Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Със следователя Благой Емануилов изчезна и въможността за ДНК-анализ на костите на „принцеса Анастасия“ от Габарево

blagoПeтър МАРЧЕВ

В края на септември в Пловдив почина бившият следовател Благой Емануилов, който държеше в ръцете си ключа от „Габаревската загадка“, свързана с изключително убедителната хипотеза, че престолонаследникът княз Алексей Романов и сестра му княгиня Анастасия са живели дълги години в България. Ето защо – след извършена от него самия ексхумация в средата на 90-те години, Емануилов се сдобива с костите на двама

души. В единия гроб той открива стара руска икона, която доказва, че това са останките на двамата руски емигранти, пристигнали в с. Габарево през 1922 година и живели тук до смъртта си под имената Георгий Жудин и Елеонора Крюгер. Наша журналистическа проверка установи, че преди смъртта си следователят не е предал на своите наследници тайната си – къде именно съхранява тленните останки на предполагаемите „царски деца“…

Тъжната вест за кончината на Б. Емануилов стига до мен чрез г-жа Анастасия Попова. Тя живее в Бургас, но корените ѝ са от Габарево, където е прекарала голяма част от детските си години. „За околните вероятно звучи маловажно, но аз помня г-жа Нора като единственият човек от Габарево, който ме наричаше с пълното ми име – Анастасия, а не Сийче, примерно“, спомня си тя. И си дава сметка, че този факт също е показателен и потвърждава версията, че Елеонора /Нора/ Крюгер

всъщност е принцеса Анастасия Романова,

на която е било приятно да чуе и изговори истинското си име – Анастасия.

Руската аристократка пристига в будното казанлъшко село, дало на България опълченци, забележителни писатели и поети, през 1922 година. Тоест цели 4 години след очевидно инсценирания разстрел на цар Николай Романов и семейството му през лятото на 1918 в избата на Ипатиевия дом в Екатеринбург. Къде е била и през какви перипетии е преминала предполагаемата княгиня Анастасия, не е ясно. Но Елеонора Крюгер говорела пред габаревци, че имала починало детенце. „Вземи за Бог да прости моята Марийка“, с тези думи тя подавала храна на своите нови съселяни на Задушница. Първите официално запазени данни за тези белоемигранти са от църковната кондика на селския храм „Св. Георги Чудотворец“, където през 1924 година е регистрирана венчавката на Елеонора Крюгер /вдовица/ и д-р Пьотр Алексеев /ерген/. Впрочем, по думите на местните габаревци, този брак бил фиктивен и никога не е бил консумиран. Доктор Алексеев /чието име по-късно е било побългарено на Алексиев/ бил много тачен и обичан от местните, тъй като ги лекувал безплатно. Освен това, той бил с лек, весел нрав, не бил враг на виното и бил неразделен от своята седемструнна китара, за която си изписвал струни от чужбина. Анастасия Попова си спомня, че докторът пеел руски романси като „Волга, Волга“, а неговият любим тост бил: „Да пием за любовта и лицемерието – вечните спътници в човешкия живот!“

Най-вероятно този брак е имал за цел да даде известна сигурност на г-жа Нора, като пресече ухажванията на евентуални кандидати за сърцето и ръката ѝ. До края на живота си д-р Алексиев обитавал антрето на къщата, където се били настанили руснаците, и спял на едно малко неудобно диванче. Докато г-жа Нора обитавала съседната голяма стая, която използвала и като ателие, в което шиела на шевна машина или рисувала с маслени бои; също така там давала и уроци на селските деца по музика, немски и френски език. Едно от тези деца е д-р Анка Джананова-Смит. Тя е от известния Джананов род, дал на България възрожденски личности и известни художници, а днес Джанановата къща в Габарево е музей, тъй като в нея Васил Левски е учредил местния революционен комитет.

Анка си спомня детайлно уроците си

по немски при г-жа Крюгер,

тъй като по онова време била на кандидат-студентска възраст и искала да учи в Германия. „За мен г-жа Нора безспорно беше принцеса… - спомня си А. Джананова. – Пред някои деца беше споделяла, че като дете са я къпали в златно корито, въобще – тя беше изключително изискана дама.“ Тя помни и майсторското музициране на руската дворянка, която оценила музикалността на габаревското момиче и го поканила да му дава уроци и по музика. Но в семейството били 5 деца и бащата на Анка нямал възможност да купи пиано. Все пак, А. Джананова заминава за Берлин, където следва стоматология, а веднага след края на войната се запознава с бъдещия си съпруг – американския офицер Смит. Така заминават за САЩ и се установяват в град Атланта, щата Джорджия, където габаревското момиче става преподавател в престижния Университет Емъри.

Няколко години след пристигането на Елеонора Крюгер и д-р Алексеев, в Габарево идва и трети руски белоемигрант. Наричат го Георгий Жудин, бил височък, със слабовато телосложение, с тъмна коса и мустак. Тенът на лицето му бил блед, дори жълтоват. Двамата с г-жа Нора били изключително близки, по-скоро личало покровителственото отношение на дамата към младежа, като на по-голяма сестра към братчето ѝ. Габаревската руска група живеела много изолирано, не приемала гости и въобще външни хора. Все пак, документирани са техни посещения в Шипченския манастир, който по онова време бил руска собственост, а в прилежащите му помещения /строени първоначално за семинария/ били настанени много белоемигранти. Но през 1930 година Жорж Жудин умира млад, официално причина за смъртта му е туберкулоза. Но лекарите са наясно, че симптомите на хемофилията, от която доказано е боледувал царевичът Алексей, твърде много напомнят по външни признаци на туберкулозата.

Единственият известен случай, когато г-жа Нора напуска границите на България, е 1936 година. Тогава тя посещава Берлин, който е домакин на лятната Олимпиада; там се срещат отново с Анка Джананова, която учи в германската столица. Твърде вероятно е Елеонора-Анастасия да е използвала голямото светско събитие, за да се срещне в Берлин със свои оцелели близки. Да припомним, че наскоро бе публикувано сензационното твърдение, че княгиня Олга Романова е живяла в швейцарското селце Моркоте, на брега на Лаго Маджоре. Така че една среща между двете царствени сестри, на територията на Германия през лятото на 1936 не бива да се изключва…

Все пак, Нора-Анастасия се връща пак в Габарево, където очевидно се чувства на сигурно място. С голям страх двамата руски емигранти посрещат идването на Червената армия. Но им се разминава, местните комунисти също не си „показват рогата“ и те оцеляват. Г-жа Нора умира на 20 юли 1954 и е погребана в селското гробище, до гроба на Жорж Жудин. Само на 53 години.

Кой пръв открива връзката между царските деца на Николай Втори

и живелите в Габарево белоемигранти?

Този, който знае тайната на принцеса Анастасия, е нейният изповедник – достолепният отец Христо Няголов, който служи в габаревския храм. Но той дълго мълчи, тъй като свещеническата съвест не му позволява да споделя това, което е чул по време на изповед. И така първият човек, който произнася на глас, че небезизвестната г-жа Нора от Габарево вероятно е дъщеря на руския император, е уредничката на музея на Ботев в Калофер. Василка Кертева била високообразована стара мома. През 1947 година тя се сприятелява с преселилата се от Габарево в Калофер австрийка Шарлота Карл Зиечковски. Шарлота разказва на новата си приятелка, че в това казанлъшко село живее странна рускиня, която габаревци наричали г-жа Нора. Василка поискала да се запознае с нея и двете жени пристигат в Габарево. След това уредничката на музея гостува на г-жа Нора многократно. Ето какво се случва после – през 1950 г. Кертева е командирована в Одеса, за да издири архивни документи за пребиваването на Ботев там и неговото учителстване в Задунаевка. И така, в ръцете на Кертева попада снимка на руското императорско семейство. Лицето на една от княгините ѝ се струва странно познато. Така тя прави връзката, по приликата на младата Анастасия Романова с Елеонора Крюгер. Когато се връща в Калофер, казва на Шарлота: „Г-жа Нора е царската дъщеря Анастасия!”

Благой Емануилов и неговият братовчед Стефан също си спомнят живо г-жа Нора и д-р Алексиев от детските си години в тяхното родно село Габарево. По-късно Стефан става волейболен ас и треньор, а Благой - следовател в системата на МВР. Първо работи в Карлово, а после и в Пловдив. След като синът на отец Христо – д-р Димитър Няголов /който е и талантлив писател-белетрист/ „хвърля бомбата“ в публичното пространство през 1994 година, бързо бива създадена комисия с участието на известния антрополог проф. Йордан Йорданов, която започва да търси тленните останки на Жорж и Нора. Големият проблем е, че старото гробище на Габарево е заличено през 1956 година и на негово място е направен парк. При разкопките през лятото на 1995 година са открити силно фрагментирани кости, които са обявени от учените за костите на „царските деца“. Но Благой Емануилов не е съгласен. Използвайки връзките си в системата на МВР, той също получава разрешение за ексхумация. И скоро открива две погребения, като в единия гроб попада и на руска иконка от 20-те години на ХХ век. Благой Емануилов се свързва с най-добрата лаборатория в света и прави опит да изследва чрез ДНК метод тленните останки. За съжаление, екипът на д-р Питър Гил от съдебномедицинската служба на Великобритания му иска непосилна за него сума. В крайна сметка, откритите от българския следовател тленни останки, остават неизследвани чрез съвременен анализ. И сега, след смъртта на Благой Емануилов, сякаш и последната надежда за еднозначно разрешаване на „Загадката на Романови“ отива в небитието. „Не, дядо не говореше с нас за тези неща и аз нямам представа къде биха могли да са тези кости“, признава внукът на следователя, който работи като учител в Пловдив.

Но не е изключено Благой Емануилов, който цял живот се е занимавал професионално с разрешаването на всевъзможни загадки и криминални мистерии, да ни е подготвил изненада. И един ден негово доверено лице да „подхвърли“ височайшите кости…  

 

rojdhsgpp

 

 

   

 

  

rfhy 

   

   ukraynna

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n