Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

През 1867 година ТБЦК пише Мемоар до Абдул Азис с искане за дуалистична държава

vshdaГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

На 10. срещу 11. юни 1866 година в Букурещ влашки масони извършват преврат и румънският княз Йоан Александър Куза е свален от престола. С това е нарушено условието на Турция за признаване на извършеното през 1858 обединение на Влашко и Молдова. Турция настоява за разделяне на двете княжества и започва да трупа войски по южния бряг на Дунава. Затова новото румънско правителство,

доминирано от масоните, търси трескаво подкрепата на революционно настроената българска емиграция. Така бива постигнато съглашение за общи действия против Османската империя, подписан е „Акт за свещена коалиция между румъните и българите“, а през декември 1866 е основан масонският Таен български централен комитет. Начело на комитета е избран Иван Касабов. Крайната цел на новата организация е възстановяването на българската държавност, като допускат тя да е самостоятелна, под зависимостта на Портата или да участва в конфедерация със съседни народи. За постигане на тази цел не се изключва и въоръжено въстание. В този момент ТБЦК разчита на финансовата помощ на румънското правителство. След преодоляване на противоречията между Румъния и Турция, обаче, румънските представители се оттеглят от съглашението и ТБЦК продължава дейността си като самостоятелна организация.

Комитетът извършва няколко пропагандни акции, имащи за цел популяризирането на Българския политически въпрос. През декември 1866 издава брошура „България пред Европа", през март 1867 приготвя и изпраща до султан Абдул Азис „Мемоар (Припомнювание) към Н. И. В. Султана“. В него се съдържа предложение за

създаване на дуалистична българо-турска държава,

по подобие на наскоро създадената Австро-Унгария.

„Шест милиона българи, Ваше Величество, деятелни, здрави, юнаци, които населяват империята, като ся простират от светлия престол на В. Величество, до края на Тесалия и до границите на Сърбия и Албания, ягко съединени с османския народ чрез общи интереси, не са нещо за презирание. Когато нашата автономия ся признае и потвърди под славния скиптър на Султаните, които ще бъдат и царе на българите, защо да не бъдем и ний за Отоманската империя една помощ и едно подкрепление, както е Мажарско за Австрия и Алжир за Франция?

Съдбата на България щом ся тясно съедини със съдбата на Отоманската Империя, българите ще престанат да сматрят чужденците като свои освободители. Те ще ги гледат като нарушители на техните права, и деятелно ще ся борят против техните завоевателни стремления.

Политическата и религиозна автономия на Българский народ, като ся признае и потвърди, ще заякчи престола на В. Имп[ераторско] Величество, защото тя ще му даде за основа правдата, както и непоколебимата основа на Империята. Тогава ще ся види, че Отоманската Империя не е леш, който на някои си е толкова присърце да го заровят, но че тази Империя е едно силно тяло, и че тя си е намерила подкреплението в същите свои поданици. Дипломацията тогава ще ся смае, като види един исполин на мястото, гдето беше привикнала да гледа едно слабо тяло. С този способ завинаги ще ся отстрани всякой предлог за вмешателство и за грозене от страна на коя да е чужда сила.

Никоя чужда сила няма да наднича

вече към Цариград

под предлог, че иде да отърве християните, защото тези християни ще бъдат вече свободни, и ще ся види чудно некому си, да срещне неуборимо припятствие там, дето ся надяваше да намери една силна помощ. С една дума, целостта на Отоманската империя ще бъде добре уздравена чрез тази мъдра и праведна мярка, нежели чрез всички дипломатически трактати; и тъй Въсточний въпрос ще ся реши сам по себе си.“

С някои допълнения мемоарът е изпратен и до руския император Александър II, френския император Наполеон III, пруския крал Вилхелм I, пруския канцлер Ото фон Бисмарк и до редакциите на влиятелни европейски вестници с молба за съдействие за разрешаването на българския въпрос.

ТБЦК е създаден без знанието и одобрението на Георги Раковски, който има отрицателно отношение към него. Животът на тази първа българска революционна организация, индуцирана от влашките масони, е кратък - през 1868 г. Комитетът преустановява дейността си.

 

-------------------------------------------

Бел. ред. Тема за отделна публикация е доколко за Раковски и останалите български национал-революционери /за които има архивни доказателства, че са били членове на ложи/ може да се говори, че са масони в традиционния окултен смисъл. Тези българи са били обсебени от идеята за освобождението на своя народ и в заговорническите похвати на тайните карбонарско-мацинистки общества са виждали просто средство за постигането на голямата цел - Свободата.

На снимката - Абдул Азис

 

   Fluida

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n