Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Лазар Младенов, председател на Българския културен клуб – Скопие, пред „Гласът на България”

Lazar_MladenovПетър МАРЧЕВ

Кой сте Вие, г-н Лазар Младенов?

- Роден съм през 1956 година в Струмица, най-хубавия и най-българския град в Македония, където завърших основното си образование и гимназия. След това се записах да уча архитектура в Скопие. Ожених се млад и екзистенциалният момент ме накара да работя разни работи. Преди петнадесетина години започнах частен бизнес с осветителни тела, но в края на миналата година кризата си свърши своето и закрих бизнеса.

В момента единствената професия ми е ръководенето на Българския Културен Клуб - Скопие. Съпруг съм на най-верния ми съратник. Баща на две деца, дъщеря – психолог и син – магистър по архитектура. Дядо на двама внуци и една внучка, които ми запълват свободното време.

Имате ли спомен в детството кога за пръв път и по какъв повод чухте думата "България"?

- Детството ми мина в семейство от бежански произход, именно дядо ми е бежанец от Кукушко заради гръцкия геноцид от 1913 година. Много често говореше за България, винаги наричайки я Майка България. Няма начин това да не се вреже в паметта. И още един момент не мога да пропусна. Времето беше тежко, сиромашията не позволяваше посещения на заведения и другарите на баща ми се събираха по домовете си и това което е интересно, винаги пееха български песни. Беше по време на радиото и сръбското влияние, специално в Струмица, беше нулево. Всичко тръгна назад след появата на телевизията.

Какво са за Вас Македония и България?

- Македония е част от българската цялост. Даже тя е аурата около българското тяло. Македония е маята на българщината, извора на Възраждането и люлката на революцията. Македония е една от пострадалите дъщери на Майка България и това задължава всеки един достоен българин да се замисли за съдбата на македонските българи и самата Македония. Но, днес се случва нещо странно. Нечии чужди интереси, далеч от българските, ударят жестоко и подмолно върху новото възраждане на българщината в Македония, олицетворено чрез БККС.На 4 юли тази година БККС беше вписан в регистъра на ДАБЧ като организации на българи, живеещи извън България. Сега изведнъж, за мен от неясни позиции и мотиви, някои сили искат да ни отнемат тая регистрация. Надявам се това да е само момент, който много скоро ще отмине, защото в противен случай националната катастрофа за българщината е на хоризонта.

Кога се осмелихте и започнахте публично да изявявате българското си самосъзнание?

- С началото на демократичните процеси в Източна Европа, и при нас се усети една надежда за по-голяма медийна и интелектуална свобода. Започнаха, доста срамежливо да се появяват текстове за дотогавашната забранена история, разбира се, само от левия политически ракурс, но това беше моментът, който събуди интереса при мен да научим защо „дясното” е забранена тема при нас. Търсех, макар и от македонистки историци и извори,  някакви писания за десните активисти на Организацията и започнах да си задавам логични въпроси. Дружех все с по-възрастни хора от мен, които са имали личен опит с властите и с хора, които работеха в институции, където бяха в контакт с историческите теми и започнахме с обмен на информации, книги и списания. От ден на ден интересът ставаше все по-голям, материалите за историята - все по-многобройни. И както е винаги, когато нещо е забранено, то винаги провокира интерес и така се започна. След като навлязохме в ИСТИНАТА, нямаше връщане назад. Когато си чист пред Истината и пред Бога, тогава остава храброста, а при мен тя не липсва,  да направиш единствената крачка, явно да проговориш за лъжата и гласно да се декларираш като българин. 

Кога и как се роди идеята за създаването на Българския културен клуб - Скопие? На какво залага БККС?

- Преходът в Македония се случваше под строгия контрол на тайните служби. Днес в Македония определени политици от това време свободно говорят по тая тема. Политическата сцена трябваше да е под контрол, иначе можеше да се случи истината да се изплъзне на повърхността, а това би означавало край за комунистическата номенклатура и тяхната коминтерновска политическа религия. Надявахме се и се радвахме на появата на партията, чието име обещаваше исторически преврат, промяна на азбуката, промяна на сръбските имена на улиците и разбира се - на самата история. Надявахме се и с това останахме дълго време, защото нали надеждата последна умира?! След като ни разобличиха, започнаха да ни отстраняват от партията. Ставаше опасно за властта „бугарашите” да останат в партията и след определени събития се наложи да формираме нова партия – ВМРО - Татковинска партия, за която мога да твърдя, че досега е единствената партия с българска същност. И затова, съвсем неслучайно, след атентата срещу Киро Глигоров, основния удар на службите беше върху тази партия. Не че не знаеха, че ние не сме атентаторите, просто им се падна удобен случай да ни натиснат до унищожение. Дълго време след това се надявахме, че ще се активира българският въпрос в Македония, но винаги следваше поредната измама и все така до 2007 година, когато започнахме открито да говорим че е дошло време за българска организация. И го направихме, на 4 май 2008 година беше създаден Българския Културен Клуб - Скопие. Целта ни беше да представяме българската култура в общество, в което беше опасно да се напише голяма буква „Б”, щото веднага се асоциираше с България; да представяме и да отстояваме истинската история, да възкресим паметта за унищожените български паметници по изконната българска земя Македония. Знаехме, че ни очакват изключително тежки моменти, но бяхме готови за това. Имаше затвори, уволнения, тормози, но българите от Македония са корави и ние сме тук, устояваме и продължаваме напред.

Лично Вие или членове на семейството Ви били ли сте преследвани от македонистките власти?

- Преследването си е съпътстващ компонент на българщината. Не може да си българин от Македония, а да си свободен гражданин. Такова нещо няма. Заплахите бяха и са част от нашия живот, започвайки от тези за ликвидация след атентата срещу Глигоров, до тези от преди няколко дни - че ще бъда затворен и никога няма да изляза от затвора. Тези идиотщини са нормална част от нашия живот тук. Наши активисти, между които и съпругата ми, бяха уволнени само заради проявеното си българско съзнание. Властите се боят от българщината като дявол от тамян, затова и бойкотират с мълчание всички наши събития - освен там, където очакват инциденти, примерно за панихидите за Мара Бунева. Днес в македонското общество няма нито един деклариран българин на било кое ниво, на било какъв да е пост. Това е резултат на политиката на дискриминация и репресия спрямо всичко българско.

Имате ли някаква статистика - колко са българите в Р Македония, които са преследвани по някакъв начин?

- При нашата среща с Ричард Хауит, докладчика на ЕС за Македония, му предадохме един обемен доклад за всички случаи на тормоз на българи от Македония. Всички, за които имаме информация - защото много повече са хората, които си замълчават след срещите им със системата.

Нямате ли усещането, че властите в Македония, Сърбия, Гърция и Русия действат координирано, за да се предотврати приемането на БЮРМ в Европейския съюз - и да се минимизира по този начин влиянието на България във Вардарско?

-         Много верна констатация. Не трябва да се забравя, че Македония от началото на прехода беше рамо до рамо със Словения по пътя към Евросъюза, но неадекватната политика, неразчистените исторически петна, лъже-идентитета, службите и партиите контролирани от север, а някои може и от юг, допринесоха процесът да попадне в безизходица. В такава една ситуация може да попадне държава, която няма национална стратегия, а не може да я има по простата причина, че не може да наложи на партньорите си в държавата нещо, което те добре го разбират и познават. Албанците познават нашата история и идентичност и много хитро използват ситуацията, в която ни докараха политиците дето упорито бранят това, което не може да се защити. Въпрос на време е кога албанският фактор в държавата ще им го каже това. Миналата година в Струга, заедно със Сдружението на албанците историци от Македония,  отбелязахме 100 години от Охридско-Дебърското въстание. Имаше историци от България, албанци от Македония, от Албания и Косово; за съжаление, скопските историци не дойдоха, но всички присъстващи бяха съгласни че това е било българо-албанско въстание, което показва, че албанците знаят кои сме ние. Остава още и официално Скопие да го признае, за да запази целостта на държавата. В противен случай, на дневен ред излизат мрачни сценарии.

БККС работи ли по някакви проекти за представяне на българската култура в Р Македония?

- Да, в момента подготвяме изложба от картини на български художници, участвали в пленера, който се организира тук, в Струмица навръх Илинден. Наскоро представихме книгата „Бойно охранение” на българския автор Ивелин Първанов. Опитваме се да правим нещо, но нещата са свързани с финансиите... Лошото е, че български телевизии не се приемат в Македония. Докато местните тв-канали са залети със сръбска и турска продукция. От БГ-радиостанциите може да се слуша само радио „Фокус”, но е с лошо качество...

Представете си, че сте премиер на Р България. Каква политика бихте водил спрямо Р Македония?

-         Отношението на България спрямо Македония трябва да е братско, никак по друг начин. Ние не сме приятели, ние сме кръвни братя. Но, никак не приемам безусловна подкрепа на България спрямо Р Македония. Това е все едно ежедневно да позволяваш на брата си да прави неща, които абсолютно не са добри. Респект един спрямо друг и приемане на истината за историята. Така и другите повече ще ни уважават. Безброй са примерите. Ето Германия и Австрия. Един народ в две държави, които много успешно отиват напред и само напред.

  

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

webstarmax