Гласът на България

„Братята ни в РСМ имат нужда от нашите ръце и сърца“, твърди неуморният Виктор Стоянов, създателят на фондация „Македония“

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Виктор Стоянов е роден на 28 август 1991 година в Пловдив. Карловец. Живял е в града на Левски до 19-годишна възраст, когато се мести в София. Завършил е средно училище „Васил Левски“ в Карлово и „Тогедър Академи“ като висш финансов курс. Работил е в компания „Тогедър“ в продължение на 7 години. През 2017 започва собствен бизнес - търговия с валути. В началото на 2021 година създава Фондация

„Македония“. Има жена и едно дете - момче. През последната година пътува всяка седмица до РС Македония по обществените дейности на фондацията. Често пътува и до българските общности в Сърбия и Гърция.

Откъде дойде при Вас първият импулс, за да се заемете с "Македонския въпрос"?

- Първият импулс или първото ми запознаване с българския въпрос в Македония дойде, когато бях на 13 години и прочетох книгата на френския журналист и дипломат Анри Пози. Книгата се казва "Войната се връща" и е писана през 1929 година. В нея Пози описва в болезнени детайли какво вършат сръбската държава и държавни органи с българското население във Вардарска Македония, която по това време е част от Югославия. Тъй като българското население тогава е било мнозинство в областта, сръбската власт е положила огромни усилия да репресира цялото население, чрез директни убийства, мъчения, скалъпени присъди, икономически натиск и прочие зверства, които отговарят на думата геноцид. Тази покъртителна история събуди в мен желанието да се образовам за текущото положение в Република Македония и впоследствие разбрах, че и днес да се наречеш българин в уж демократичната държава Македония (а днес РС Македония) води до известни трудности за твоя живот и бъдеще. Това провокира у мен желаение да направя каквото мога, за да помогна на своите сънародници в днешната държава РС Македония. Още от 2013 година ходя там, нося книги, запознавам се с българи. Но вече от началото на тази година създадох условия и организация, с която да ангажирам широк обществен кръг, за да опитаме заедно да променим злощастната съдба на днешните българи в държавата РС Македония.

Какво трябва да знаем за вашата Фондация "Македония"?

- Фондация „Македония“ е създадена от мен и мои приятели през април 2021 година в обществена полза. Развива 21 инициативи за българската култура и влияние в Западните Балкани с основен фокус РС Македония. Основната цел на фондацията е с населението на РС Македония да бъдем едно общество в две държави. Фондацията се финансира само от дарения на свои привърженици и активисти. Плановете на Фондация „Македония“ са да развие своите инициативи из цялата територия на Западните Балкани, където имаме компактни маси българи, както и в други части на Балканския полуостров и не само него, където имаме общности от българи. Една от най-важните инициативи на фондацията ни е Българското онлайн училище „Св. Наум Преславски“, което развиваме. В него към момента учат над 100 деца от РС Македония. Учат книжовен български език с учители от България. Съвсем скоро в това училище ще могат да учат български и потомците на нашите изселници в Истанбул, Бурса и Смирна, както и тези от Одринско и Лозенградско, където има около 50 помашки села…

Вашият съгражданин Левски - вдъхновение ли е той за Вас?

- Васил Левски смятам, че е вдъхновение за всеки българин. За мен по отношение на него и неговият пример е важно едно: той е свършил своята работа приживе, ние и аз също трябва да свършим нашата работа приживе. Зная, че това, което правим днес за българската култура и нация ще определи до голяма степен нейното бъдеще. И, за да я има България и след нашия живот, ние трябва да свършим нашата работа - днес.

Какво е моментното състояние на българщината в днешна РСМ? А в Егейска Македония?

- Българщината в днешна РСМ е под натиск. Натиск както от централната власт, така и от местната власт по градове и села, а също и от определени икономически субекти, които са работодатели. Държавната образователна система в областта на историческата наука е изградена на база българофобия и създаване на омраза към българския народ и държава у учениците в днешна РСМ. Хората, които се определят за българи и са жители на държавата, могат да изявяват своето самосъзнание предимно вкъщи, не и публично. Тъй като българите не са вписани в Конституцията на държавата, те по законите на държавата не съществуват. Това ги лишава от държавни квоти за работа и участие в управлението на държавата. В 120-местния парламент няма нито един българин народен представител. Има двама сърби, няколко власи, бошняк, много албанци, македонци, турци, има роми, но не и българин. А въпросът от кой етнос си в РС Македония е от съществено значение за личното ти развитие и твоите права като гражданин, тъй като държавата е мултиетническа и както е записано в Конституцията ѝ - македонското общество и македонската държава са формирани от части от народи, които са: Македонски народ, албански народ, турски народ, ромски народ, сръбски народ, бошняшки народ и влашки народ. Както виждате, българският народ не е вписан като държавнотворен народ и това ражда едно условия на етнически геноцид - етноцид или асимилация на българите в македонци – днес, през 2021 година в държава, която желае да стане част от ЕС!

Състоянието на българщината в Егейска Македония - днешна Гърция е по-тежко. Там процесите на асимилация сред българското население са почти завършени от гръцката държава. Преди десетилетия асимилацията е била насилствена - с убийства и затвор. Днес асимилацията приключва с икономически натиск и страх у населението с български произход. Въпреки това, в днешна Егейска Македония и главно в градовете Воден, Лерин и Костур има много българи говорящи, които избягват да споделят своята етническа принадлежност или в краен случай казват, че са „славяноговорящи елини“. Дори кметът на град Воден е българин - Димитър Янев. В днешна Северна Гърция, както и из цялата територия на Гърция имаме много работа както с новите български общности (след 1990 година), така и със старите български общности - основно българите - християни в Егейска Македония и българите мюсюлмани в Беломорска Тракия. Фондация „Македония“ има солидни планове за работа с българите в Гърция, които ще развием в близко бъдеще.

Получавате ли някаква подкрепа от някакви организации, или сте "сам юнак на коня"?

- Получавам подкрепа от отделни българи от цял свят, за което им благодаря! Получавам подкрепа от Община Петрич, за което благодаря на кмета Димитър Бръчков. Получавам подкрепа от Български червен кръст, за което благодаря на акад. Христо Григоров. Фондация „Македония“ има своя мрежа от активисти в България и в РС Македония, а също така и по света. Ние показваме на всички българи, че сами можем да определяме бъдещето си на Балканите като народ и държава и затова все по-голяма част от обществото се присъединяват към нашите инициативи, като инициативата „Изпрати българска книга в Македония“ придоби широка обществена подкрепа и в нея се включиха хиляди българи.

Какви, според Вас, са верните действия и политики спрямо Скопие, от страна на българската държава?

- На първо място - отстояване на ветото. Запазване на исканията за реформи в държавата им, които са: Включване на българите в Конституцията като държавотворен народ. Реформа в образователната система и промяна на учебниците по история, нова обучителна програма за учителите по история. Запазване на културно-историческото наследство на българите и криминализиране на посегателствата върху него. Криминализиране на говора на омраза срещу българите от частни медии и частни лица, спиране на този говор на омраза от държавни медии и органи на държавата, както и служители на държавата. Реализация на общите икономически проекти, най-вече паневропейския коридор № 8. Реализация на съвместни икономически проекти, културно-исторически чествания за общата ни история и фолклор. Спазване на договора за добросъседство и приятелство от 2017 година.

Зад действията на македонистите в РСМ прозират насърчението и интересите на Белград. Възможен ли е такъв сценарий: да започне един задълбочен диалог между българския и сръбския елит, за да се стигне до някакво принципно историческо споразумение - сърбите да признаят българския характер на Македония и да не ни се пречкат там, а ние да им дадем подкрепа за обединението с Република Сръбска, да речем?

- Не виждам как може да започне официален диалог с Белград за бъдещето на РСМ, тъй като това е независима държава и нито Сърбия, нито България могат да определят нейното бъдеще двустранно. В интерес на България е РС Македония да запази и развие своята независимост. Да укрепне и да се развие, да стане член на ЕС, но всичко това само след реформите, които казах по-горе. Смятам, че единствено българите и техните политически партии могат да извършат тези реформи. Затова призовавам за широка българска коалиция на следващите избори и влизане на българите в управлението на държавата чрез демократични избори и обществена подкрепа за лидерите на българите в РС Македония. Това е единственият път, който виждам за промяна и реформи в РС Македония, така че да бъде решен българският въпрос в днешна Вардарска Македония. Това ще е един дълъг и изтощителен път и препоръчвам българските държавници внимателно да го следят и да го подпомагат в рамките на международно установените добросъседски отношения.

В завършек ще кажа, че България има да урежда други въпроса с Република Сърбия, що се касае за българското малцинство в държавата и отварянето от Белград на досиетата на бившата УДБ. За това можем да поговорим повече в друго интервю.

 Заедно с внука на Гоце Делчев - диригента Христо Христов