Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 uubb

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Вижте трите основни причини, които свалиха "Има такъв народ" от върха и ще го запокитят на политическото бунище

balГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Помните ли онази игра „Балонът се надува, надувайте момчета, да стане на парчета“? Беше много популярна в детските градини на 60-те. И завършваше с „Пук!“ По същия сценарий се развива и политическото битие на небезизвестната формация „Има такъв народ“. Всички фенове на циничното чувство за хумор на сценаристите, вдъхновени от евъргрийни като „Искаш ли да правим на-на-най-на“

гласуваха мощно и пренесоха смешковците от телевизионното студио на политическата сцена. Какво точно очакваха от тях – не стана ясно. Но славистите и в Парламента продължиха с това, което знаят и могат – да се правят на маймуни. Предоставяме на вниманието ви анализа на политическия коментатор Даниел Смилов, който обяснява детайлно защо и как се пукна чалга-балонът на ИТН.

------------------------------------

„Политиката в България може и да изглежда хаотична, но това не означава, че в нея няма закономерности. Някои от тези закономерности са нови и си струва да се обсъдят внимателно в навечерието на връчването на третия мандат за съставяне на правителство. Колкото повече ИТН се опитва да канибализира ДБ и ИБГНИ, толкова повече спада общата подкрепа за трите партии, но спада най-вече подкрепата за ИТН.

Последното проучване на "Маркет линкс" ясно показва, че стратегията на ИТН да остане единствена на терена на партиите на промяната всъщност не работи: вместо тя да “изяжда” гласовете им и да расте, от този процес на междупартиен примитивен дарвинизъм всъщност губят и трите партии, като ИТН са определено най-засегнати.

Поведението на ИТН през последните седмици не може да бъде обяснено, без да се третира като израз на неудържан нагон за власт и надмощие. Те започнаха една сериозна офанзива срещу останалите "партии на промяната”, наричайки ги какво ли не (включително "предатели”) и тиражирайки някои от най-грубите манипулативни твърдения на ДПС и присъдружната му преса. По този начин ИТН застана плътно до ДПС, което в момента се опитва да внуши, че ДБ е едва ли не основният проблем не само за тях, но и за страната.

Всичко това дава обаче обратен резултат. Малко неочаквано ДБ излиза втора политическа сила сред решилите да гласуват, изпреварвайки ИТН (според споменатото проучване на "Маркет линкс"). Нещо повече: близо два пъти повече хора смятат, че ИТН са виновни за провала със съставянето на правителство, в сравнение с хората, които посочват ДБ и ИБГНИ като отговорни за този резултат.

Какви може да са причините за едно такова контрапродуктивно поведение от страна на хората на Слави Трифонов и дали става дума само за ницшеански комплекс за самоналагане на една нова формация? Мнозина подозират и по-кошмарни конспиративни сценарии за инженерни проекти, целящи реабилитация на ДПС и ГЕРБ. Но и без подобни спекулации е ясно, че тактиката на ИТН не само изглежда грозно, но и очевидно отблъсква избиратели. Тази тактика е и основното обяснение за стабилизирането на ГЕРБ и ДПС, както и за шанса им да получат по-добър резултат на поредните предсрочни парламентарни избори.

Колкото повече атакуват служебното правителство,

толкова повече рейтингът му расте

Другата грешка на ИТН, която обяснява защо в момента отстъпват първата позиция (че май и втората), е атаката, която тази формация поде срещу служебното правителство. Спорът за гражданството на министър Кирил Петков - сам по себе си немаловажна формалност - все пак не може да засенчи доброто, което той и мнозина от колегите му направиха и правят. Не е нужно да се повтарят всички разкрития за ББР, язовири, магистрали и т.н., които станаха възможни именно благодарение на служебното правителство. Заедно с ограничаването на купения вот, промените в службите и твърдата позиция на професор Янаки Стоилов към ВСС и прокуратурата, всичко това е пакетът от политики, които обществото искаше да види от едно правителство на “партиите на промяната”. Нещо повече: хората харесват експертния профил на министрите и очакват едно ново, редовно правителство да бъде поне на тяхното ниво или близо до него.

Разочарованието от ИТН дойде от това, че те атакуваха персонално реалните носители на реформа, а алтернативният министерски съвет, който предложиха, с много малки изключения беше доста по-лош от служебния. В една такава ситуация не е изненада, че доверието в служебния кабинет достигна 54% при спад на подкрепата за ИТН.

Мнозина виждат в министри като Кирил Петков и Асен Василев потенциални лидери на нова политическа формация. Подобен проект може и да мине 4-процентовата бариера, както и да фрагментира допълнително политическия пейзаж, но подкрепата за служебните министри няма едно към едно да се превърне в подкрепа за партия "Петков-Василев”. Причината е, че тяхната популярност се дължи на експертното, технократско излъчване, което няма лесно да се трансформира в партиен проект. А и добавянето на още една “партия на промяната” би довело до пренасищане в този сектор и вътрешни преразпределения, общият нетен ефект от които едва ли ще е позитивен за тези формации.

Колкото повече една партия обвинява другите, че се борят за постове,

толкова повече постове иска тя самата

Обикновено ДПС са били демонстрацията на това правило в българската политика. И сега те обвиняват други партии, че се опитват да кадруват, което е просто защита на собствените им назначения в служби, съдебна власт, регулатори и т.н. И за слепите вече е ясно, че бойният вик на ДПС “Прокопиев се опитва да кадрува” означава всъщност “не пипайте нашите хора и не слагайте нови, преди да сме си взели порцията”.

Странното е, че към ДПС в тази група се присъедини и ИТН. И те взеха да обвиняват ДБ, че “искали постове”, без да дадат елементарно обяснение защо всички тези постове трябва да са ексклузивно за тях самите. Това, че правят “правителство на малцинството”, не е обяснение, а просто друга формулировка за обсебването на всички позиции.

Общият подход на ИТН и ДПС по тези въпроси беше демонстриран и в общата им позиция по процедурата за избор на нов шеф на БНБ. ИТН очевидно искат този пост - и то бързо - за себе си. Подкрепиха ги само от ДПС по причини, които не са съвсем ясни. Но да кажем, че Движението се стреми да се интегрира сред “партиите на промяната”. Въпросът обаче е какво ще остане от “промяната” след една такава интеграция.

Колкото по-центристки се държи Радев,

толкова повече печели

Рейтингът на президента Радев стигна много високи нива (около 60%) въпреки спадането на подкрепата за протестните партии и най-вече за ИТН, които открито застанаха зад него. Това не е особена изненада, защото чрез служебното правителство Радев се превръща в политическа алтернатива, която успешно налага промяната. ИТН, същевременно, затънаха в дарвинизъм - желание да покажат, че ще оцелеят само те.

Дистанцията на Радев спрямо ИТН и БСП е нещо, което работи в негова полза. В личен план той само би спечелил, ако беше дал третия мандат на ДБ или ИБГНИ. Този ход едва ли би повишил шансовете за съставяне на правителство, които към момента са по-скоро незначителни. Но ще утвърди Радев като надпартийна фигура, която може да прекрачва идеологическите различия.

Има ли опасност от преминаване към президентска република в една такава ситуация? Отговорът е “не”, поради две прични. Първо, това изисква ВНС и широко съгласие в парламента, което не би се материализирало в обозримо бъдеще. Второ - и по-важно, рейтингът на Радев е свързан с позиционирането му като отдалечен от отделни политически партии. Една президентска република - ако е демокрация - изисква партиен и партизиран президент, което е съвсем друга политическа роля.

Заиграването с идеи за президентска република е опасно не защото тя ще се случи, а защото се използва за дискредитирането на парламентарното управление. А след фиаското с мандата на ИТН тази дискредитация е сериозна и всички партии трябва да я имат предвид.

Колкото повече парламентът пита Иван Гешев,

толкова по-малко съдържателни отговори получава от него

Едно от малкото похвални неща в дейността на новия парламент е желанието му да търси отговорност от главния прокурор Иван Гешев. Но колкото повече депутатите го питат, толкова по-малко стават нещата, за които той им дава отговори. Не отговаря за конкретни казуси, не се меси в тях и не дава информация по тях. Всичко останало за него е “политика”. Разбрахме все пак, че за него “всичко законно е морално”, което обяснява как е превърнал бюрото за охрана на свидетели най-вече в своя лична охрана и ударен отряд за нахлуване в други институции.

Тази абсурдна комедия повдига един изключително важен въпрос: за какво точно отговаря главният прокурор в България? Ако наистина прокурорите под него свободно и по убеждение взимат своите решения, как и защо той се е превърнал в толкова властна и натоварена с правомощия фигура?

Този дебат е дълъг, но две неща са безспорни. Първо, властта на главния прокурор идва от симбиозата му с ВСС и особено прокурорската квота в него. Чрез тази власт въпреки формалната независимост на прокурорите, тяхното кадрово израстване и дисциплинарна история са изцяло под властта на главния и “неговия” ВСС. Тоест, всяка реформа трябва да започне със създаването на ВСС, който е независим надзорен орган, а не просто гумен печат на главния прокурор.

Второ, по конституция формалните правомощия на главния прокурор са само да "упражнява надзор за законност” и "методическо ръководство” над прокурорите. Тоест, той трябва да създава методически правила и да следи дали прокурорите спазват тях и закона. Една бъдеща реформа трябва да сведе и реалните правомощия на главния прокурор до тези конституционни изисквания - за това са нужни основно законови промени. И сега обаче парламентът е в абсолютното си право да пита главния прокурор какви “методически” правила е създал, защо ги е създал, защо не ги е създал и кога се е сезирал по въпросите за спазването на закона от останалите прокурори.

Не е необходимо депутатите да питат за определени казуси - могат да формулират въпросите си и хипотетично. Например: в ситуация на масови протести може ли полицията да предприема действия X, Y, Z по отношение на задържаните? Как трябва да реагира прокуратурата при подобни обстоятелства? Ако има запис на подобни нарушения и въпреки това няма повдигнато обвинение, това проблем ли е или не е? Именно чрез подобни въпроси би станало ясно какво е “методическото ръководство” на главния прокурор. А точно за това методическо ръководство той трябва да отговаря и пред парламента, и пред обществото.

Най-вероятно и третият мандат ще бъде неуспешен, но закономерностите, които бяха изведени по-горе, ще действат и след това. Те ще окажат ефект и върху задаващия се цикъл от избори през ноември.

 

--------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този анализ е в DW; заглавието е от редакцията.

 

 

   kdjfsj

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

aaasdaq