Гласът на България

Национален новинарски портал

 

 

 gg

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Дори да не сме монархисти, трябва да признаем безспорните заслуги на Царя-обединител. И да му вдигнем един достоен паметник

mouhГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Република или Монархия? Комунистите се потрудиха доста, за да убедят уплашеното до смърт население на НРБ в „реакционността“ на монархическата институция. Симеон Сакскобургготски също направи, каквото можа. Но, ако трябва да бъдем честни спрямо себе си и спрямо Историята, трябва да отдадем заслуженото на цар Борис III Обединител. Да не го съдим прибързано затова, че Обединена

България просъществува само 3 години. Просто враговете на Отечеството ни не го оставиха да доиграе „партията шах“, а го отстраниха преждевременно. Последните журналистически разследвания доказват, че здравословният проблем на царя се появява след едно мистериозно негово посещение в Съветското посолство. По това време Борис III е бил в преговори с англо-американците за сключване на сепаративен мир. Което кара Сталин да побърза с отровата, за да не допусне България да му се изплъзне…

За безспорните качества на цар Борис като ловък политик и държавник свидетелства връщането на Южна Добруджа, открадната ни през 1913 година от румънците, насърчавани от руския император. Подписването на Крайовската спогодба е един брилянтен пример на мирна ревизия на вече подписани международни договори.

Ето какво пише Гочо Чакалов, офицер за свръзка първо към германците, а после към американските мисии на съюзническата комисия, в своята мемоарна книга „Такива бяхме“:

„Около това време, България най-сетне реши да обяви война на Англия и Америка. Дотогава все още бяхме малко чудновати съюзници на Германия. Всъщност, с декларацията пред Народното събрание, войната бе обявена "срещу Америка и съюзницата ѝ Англия". Тук самите геополитически понятия са малко неточни и неясни, и поначало нашето правителство направи всичко възможно войната да бъде "символична".

Символиката не беше само на думи.

Формална нота до британското правителство не бе изпратена: нещо като "пропуск". Четиридесет дни по-късно обаче британският министър-председател Уинстън Чърчил заяви в Камарата на общините, че неговото правителство било само чуло за обявяването на война, без да му бъде връчена такава нота.

Съединените щати обявиха война на България едва 6 месеца по-късно - едва през месец юни 1942 година.

Някои самозвани политици често се подиграват с понятието "символична война", като имат предвид бомбардировките и жертвите на София, които съвсем не бяха символични. Все пак тези политици очевидно са чакали някой чудотворец да може да преведе България абсолютно невредима през най-страшния европейски пожар.

Цар Борис ІІІ успя да удържи на натиска, подкрепен от много немски стоманени дула, разположени в страната; той не изпрати нито един войник, на който и да е фронт и записа най-достойната страница в новата българска история като запази евреите. Немците едва сдържаха гнева си от обстоятелството, че през цялото време на войната България признаваше само двама представители на чужди държави с ранг посланик – тези на Германия и на Съветския съюз. Другите бяха с ранг пълномощни министри. При това положение тези двама посланици бяха принудени да стоят начело и един до друг на паради и при всякакви официални случаи.

Имаше и много други по-съществени "символи".

Но би било кощунство да се подиграва човек с резултата от тези "символи": победената България излезе от войната с уголемена територия, с освобождаването на чисто българска земя – Южна Добруджа. Това бяха изстраданите "символи", а не исторически случайности.

Впрочем, немците знаеха, че съм добруджанец. Тази тема често присъстваше в свободните ни разговори. На всички бе известно, че Германия бе принудила Румъния да върне Трансилвания на Унгария и Южна Добруджа на България, но че България бе отказала да приеме такъв "немски подарък". Те не криеха недоволството си от тази българска "неблагодарност". За разлика от Унгария, България проведе сравнително дълги преговори с Румъния и получи обратно своите територии на базата на договор, сключен между двете страни.

Немците подхвърляха упрека, че с този договор България се задължавала да плати на Румъния някакъв дял от разходите за строителството на пристанището в Балчик, както и да признае правото на собственост на румънския кралски двор върху двореца, където се намираше сърцето на кралица Мария.

Трябва да си призная, че и на мен тези неща не ми се нравеха.

Унгарският регент Хорти предвождаше на бял кон войските си, които ден след ден освобождаваха в тържествен поход румънски области, населени от унгарци. А ние преговаряхме с окупаторите-"мамалигари", които нямаха никакво право да държат българска земя и бяха фактически принудени да ни я върнат.

Но дойде време, когато разбрах смисъла на всичко, извършено от "Кобурга-военнопрестъпник".

След подписване на Крайовския договор в 1940 г., по силата на който получихме Южна Добруджа, България запита официално Великите сили, дали признават валидността на този договор. Отговорът беше положителен.

И в края на войната унгарците трябваше да върнат на Румъния своите територии с милиони компактно унгарско население, докато Добруджа си остана наша.

Така става, когато те управляват "немски агенти" и "военнопрестъпници".“

hynr 

------------------------------------

Из книгата "Такива бяхме", д-р Георги Чакалов и Гочо Чакалов, 2015; публикацията се осъществява със съдействието на Даниела Горчева.

През 1996 година в Борисовата градина е открит барелеф на царя. През 2017 година в Попово е възстановен бюстът-паметник, просъществувал от 1943 до 1945 година. Барелеф има и пред Общината в Добрич. Но личността и заслугите на цар Борис III към България очевидно заслужават много по-мащабен монумент.

 

  

 tgt

 

   kij

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n

aaasdaq