Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

В Македония и Тракия нашите сънародници все още не са свободни да се нарекат Българи

mamsГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Реалполитиката за пръв път е формулирана от Ото фон Бисмарк, който успява да обедини всички немски земи в една империя. Без да подбира средствата, дали са морални или нетолкова. Но националният егоизъм е характерен за всички народи, макар да е най-дразнещ като инструментариум в ръцете на империите. Защото те имат потенциал да сбъдват /почти винаги/ своите мечти и желания. Най-често

за сметка на по-малките и по-слабите си съседи.

Затова думи като „почтеност“, „дружба“ и „взаимопомощ“ са изпразнени от съдържание в света на геополитиката, където става дума предимно за ИНТЕРЕСИ. Ако се вгледаме с трезви очи в мантрите на българските русофили за „руско-българска дружба“, „славянско братство“, „благодарност/неблагодарност“, /с изненада?/ ще установим, че те не са нещо по-различно от т. нар. „потьомкински села“. Тоест – нещо бутафорно, кухо, фалшиво, изпразнено от съдържание… Ето ги фактите и доказателствата за горното твърдение. Всички важни успехи на българския народ през Възраждането /19. век/ като създаването на Българската Екзархия, чрез която българите са признати като важен етнос в Османската империя, идеята и реализацията на Националната българска освободителна революция – това са безспорни наши постижения. Русия не само не ни е помагала, даже напротив – пречела ни е по всевъзможни начини. Най-вече като е насъсквала срещу нас завистливите ни съседи, например за обявяването на схизмата от страна на гърците. След Априлското въстание световното обществено мнение упълномощава Великите сили да дадат свобода на българите-мъченици. Цариградската посланическа конференция излиза с решение – създаване на две огромни автономни български области с обща площ над 200 000 кв. км, които припокриват почти изцяло територията на Екзархията и на Българското етническо землище. Високата Порта също приема решенията на Конференцията. Изглежда така, сякаш българският блян за свобода и единство е на една ръка разстояние… Но тогава се намесва една личност с изключително мефистофелски „заслуги“ към нас. Граф Игнатиев. На тайна среща той успява да убеди султана да откаже да изпълни решенията на посланическата конференция. В замяна му обещава голяма част от европейските османски владения да се запазят.

Защо руснаците постъпват така?

Ами защото нямат изгода от една голяма българска държава. Която едва ли ще е толкова послушна и ще изпълнява желанията на руския император. И по-скоро ще бъде пречка пред руската мечта да овладеят Проливите, излаза към топлите морета. Виж, една Задунайская губерния би била нещо съвсем различно!

Руснаците имат и друга причина да действат двулично. Още през лятото на 1876 година, след погрома на Априлското въстание, в замъка Райхщад в Бохемия се осъществява тайна среща между австро-унгарския и руския императори, на която те обсъждат една евентуална руско-турска война. Съгласно текста на подписаното тайно споразумение, двете страни се съгласяват, че „ако се стигне до териториални промени или разпадане на Османската империя, създаването на голяма компактна славянска или друга държава е изключено“.

Така стигаме до Сан-Стефано. Как другояче може да се нарече проектът „Санстефанска България“, освен чиста проба популизъм?! Така в очите на непосветените българи дядо Иван ще е добрият, а онези, западняците ще са лошите, които им разкъсаха хубавата държава.

Нещо повече – иззад страниците на русофилски вчесаната и пригладена официозна българска История, се долавя една трайна неприятна миризма. Стават известни прикривани досега исторически доказателства за антибългарските действия на руската имперска политика в Македония. В тази населена преимуществено с българи географска област руските дипломати действат в синхрон със сръбската и гръцката въоръжени пропаганди и с турските власти – против българския елемент. Върхът на тази политика е Балканската война. Чрез един личен заем от 3 млн. златни франка руският император Николай II „замазва очите“ на цар Фердинанд и го вкарва в капана, наречен Балкански съюз. Целта на „съюза“ е България да бъде ограбена. Именно това се случва през 1913 година, когато славната българска армия е на път да разгроми и довчерашните си коварни съюзнички Гърция и Сърбия. Тогава Николай II насърчава румънците да ни нападнат в гръб, а руските дипломати в Истанбул подсказват на турците да се върнат обратно на старата граница. След погрома над царство България, през есента на 1913 година руският император посещава /вече/ румънския град Кюстенджа, за да връчи ордени на бойците и командирите от румънския полк, който пръв прекосил българо-румънската граница… Нещо да кажете, другари русофили? По-силно, че не се чува…

И така, след чудеса от храброст и реки от проляна българска кръв за окончателното освобождение и обединение на българския народ, българското Освобождение все още е мираж. И днес в земите на Македония и Тракия е опасно да се наречеш Българин. Те, поробителите, те наричат или славяногласен елин, или македонец, или си от новосъчинената помашка нация.

Но има Бог!

И той е не със силния, със славния, с богатия. Той е с онеправдания.

Защото Бог е Истина!

С нами Бог, сестри и братя българи!

ghytuy

 

   

   

 

 

 

sa

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n