Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Възроденият тоталитаризъм: затвор за инакомислещите, привилегии за „нашите“, неизбежно е и повторение на военната авантюра от Афганистан

sljkfgГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Руският опозиционер Алексей Навални беше осъден на три и половина години ефективно лишаване от свобода в колония с общ режим. А над 4000 привърженици на опозиционера бяха бити с палки и арестувани от полицията-милиция. Първата мисъл на всеки демократично устроен човек е, че брежневизмът окончателно се е завърнал в Кремъл. Какво ще се случи оттук нататък в/с Руската

федерация? Според някои политически коментатори, Навални вече е извоювал важна победа, тъй като успя да зададе дневен ред. Дори и Путин, който с години избягваше да назове по име своя опонент, се принуди да влезе в обяснителен режим относно двореца в Геленджик.

„Кризата на легитимност няма да бъде преодоляна нито с обвинения в кремълските медии, че Навални е агент на Запада, нито със скалъпени съдебни процеси. Жизненият стандарт на населението стагнира, което изостря усещането за несправедливост и понижава търпимостта към корупцията във властта. Путин не разполага и не може да произведе отговор на исканията, идващи от обществото. От гледна точка на Кремъл бъдещето е изпълнено с несигурност и рискове.“ Така коментира ситуацията политологът Димитър Бечев.

„Можете ли да познаете как се нарича главната заплаха за режима на Путин? – пита руският политически наблюдател Григорий Голосов и отговаря – Именно Владимир Путин представлява главната заплаха за дългосрочното оцеляване на сегашния политически режим!“

Според шведския политолог проф. Ст. Линдберг, на дълъг живот могат да разчитат само тези електорални авторитарни режими, които успеят да институционализират неопределеността. Тоест те не просто печелят изборите, а ги печелят така, че у населението се създава илюзията за истинска политическа конкуренция. Владислав Сурков бе човекът, който създаде настоящата политическа система в Русия – с „общонационален лидер“ и покровителствана от него „партия на властта“, внимателно отгледана „системна опозиция“ и със също толкова внимателно маргинализирани „извънсистемни опозиционери“.

„За последен път Путин игра според правилата на сурковската система през 2008 година, когато предаде, макар и фиктивно властта на Медведев. След този момент Владимир Путин постави интересите на своята лична безопасност над оцеляването на политическата система“, твърди Григорий Голосов.

Паралелът между късния Путинизъм и зрелия Брежневизъм става все по-очевиден, дори ако си спомним за несполучливия опит за отравяне на писателя-дисидент Солженицин от кагебистите.

Бедата е, че когато популярността на актуалния московски режим неизбежно падне под един критичен минимум, новият генсек ще извади последния си коз и ще разпали военен конфликт. Запомнете това!

 

 

   Fluida

   Lema BG

lloonnm

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n