Гласът на България
Национален новинарски портал
Петър МАРЧЕВ
Кубрат се бие - за България уж,
но за бели парици.
Аспарух портокали бере -
там, нейде край град Ница.
Тервел сарацини вкарва в Европа
/300 евро парчето/.
Крум краде луксозни коли в Барцелона
и стъпва напето.
Само Борис закони крои и кове
в BG-парламента.
И Симеон става велик,
но след пет мастики със мента.
Кирил рано-рано отпадна
от школо и родна просвета.
А пък Мето надува яко по стъгди
и сватби клар’нета.
Вместо елегии и строфи
с барут и буревестници,
Христо пише фейк-новини
за жълти дами и вестници.
„Петко & Пенчо“ са запазена марка,
но не в литературата;
от бизнеса им отдавна интересува се
и прокуратурата.
Пред храма Исус подложил e длан
за милостиня.
А майка му отдавна лежи
в затвора в Сливен.
Манастири пустеят.
В механи глави се люшкат.
А народът сънува -
че е пукнала първата пушка…
Милена ГАНИНА
Аз знам какъв е цветът на вятъра,
когато гони листата есенни.
Долавям в устни светлината му,
в гласа му чувам минорна песен.
Звучат във мене на птици думите,
с криле и песни те раждат стихове.
Гласът на залеза в мене лумва
и вечер звездна в косите стихва.
Наглед безцветен, а всъщност приказен
светът край мен е картина песенна.
С лице усещам, а не с очите си
зелена пролет и жълта есен.
Лица и устни, и длани парещи
остават често във мойте спомени.
Животът влак е със цветни гари –
ще опозная хода му сложен.
-----------------------------------
Милена Ганина /1970-2019/ е родена в Розовата долина, завършва училище за деца с нарушено зрение и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски”. Пише поезия откакто се помни и създава песни със своя музика по някои от стиховете си. Първите ѝ публикации са в казанлъшките издания в-к „Заводска трибуна“, „Искра“ и списание „Кула“.
Пяла е в хор „Акад. Петко Стайнов” и Хора на софийските учителки. „Цветът на вятъра” е дебютната ѝ книга, издадена от фондация „Чудомир” през 1998 година. Милена бе член на Съюза на независимите писатели.
„Поетесата Милена Ганина е удивително явление на природата. Към нейното слово се отнасям с подчертано внимание. Защото буди и приспаните ми сетива да насочат вътрешното ми око към пейзажа на тази незряща авторка и да открия и онези детайли в него, които тя не е успяла да зафиксира върху белия лист.“
Думи на поета Велин Георгиев
Гергана СУЛЕВА
I
Любопитни гларуси
ме издебнаха
и откраднаха
сърцето ми.
Хвърлиха го в морето
и от кръвта му
коралът в червено разцъфтя.
Залезът го отрази
и ето
водата дивно заблестя.
Въздъхна водната стихия.
Морето радостта си не можа да скрие
че сърцето ми
днес в него бие…
II
Напускам рая
където тревата зелена
мирише на утро
и птиците
са мои приятели.
Напускам рая
където
оглеждам във водата
лицето си
трижди по-чисто.
Отивам си
но без тежест в сърцето
защото
отивам на място
далеч по-добро.
При теб…
Сита УЕЙ
(на тези, които ще търсим в небето през юлските нощи)
Знам,
свършва зимата
и пролет
отпуска дъх
със утринния полъх.
Но нощите…
Дали от студ, дали от страх,
сърцето ми държат
в ръцете си
и вятърът кънти под покрива,
като камбана,
като последен глас
от тез,
които тръгнаха със зимата.
Тя все ни взима!
Тя никога не си е тръгнала сама.
Добре надеждата
и вярата
завиват ме!
Мария ТАНЕВА
Има толкова много смърт
и неузряла надежда за раждане.
На един разкопан кръстопът
боговете се самоизяждат.
Дългокос вятър с поглед блуждаещ
стои на върха на тополата.
Не понесе трудното помъдряване
и иска да скочи надолу.
Птиците с остарели крила
проклинат своята участ.
В изоставени горски села
разхождат се сенки на кучета.
Аз трябва в бетонния ад да остана,
притисната между "Искам" и "Мога"!
Как да превърна тъгата в камбана,
за да бия тревога?
Още статии ...
