Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Ама как, маестро еди-кой-си се ваксинира, а ти още не си; що за човек си?!?

rtdИван Стамболов - СУЛА

Ако не ме лъже паметта, ще да е било през 1976, когато ни сполетя епидемия от инфекциозен менингит с полиомиелит – нещо наистина опасно и смъртоносно. Бях в края на прогимназията, достатъчно малък, за да не разбирам всичко, но помня, че много се уплашихме. За няколко дни ни ваксинираха през устата с някакви наситеночервени солени капки и после спряхме да разискваме и да се боим. Забравихме. Тогава

пропагандата беше жестока, макар и от друго естество и можеше да се очаква по-скоро да потули епидемията, както потули десет години по-късно Чернобил, но тя не го направи. Нямаше и плакати с червеноармеец с будьоновка и насочен показалец, който пита обвиняващо: „А ти отиде ли да се ваксинираш?“. Днес е съвсем друго.

Пропаганда пак има, но тя действа иначе,

тя минава през истерична, но строго контролирана „свобода на словото“. Изглежда алъш-веришът не потръгна добре, защото кампанията навлезе в нова фаза. В петък се обяви „юруш на ваксините“, а в събота и неделя медиите се занимаваха да снимат опашки желаещи да се ваксинират, както и вече ваксинирани щастливци. Държавата обяви, че ще ваксинира денонощно всеки, който пожелае, което пък води дори и най-мудния наблюдател към заключението, че желаещите все още са по-малко от ваксините, колкото и ваксините да не са чак толкоз много у нас. Кога в историята на борбата с масовите зарази ваксина се е поставяла в съпровод на такива медийни фанфари? А в историята е имало доста по-сериозни епидемии.

Като част от кампанията се пуснаха и намеци за скрита задължителност. Без ваксина нямало да можеш да идеш на море в Гърция, а пък в Израел били въвели зелени значки (дано не са с формата на давидова звезда) за привилегии на ваксинираните. Сами се сещате, че от това до изолирането на неваксинираните в лагери крачката е само една и то чисто техническа – същественият пробив в мисленето вече е направен. Иначе официално ваксините никога няма да бъдат задължителни, защото илюзията за демокрация, базисни човешки права и уважение към ценностите трябва да се поддържа. Трябва да вършим всичко по свой (контролиран) избор и по свое „убеждение“, за да бъдем полезни, макар и безлики, редници в глобалната паплач.

За да не се тревожим, бодро ни съобщиха, че 63% от ваксинираните не могат да заразяват други хора, което беше леко тъпо, тъй като излиза, че почти половината могат. Но да речем, че това е за да не се освободят ваксинираните от задължението да носят маска и да тръгнат по улиците като някои нудисти. По-тъпо бе може би съобщението, че ваксинираните не могат да пият повече от 50 гр. концентрат в деня на радостното събитие –

а това си е пар екселанс вода

във воденицата на руската ваксина.

Но най-тъпото беше, когато взеха да тръбят кой VIP, звезда или човек, известен единствено с това, че е известен, се е ваксинирал. „Ваксинираха се актьорите! Ваксинираха се журналистите! – радостно подскача и пляска с ръце ВМА. – Направете като тях! Направете като тях!“. И не стига че затръбиха публично, ами започна и индивидуално тръбене: политици, журналисти, опиниънмейкъри, лидери на обществено мнение, блогъри, влогъри, всякакви такива започнаха да се надпреварват: „Аз се ваксинирах! Аз се ваксинирах! Вече не съм като вас, смъртните!“. Ама това си е ваша работа, бе! Аз давам ли пресконференция, след като съм бил на зъболекар?

Какво значение има как постъпват „звездите“? Този маймунски нагон е един от най-смешните. Миналата седмица предмет на яростна дискусия беше и какво бил казал Добчев за своя ученичка отишла да става звезда в „Борат“. Какво значение има това? Аз даже не събрах достатъчно мотивация да прочета и проследя интригата. Какво значение има животът зад кадър на актьорите и мнението на талантливите им професори? Гледаш филма и или ти харесва, или не ти харесва. В менюто на добрите ресторанти пише ли я биографията на главния готвач, съобщават ли ни се дали се е развел и дали е осиновил африканче? Но се получава така, че с помощта на лица, добили някаква популярност, изгрели като малки или големи „звезди“, медиите чрез нарочни рубрики и предавания втълпяват мисли и изводи на стотици милиони хора. Аристотел може да е казал нещо гениално и при това вярно още преди 1 700 години, но за днешния човек то няма да има никаква стойност, докато не го чуе от нашумяла в Инстаграм тийнейджърка, която иначе занимава човечеството с червилото и моминските си трепети. И аз продължавам да не разбирам с какво това, че някой е известен – било с външния си вид, било с личния си живот, – прави мнението му по даден въпрос, който почти винаги е извън кръга на неговата компетентност, особено ценно. Защо всеки път питат Мис „Вселена“ за бъдещето на човечеството? Затова беше прав и Теди Москов (към чиито фенове аз не се числя), когато каза по телевизията, че „цивилизацията се сгромолясва пред очите ни“. Сгромолясва. Хубава дума, изпълнена с потенциал за размисъл.

В „изтънчените“ среди се заговори за

„високо“ и „ниско“ изкуство.

Демек, който не е в състояние да осмисли „високото“ изкуство, да не се обажда! За жалост, поради масовата неспособност да се възприема и оценява каквото и да било изкуство, за удобство сме приели, че колкото една творба е по-налудничава и неразбираема, толкова по-„висока“ е тя. И, за да имаме все пак някаква почва под краката си, одобряваме списък с имената на някакви хора, за които сме се съгласили, че разбират от „високо“ изкуство и каквото те кажат по въпроса, то тутакси се превръща и в наше мнение. А високо изкуство наистина има, но ако абсолютно всеки трябва да го консумира и да има мнение за него, то какво му е високото?

Както и да е. За нуждите на нашия разговор е достатъчно да отбележим, че ако някой, който наистина разбира от „високо“ изкуство отиде да се ваксинира, то ще бъдем последните простаци, ако не го последваме – ама как, маестро еди-кой-си се ваксинира, а ти още не си; що за човек си?!? Проблемът ни е, че сме изгубили представа за себе си. Нашите нанотехнологии може да са много напреднали, но антропологията ни е под всякаква критика. Кой е човекът, какъв е, откъде идва, къде отива, за какво живее? По тези въпроси няма консенсус. Съгласяваме се, че целта на всички усилия е човекът да бъде богат и щастлив, но се оказва, че първото се постига много по-лесно от второто. Да разбереш човека – това именно е най-високото изкуство, нищо че е и най-простото.

Каква е разликата между 1976 и днес? Идеите са други, ваксините са други, но разликата е и тази, че тогава нямаше социални мрежи, които сваляха правителства и президенти и продаваха доброволните си абонати като глави добитък на рекламодатели и политически пиари. Аз пък за себе си не знам коя беше темата ми днес: масовото ваксиниране, звездите или високото изкуство? Или пък неща друго?… Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

------------------------------------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този коментар е в авторовия блог "Ъплоуднати постинги за делитване"

 

   

   

 

 

 

sa

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n