Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Иван СУХИВАНОВ

soz

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Трептят смокинови листа в морето и в залива на Аполон златее залезът

и сякаш съм последния защитник на крепостните порти - взрян в мъглявия

Понт Евксинос, към сумрака на най-древното море, а оттам

се чуват неспокойните сирени и жужат езиците забравени на варвари

от степите, прекосили със салове въображението и

отплаващи към незнаен мегалитен бряг, към озъбените смъртоносни сили –

които ни убиват окончателно… Завинаги!

А може би към Босфора са поемали те някога, или обратно, към Колхида? По античните маршрути към улова на щастие, а под тях нестигналите – хиляди удавници

които шушнат в нямата акустика на мъртвото и ни причакват - сред извити пипала

на изчезнали чудовища, по пясъка на дъното, където е забита статуя на Галатея, убежище на раците…

И пак завинаги приключва всичко – тук, сега -

преди Спасителят да се е родил, преди всякое преди, а може би

Възкресението, а може би… Не остава даже пепел от докосванията на

влюбените двойки, бездънна меланхолия витае над дървения пристан,

над лодките, и оная тишина на сенките – попила сол, въздишки и очакване…

Всъщност елините са се бояли от морето – казва философът… Първобитен ужас

от черните води, по-страшни: от страхопочитанието към вълните,

като сепването нощем - от стъпки на рибар по калдъръма…

Страхът, объркващ ни посоките, залеза и изгрева – непрекъсващия денонощен ход

на умирането, оная илюзия за историята, която се повтаря уж

в нашия живот, а ние я живеем пак - за първи път… В града

наречен на Спасителя, каква ирония, да се надяваш да те прероди легендата

за оня - неродения.

 

------------------------------------------------------------

Бел. ред. Стихотворението е от книгата "Непревзето море" - единствената в българската литература изцяло маринистична стихосбирка. Премиерата на книгата е тази вечер, 30. октомври, в бургаския Дом на литературата, от 18 часа.

 

Стефан ФУРНАДЖИЕВ

troeruchica

 

До пейката,

на кофата за боклук,

безрък художник

с мигли рисува

Света Богородица,

Сина ù

и три ръце.

 

Три твоеподобни ръце -

с една ме държиш,

с две се молиш

за мене,

мамо!

 

Николай СТАНКОВ

ghfgd

 

 

 

 

 

 

Мое малко

                прощално щурче

не осъмвай

                върху асфалта.

Този град

           няма да те разбере.

Песента ти –

                   още по-малко.

Ще изписка трамвай

                     или гума над теб,

или нежна обувка

                               със токче.

Ще те закарфичи

                    с бастуна си

                              някой слепец.

И тревата

                 ще тъгува

                                   до корена.

Под клепачите

                           на нощта

утрото

                бавно проглежда.

Мое малко

                   и светло щурче,

събуди ме,

          заклевам те,

                             със надежда.

 

 

--------------------------------

Из втората стихосбирка на поета със заглавие "Ризница от коприва", 1997 година, изд. "Казанлъшка Искра". Николай си отиде от този свят няколко дни след премиерата ѝ.

 

nosht

 

 

 

 

 

Нощта през август е като една сирена,

която ме зове назад в годините.

Към онзи бряг, където запленена

душата моя плуваше с делфините...

 

Нощта през август е луна над лятно кино,

където двойки шепнат си прегърнати.

Тя нежен блус е, полъх с дъх на вино

и силуети, от цигарен дим обгърнати...

 

Нощта през август е лула догаряща.

Акорд разтърсващ от пиано плачещо.

Тя допир нежен е, искра изгаряща.

Момиче, край морето крачещо...

 

Нощта през август е целувка хапеща.

Прегръдка - среща на души изгубени.

Вода е, сред оазис капеща,

живот дарила на безумно влюбени.

 

Нощта през август е милиард звезди,

в букет обгърнати от Пътя Млечен.

Копнеж е тя, стремеж, мечти...

и порив детски към света далечен.

 

Нощта през август е роман без край,

чиято същност само мъдрият разбира.

А онзи, дето търси вместо нея рай

напразно в тъмнината ще се взира...

 

 

Фил БАНДОВ 

Южен Тирол

-----------------------------------

Бел. ред. Стихотворението е отличено с първа награда в Международния литературен конкурс „Изящното перо 2017“, организиран от Салона за българска култура и духовност, Чикаго.

 

rhrДесислава ПАНАЙОТОВА

 

 

 

 

 

 

Снизхождане божествено към немощта ни

изгря в градеца тих – в Дома на хляба.

Във Витлеем проклятието тежко

изтля пред Милостта Всеблага.

 

Откри ни Бог предвечната Си тайна,

стаявана във неневестната утроба:

Девицата - и от Звездата по-сияйна - роди,

за да се дигнем и спасим от гроба.

 

Роди ни Младенеца най-Прекрасен,

Светия Божий, Хляба на живота.

О, Всевъзпявана Пресвята Богородице,

не падна ти дори и на Голгота!..

 

И Първородният ти Син, о, Приснодево,

във слава възсия, макар роден и в ясла.

От пълнотата на любимото ти Чедо

приехме благодат въз благодат прекрасна!

 

Иисус Христос е пътят, истината и животът,

надмогнал всеки грях и смъртна сянка.

Докоснал ни със любовта и светлината Си,

Той възвиси душата ни безбожна, тъмна, жалка.

 

И както Витлеем навеки

превърна се във дивен Дом на Хляба,

чрез кротост, обич и смирение

да станем тиха ясла – светъл храм на Царя!

 

Пак и пак мира на ближните си занесете,

благоволението Божие - отново!

Победата и радостта благовестете -

непомрачимо грее Рождество Христово!

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort