е постигната. А няма да закъснее и руската реакция.

Т.нар. славянска писменост, която досега съществува в името на този празник, не покрива цялото славянство. Чехи, словенци, хървати и поляци пишат на латиница, а от известно време сърбите – на кирилица и на латиница. Освен това така се отрича и старобългарското влияние във влашките земи, а до края на XVII в. молдовско-влашката аристокрация в администрацията и в църквата използва старобългарския език. И под фанариотско влияние, т.е. на истанбулските гърци, за да се намали българското влияние в отвъддунавските княжества, започват „преводи“ на влашки език.

Още по-фрапантен пример: част от караманлиите (етнически гърци – православни християни, които говорят и пишат на турски) използват и кирилицата за своята книжнина. Това е исторически факт. В Националната библиотека „Кирил и Методий” се съхраняват и ръкописи, и старопечатни книги на караманлиите на турски език, изписани на кирилица. Има и светогорски икони, които са с надписи на турски език на кирилица. Можем ли да твърдим, че тези турско-говорещи гърци са славяни…

Вкопчването в "славянската писменост" по отношение

на празника 24. май е псевдонаука

и не бива да подвежда обществото. А и да не забравяме, че става дума не за название на научна статия, а за име на празник. Мисията му е да ни извежда отвъд всекидневието, да създава патетика, настроение и гордост. И да напомня за един от малкото истински върхове на българската култура по време, когато старобългарският език е латинският или лингва франка на цяла Югоизточна Европа Т.е. езикът на интелигентните хора, на църквата и на аристокрацията. Тогава нашият език, който държа да наричаме старобългарски, а не църковнославянски в българска редакция, е спойващият елемент и носителят на християнството на огромна територия, населявана колкото от славяни, толкова и от неславяни. Разбира се, кирилицата може да е пренесена от руснаците в Монголия, но кой в рамките на Османската империя е дал кирилицата на караманлийските гърци освен българите.

Промяната в името на празника не обезценява делото на Кирил и Методий, нито глаголицата, създадена от тях, защото българската държава е единствената средновековна държава, която спасява делото на двамата братя, като приема и създава условия на техните ученици да развият дейността си. Неоспорим факт е, че кирилицата е създадена именно на територията на средновековната българска държава от т.нар. Преславски книжовен кръг. Създаването на кирилицата е механизъм за разпространението на културата на християнството като политика от българската държава. И наистина, създаването на тази писмена система е равносилно на откриването на двигателя с вътрешно горене. Допреди това славянските племена живеят неорганизирано и сравнително добре заради климатичните условия. Но християнството ги организира, дава им идеал и стимул да се развиват. А кирилицата е инструментът за разпространяването на християнството и „окултуряването”, цивилизоването на цяла Югоизточна Европа. Ние не пишем на глаголица, но тя се използва до много късно, до XIII в., по македонските земи (на територията на съвременна Македония).

Най-старият надпис на кирилица е открит край Попово.

Затова северномакедонците нямат никакво основание да оспорват приноса ни за кирилицата. Всъщност, опитите за присвояване на история е липса на реално национално самочувствие. Ние не бива да страдаме от излишна, нехарактерна за другите по нашите ширини, политическа коректност. Замълчавайки си, загубихме много битки главно по националните въпроси. Това се случва, тъй като винаги по темите, свързани с нацията, либерални щпицкоманди, гравитиращи около някои медии, скачат и ни обвиняват в тесногръдие, провинциализъм и комплекси. Затова България е от малкото страни, които нямат оформена национална политика. Тя не се грижи достатъчно за малцинствата си извън границите на родината. Когато през 1908 г. обявяваме независимостта си, в 8-членния състав на кабинета двама министри са бесарабски българи. Българският народ не слуша собствената си музика: една част слуша гръцка, а другата – сръбска, турска… Крайните национализъм и шовинизъм не са довели нищо добро на Балканите, но има червена линия, от която не бива да отстъпваме: езикът, културата и азбуката ни. И фактите от историята ни.

Няма никакво значение дали светите братя са имали нещо българско в произхода си, то е напълно недоказуемо, а и е без значение, защото са наднационални личности. Те са византийски дипломати и едни от най-образованите хора в Европа. Връщането на истинското название на празника 24. май е огромно послание към нашите съседи, близки и далечни, че кирилицата не е руска азбука или славянска писменост, дошла от македонските земи. Време беше това да се случи и в никакъв случай не го поставям във вътрешнополитическия контекст днес.

 

------------------------------

Бел. ред. Проф. д-р Емануел Мутафов е директор на Института за изследване на изкуствата при БАН; заглавието е от редакцията.

 

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n