Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Нима Радев е злият гений, който ни съсипа? Да, съсипа ни, но не вярвам да е гений

SAQSASИван Стамболов - СУЛА

Аз например може и да не съм прав, но политическия климат в татковината не го одобрявам. Вижте истерията от последната седмица – пенсиите. Безотговорен еднократен акт, обслужващ единствено навечерието на предизборната кампания. По правило всеки, който не е на власт, тутакси се сеща за бедняците, а БСП толкова отдавна не са на власт, че са станали експерти. От Парламента, във

времената след „победата“ на вдигнатия юмрук, се лее безпрецедентен популизъм. Макар да не е нищо лично, а банална част от играта, той граничи със саботаж спрямо следващото управление (което и да е то), защото ще го принуди да намалява пенсии и социални помощи (можете ли да си го представите!), да вдига данъци или да затъва в дългове. „Ос-тав-ка!“ – чувам още в изборния ден.

Властолюбците

винаги са си били лицемери,

поне във времената на демокрация и мечти за социална държава (Welfare state или Sozialstaat), но последните два парламента счупиха всички рекорди по безобразие. Винаги съм казвал, че всяка власт трябва да се уважава, защото всеки ред е по-добър от безредието; винаги съм казвал, че за добрия тон е по-важна институцията, позицията, отколкото конкретната персона, която я заема. Но дори и най-толерантната търпимост към конкретните персони в даден момент се препъва о границата на благоприличието. Властолюбците винаги са били такива, но какво им става напоследък, та надминаха себе си?

Политическата безпардонност, граничеща с открита мерзост, през последната година (ако я броим от гумената лодка, колениченето и юмрука през юли 2020) достигна немислими висоти. Лешоядите успяха да прогонят хиените от вкусната мърша и се опияниха, нахлуха в живота ни, проточили лигави клюнове на голи шии. Алчността и омразата влязоха в ожесточено съревнование с традиционното трудолюбие и гостоприемство кое от тях да бъде определящата черта в националния нрав на Българина (оня, дето си го знаете) оттук насетне. Това недвусмислено съвпадна с ерата „Радев“ и по-специално с втората половина на първия мандат, когато човек започва да се замисля за втория. Нима Радев е злият гений, който ни съсипа? Да, съсипа ни, но не вярвам да е гений, пък бил той и зъл. Просто е случайно попаднал във вихъра на събитията кариерист, еманация на национални и културни движения, олицетворение на политически тенденции, които заливат целия свят.

Той вероятно е доблестен човек –

все пак е български офицер.

Той дори може би иска да помогне, но вместо това пречи и трябва да престане. Ако е светец, просто е изпреварил времето си и тази вълча епоха не е неговата. Да се оттегли на пост и молитва, да замълчи и да знае, че по този начин върши добро.

Как се роди явлението „Радев“? Определиха го три фактора. Първият беше чисто технически – лошият подход на ГЕРБ към президентските избори. Още ми е жал за Цецка Цачева и за това, на което я подложи „демократичната общност“. Бойко Борисов подходи по този начин, може би защото все още вярваше, че когото и да посочи, хората ще гласуват все едно се е явил лично той. Не искам да давам ухо на конспирациите, че се е договорил с някого да изгуби изборите.

Вторият фактор за възхода на Радев е подкрепата на БСП. Без тях той беше никой. Тогава анти-ГЕРБ вълната вече се надигаше и все още се олицетворяваше от социалистите. Сега вероятно вече съжаляват, но никой не ги пита.

Третият фактор – най-същественият – е глобален. Махалото, за което сме говорили и друг път, се клати и лявото е във възход в целия християнски свят (сърце не ми дава да го нарека „бивш християнски свят“).

Радев бе актуален,

защото олицетворява всичко ляво и най-вече специфичното българско ляво, което е конгломерат от:

Откровен комунизъм, класически марксизъм-ленинизъм с войнстващ атеизъм, диктатура на пролетариата (и на селячеството), експроприация и всичко останало. Към него има носталгия, защото все още нямаме отговор на въпроса: „Кой ще ни даде пари-и-и-и!?!?!“.

Консервативна социалдемокрация с патриотизъм и евроскептицизъм. Понякога тези хора се мъчат да се представят за десни, за да се опълчат срещу глобализма и пролетарския интернационализъм, но въпреки това продължават да говорят за социални помощи и безработица, вместо за принадена стойност и печалба.

Модерно левичарство: джендъризъм, маркузианство, глобализъм, алармизъм и изобщо всичко, на което за удобство викаме „либерализъм“, макар никакъв либерализъм да не е – либерализмът е философия на свободата, а свободата нормално се свързва със свободната конкуренция и с известно здравословно хищничество.

Представителите на всички тези мисловни направления са О.К. с фигури като Румен Радев. Епохата „Радев“ (наричаме я така, защото дори и да не е виновен пряко за всичко, Радев зададе тона и нещата се подредиха такива, каквито ги виждаме днес) е нещо, с което трябва да се разделим. Тук не става дума за ляво и дясно, за Изток и Запад, за Европа и Евразия, за национализъм или космополитизъм – това са думи, които не правят нищо друго, освен да се мъчат да назоват бялото и черното, доброто и злото. Левите си мислят, че лявото е доброто, десните си мислят, че дясното е доброто. Думи. Няма ги вече времената, когато човекът даваше имена на животните… Борбата отдавна не е за идеи, а за контрол над една средна европейска държава и нейното място в разпределението на националните и европейските ресурси.

Ако се смени общият тон, задаван в момента от Радев, тогава и действащите лица ще се очовечат. Политиците са конформисти и ако им се даде друг тон, бързо ще се пренастроят и ще започнат да изглеждат прилично. Хората са си хора. Попаднали във властта, не проявяват нищо, което са нямали и преди. Господстващата идеология и мирогледът са тези, които ги провокират и им позволяват да проявят едно или друго. Но дори и в рамките на господстващата идеология на безбожен прагматизъм и индивидуализъм е възможно да има вариации в поведението, защото личностите са различни.

Трябва да се разделим с Радев,

но как да стане това?

Проблемът е, че на изборите той може да остане без конкуренция или поне в момента изглежда така. Партиите се компрометираха дотам, че всяка партийна кандидатура за президент ще бъде освиркана. Бойко Борисов ли да се кандидатира, Корнелия Нинова ли? Карадайъ? Слави Трифонов или Тошко? Христо Иванов, Иво Мирчев или Антоанета Цонева? Мая Манолова, Хаджигенов или Бабикян? Пропускам ли някого?… Всяка партийна кандидатура ще бъде тръбен зов за сплотяване на агитките, а стигне ли се до балотаж, по лицето на земята ще потекат сяра и катран.

Затова (стига все още да има време) правилният подход е не да се издигат партийни номинации, а индивидуални кандидатури на обществено значими (не само разпознаваеми) личности с авторитет отвъд злобата на деня. Най-подходящ би бил някой от бившите президенти, дори и Първанов. Да го издигне комитет, пък партиите после да обявят кого и как ще подкрепят. Иначе рискуваме да продължи истерията „мутри вън“ за голям Радевски кеф. Представители на академичната общност (стига да не са прекалено леви по англосаксонски образец) също са подходящи. Лекари – също. Дипломати – да не говорим! Защо не и военни? Защо не юристи, даже и журналисти? Хора на изкуството обаче не. Тяхната работа е да забавляват (колкото и да си мислят нещо друго), а президентството не е за развлечение.

Откъде ще си финансират кампаниите всички тези сияйни кандидати за президенти, издигнати не от партии, а от комитети? Както обикновено се изразяват онези, от които взимат уговорени интервюта: „Аз ви благодаря за този въпрос“. Вероятно пак партиите ще се бръкнат, как ще пропуснат да играят!, само че анонимно. Може и някой олигарх да кихне – олигарсите са затова: в крайна сметка богатите управляват сей мир. А може пък и ние лично да си финансираме една кампания на свой любимец, за да видим какво ще стане. Нека съответният любимец и неговият инициативен комитет да посочат банкова сметка и ще направим превод. Поне, когато накрая сметката се окаже празна, ще знаем на кого да се сърдим.

Позволете ми да завърша с неприкрита и груба пропаганда: за всички, които ме харесват: „Не гласувайте за Радев!“; за всички, които не ме харесват: „Гласувайте за Радев! (надявайки се да ми направите напук)“. Освен това мисля, че президентът Радев трябва да бъде отстранен.

 

---------------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този анализ е в авторовия блог "Ъплоуднати постинги за делитване".

 

  

 

 

sa

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n