Николай СТАНКОВ
Мое малко
прощално щурче
не осъмвай
върху асфалта.
Този град
няма да те разбере.
Песента ти –
още по-малко.
Ще изписка трамвай
или гума над теб,
или нежна обувка
със токче.
Ще те закарфичи
с бастуна си
някой слепец.
И тревата
ще тъгува
до корена.
Под клепачите
на нощта
утрото
бавно проглежда.
Мое малко
и светло щурче,
събуди ме,
заклевам те,
със надежда.
--------------------------------
Из втората стихосбирка на поета със заглавие "Ризница от коприва", 1997 година, изд. "Казанлъшка Искра". Николай си отиде от този свят няколко дни след премиерата ѝ.