Гласът на България
Национален новинарски портал
Десислава ПАНАЙОТОВА
Снизхождане божествено към немощта ни
изгря в градеца тих – в Дома на хляба.
Във Витлеем проклятието тежко
изтля пред Милостта Всеблага.
Откри ни Бог предвечната Си тайна,
стаявана във неневестната утроба:
Девицата - и от Звездата по-сияйна - роди,
за да се дигнем и спасим от гроба.
Роди ни Младенеца най-Прекрасен,
Светия Божий, Хляба на живота.
О, Всевъзпявана Пресвята Богородице,
не падна ти дори и на Голгота!..
И Първородният ти Син, о, Приснодево,
във слава възсия, макар роден и в ясла.
От пълнотата на любимото ти Чедо
приехме благодат въз благодат прекрасна!
Иисус Христос е пътят, истината и животът,
надмогнал всеки грях и смъртна сянка.
Докоснал ни със любовта и светлината Си,
Той възвиси душата ни безбожна, тъмна, жалка.
И както Витлеем навеки
превърна се във дивен Дом на Хляба,
чрез кротост, обич и смирение
да станем тиха ясла – светъл храм на Царя!
Пак и пак мира на ближните си занесете,
благоволението Божие - отново!
Победата и радостта благовестете -
непомрачимо грее Рождество Христово!
Гергана СУЛЕВА
Дъжда слушам нощем
и се моля за още
и със свещи го викам
разпиляно да блика.
Ти си тук,
но скоро денят
ще ни грабне и двамата,
ще ни хвърли в реката
на някоя драма.
И се правиш, че спиш
уж дъждът да премине,
само сърцето ти знае,
че бдиш
да запомниш часа,
да запомниш мига
преди да са станали
минало.
Соня ФУРНО
* * *
Време.
Безвремие.
Безветрие.
В окото на бурята
кръжат лястовици.
Стада щъркели
пасат изораното.
Отворената човчица
на врабчето пие жегата.
Герман е.
Молитви за дъжд
и пеперуди.
По жиците
тишината изписва ноти.
* * *
Акварелен дъжд.
Мъгла рисува
лилави силуети
на дървета -
с разкъсани дрехи
след изнасилване.
Акварел и плодородие...
Газиш килим
от гъби, мъх и ухания.
Старостта на земята
е изписана на лицето ми.
Дъждът размива цветовете.
* * *
Посинелите устни
на луната
облизват студения въздух
с аромат на препечени кестени
с аромат на захарен памук.
Коледа.
И сетивата са изострени.
Вълчица препуска в снега.
-------------------
сн. Павел Пронин
Бончо КЪРОВ
Кръстосани съдби и шпаги
в поредна Шекспирова драма…
На Сцената ѝ иде да избяга,
но Сцената обувки няма,
а от подметки ѝ е писнало.
И всичко ѝ е толкова познато,
че - тайно - иска да е зрител,
а не – дръвникът на съдбата.
Не иска ролята на „място
за трупове и за палачи“.
Огромна е, а ѝ е тясно,
но на кого да се оплаче?
Отдавна е на нож с Антрето,
което вечно интригантства
и вечно е със себе си заето,
със собственото си пространство.
Салонът пък - ако е празен,
скърби и страда мълчаливо;
от малко публика се дразни,
от много – свят му се завива.
За миг Прожекторът отдясно
потъна зад една колона.
И другият съвсем угасна.
И той скърби за Дездемона…
А Сцената, напълно омаломощена
от кръв и от аплодисменти,
реши да си остане Сцена
и се изправи
да ни свети.
Атанас ЯНЕВ
Ти си кехлибарен пясък.
Взрив на зрели вишни.
В здрача звезден блясък.
Очите на Всевишния.
Вълна безбрежна във Всемира.
Дихание на малко бебе.
Човек не трябва да умира,
преди да е обичал тебе.
Още статии ...
