Гласът на България

В Сибирския град Кемерово пристигна цял ешелон с хладилни вагони с „товар 200“

ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Към вчерашна дата с билет за Ада се е сдобил и руският чмобик /частично мобилизиран/ Иванушка, чийто пореден номер като „товар 200“ е 111 111. Днес украинските HIMARS-и са нацелили и общежитието с мобилизирани руснаци в окупираното Рубежне, Луганска област, убивайки най-малко 14 солдати. Те били настанени в общежитието на Медицинския университет, броят на ранените е неизвестен.

Припомняме, че в навечерието на Нова година Силите за отбрана на Украйна атакуваха базата на руски военнослужещи в окупираната Макеевка, Донецка област, в резултат на което бяха убити 400 нашественици, а 300 бяха ранени.

Междувременно, Генералният щаб на ВСУ съобщи, че влак с хладилни вагони, пълни с убити руснаци, е пристигнал в района на сибирския град Кемерово. „Врагът продължава да търпи загуби, от Ростов на Дон в Кемеровска област пристигна ешелон с „товар 200“. Труповете трябва да бъдат разтоварени в местните морги." Това съобщава украинското военно командване.

----------------------------------

Междувременно, ТААС /Телеграфната Агенция на Адските Селения/ съобщава за безредици, предизвикани от новопостъпилите мужици, които: 1. Са неприятно изненадани, че обещанието на патриарх Кирил, че ще отидат в Рая се е оказало лъжа и 2. Недоволстват, че липсват питиепродавници, а отделенията са пренаселени поради бързия темп на работа на ВСУ. За да уталожи напрежението, адската администрация е раздала на недоволните листи, перодръжки и мастилници, за да си напишат жалбите, които ще бъдат връчени лично на патриарха и президента при първия сгоден случай.

Този последен абзац е адресиран към читатели с чувство за хумор /макар и черен/.

А ето и нещо напълно сериозно по адрес на Ада

Тъй като темата за Рая и Ада е вълнувала човешките умове и сърца през всички векове, нека останем на тази вълна. От вицовете сме чували за казаните с врящ катран. Но ето едно твърде достоверно свидетелство за видовете адски мъки, което откриваме в житието на св. Серафим Саровски. Едно от духовните чеда на този прославен руски светец е Николай Мотовилов. Той бил чиновник на висок пост и вярващ човек. Веднъж св. Серафим споделил с Мотовилов как цяла нощ се борил, съпротивлявал на въздействието на бесовете. Въодушевеният чиновник възкликнал: „Ей, че славно! Как ми се иска и на мен да се поборя с демоните!“ От тези негови думи светецът се ужасил и му рекъл: „Ти чуваш ли се какво говориш?! Най-малкият от тези, ако Бог му позволи, би могъл да унижощи цялата ни планета!“

Когато светецът се упокоил, Господ допуснал /за вразумлението на Мотовилов/ той да бъде обладан от бесовете, които придобили видим за хората вид като неголям тъмен облак. Преди да успее Мотовилов да се прекръсти или да извика за помощ към Бога, този облак влязъл в тялото на руснака. И така той изпитал три от адските мъки: огъня, студа и незаспиващия червей.

Николай Мотовилов сам дава следното описание на изпитаните от него мъки:

„Господ допусна да изпитам на себе си три от адските мъки и то реално, а не насън или привидно: първата — несветещия и неугасим огън, който единствено благодатта на Пресветия Дух може да угаси. Тази мъка продължи три денонощия, тъй че аз чувствувах как горях, но не изгарях. От цялото ми тяло по 16 или 17 пъти на денонощието снемаха като че геенски сажди, които всички виждаха. Тези мъки се прекратиха едва след като се изповядах и причастих със светите Тайни Господни, по молитвите на Воронежкия архиепископ Антоний, който заръча по всичките 47 воронежки църкви и по всички околни манастири да се казват ектении за болящия раб Божий Николай.

Втората мъка изпитвах в продължение на две денонощия - това бе лютият геенски пъкъл /мраз/. Вследствие на тая мъка физическият огън не само не ме гореше, но не можеше и да ме съгрява. По желанието на Негово Високопреосвещенство Воронежкия архиепископ Антоний аз държах ръката си над свещ около половин час. Ръката ми съвсем почерня от дим, но ни най-малко не се сгря. Този доказателствен опит аз записах с ръката си на цял лист хартия, върху който като печат поставих пръста си, окаден от саждите на свещта. Но и двете тия мъки при помощта на св. Причастие ми даваха възможност поне да ям и да пия; аз можех при тях да спя по малко. Те бяха видими за всички.

 Но третата геенска мъка, макар че се намали с още 12 часа, защото продължи едно денонощие и половина и едва ли повече от това, затуй пък беше много ужасна и свързана с велико страдание от неописуемото и непостижимото. И досега се чудя, как останах жив от нея! Тя изчезна също след изповедта и причастяването със светите Господни Тайни. Тоя път сам архиепископ Антоний ме причасти със своите ръце. Тази мъка беше незаспиващият геенски червей. Само аз и архиепископ Антоний можехме да виждаме тоя червей. Аз целият бях преизпълнен от този презъл червей. Той пълзеше в мене навсякъде и неизяснимо ужасно гризеше цялата моя вътрешност, и когато излизаше из устата, ушите и носа ми, отново пак се връщаше в моята вътрешност. Бог ми даде власт над него: аз можах да го пипам с ръката си и да го разтягам. Аз считам, че е необходимо да заявя всичко това, защото ненапразно ми се даде от Бога свише това преживяване. Да не помисли някой, че аз дръзвам напразно да призовавам името Господне. Не! В деня на страшния Господен съд Сам Той — Бог, моят Помощник и Покровител ще засвидетелствува, че не съм говорил неистини по отношение на Него и по отношение действието на Неговия Божествен Промисъл, извършено над мене.“

Скоро след това страшно и недостъпно за обикновения човек изпитание Мотовилов видял във видение своя покровител, преподобният св. Серафим, който утешил страдалеца с обещанието, че ще му се даде пълно изцеление при откриване мощите на светителя Тихон Задонски, и че бесът, вселил се в него, няма да го мъчи до това време вече така жестоко. След около 30 години станало откриването мощите на св. Тихон Задонски. Мотовилов дочакал с вяра както това събитие, така и своето изцеление.

А относно лъжливото обещание на патриарх Кирил, че ако загинат на фронта, руските войници щели да отидат в райските селения, нещата са пределно ясни. За какво воюват руснаците, нима защитават домовете и семействата си? Напротив – те са нашествениците, които нахлувайки в една чужда независима страна погазиха всички Божии заповеди: лъжат, крадат, разрушават, изтезават, убиват, изнасилват жени и деца, момичета и момчета, дори бебета…

Как ще погледне Бог и какво ще им отсъди за тези разбойничества?!