Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Полковник от КГБ идва в България и изпробва „чадъра“ върху кон и върху осъден на смърт

fgsdГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Убийството на българския писател дисидент Георги Марков от специалните комунистически служби продължава да вълнува умовете на хората. За неговата подготовка и реализация най-меродавни са думите на бившия генерал от КГБ Олег Калугин пред Скотланд Ярд. По онова време ген. Калугин е шеф на контраразузнавателната служба на КГБ; през 1995 година емигрира в САЩ, а през 2003 получава

задочна присъда от 15 години затвор от руски съд.

Ето как започва тази мрачна история - тогавашният министър на вътрешните работи на НРБългария генерал Стоянов се обръща в началото на 1978 г. директно към Владимир Крючков, за да поиска помощ за изпълнение на личната заповед на Тодор Живков за унищожаване на дисидента Георги Марков в Лондон. Крючков се посъветвал с Андропов. Така полковник Сергей Голубьов бива назначен за ръководител на операцията. Той подава заявление до оперативно-техническия отдел на КГБ, който е пряко подчинен на лаборатория № 12, където се произвеждат тайните оръжия за оперативни цели. Те предлагат няколко варианта, включително опцията, използвана в началото на 70-те години срещу писателя Солженицин - втриване на отровен гел в кожата, причинявайки сърдечна недостатъчност, водеща до смърт. Тогава Солженицин пострада, но оцеля. Но в крайна сметка се спират на използването на отровен куршум. Съветски дипломат във Вашингтон купил няколко подходящи чадъра и ги изпратил с дипломатическа поща до Москва. Така на базата на тези чадъри биват създадени оръжия, които Голубьов отнася за изпитания в България.

Там поразяващата сила на оръжието е проверена:

първо стрелят по кон, който умира; след това изпитват отровните сачми и върху затворник, осъден на смърт, но той оцелява. След тези експерименти Голубьов се завръща в Москва, където и куршумчето бива усъвършенствано. То има формата на малко кухо топче с две дупки, напълнено с отровата рицин. Десет дни преди операцията за елиминиране на Марков оръжието е изпитано в Париж върху друг български дисидент - Владимир Костов, бивш полковник от българските служби за сигурност, който избяга във Франция. Костов е ранен, но щастието му се усмихва – по-късно лекарите откриват сачмата и установяват, че отровата не е успяла да излезе от нея.

И така, на 7. септември 1978 г. в Лондон е атакуван Георги Марков. Операцията срещу зидизента е извършена на рождения ден на Живков, когато той навършва 67 години. Отначало английските лекари не могат да разберат за какво става въпрос, тъй като не подозират, че става дума за нараняване. Марков споделил със свой приятел, че бил убоден с чадър на моста. Лекарите регистрират рязко покачване на температурата, спад на кръвното налягане и повръщане. Едва след смъртта на Марков бива установено, че е прострелян със сачма, заредена с рицин. За това помагат американските служби. Оцелелият Владимир Костов също помага за изясняването на случая - французите предоставят проба от кожата и аналогичната сачма от раняването му.

Олег Калугин обяснява също защо Живков и Путин /в случая с отровения Литвиненко/ решават да убият своите опоненти. Когато Марков избяга от България през 1969 г., той бе известен драматург, писател и сценарист. Книгите му бяха добре познати в страната. Освен това, той беше член на най-близкия кръг на Тодор Живков. И когато избяга в Лондон и започна да работи за българската служба на Би Би Си, той започна да прави много остри антиживковски предавания. Две години преди убийството на Марков се заговори в България, че той е като кост в гърлото на властта. Според Калугин, и

двете убийства се дължат на личните обиди.

„Докато Литвиненко обвини Путин, че е педофил, Марков лично много обиди Живков. Той се ядоса и нареди да го премахнат“, твърди Калугин.

През 1993 г. Скотланд Ярд влиза в контакт с българските служби за сигурност. Тогава се оказва, че са издадени няколко паспорта на името на Франческо Гулино и че веднага след убийството на Марков е извършено плащане в размер на две хиляди паунда. Гулино е италианец, живеещ в Копенхаген. Британски следователи се срещат с него и го разпитват. Тогава обаче случаят не получава развитие, тъй като датчаните отказват неговата екстрадиция и предявяване на претенции към него. Все пак, по време на разпита Гулино признава, че е работил за българската служба за сигурност КДС.

Калугин потвърждава, че именно Гулино е изпълнителят на „мократа поръчка“, защото на 7. септември с него в Лондон е имало и двама „контрольори“, които водят операцията. Ден след убийството на Марков, Гулино напуска Лондон и лети за Рим, където се среща със своя отговорник от българската разузнавателна служба и получава обещаното възнаграждение.

 

 

   Fluida

   Lema BG

lloonnm

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n