Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Кои са най-уязвимите групи за ислямско  радикализиране у нас, чуйте проф. д-р Владимир Чуков

isГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

„Най-уязвимата група за радикализиране у нас са ромите, – твърди известният арабист проф. Владимир Чуков - и то като логистици, помагачи срещу заплащане. При тях идеологията е повърхностна

и те не навлизат в дълбочина в ислямската религия и не стигат до религиозен мотив. Ромите у нас не биха стигнали до самоубийствени атентати и заради неразбиране на понятието държавност. Наричат ги дори мюсюлмани бедуини, хора, които не са уседнали и не биха стигнали „докрая”.

Има още една група у нас, която не трябва да се игнорира, и тя е част от притежаващите български паспорт в арабската общност. Пример е заловеният контрабандист на тююн и наргилета, по документ бил боец на „Ислямска държава” с изключителни правомощия да се движи из цялата й територия. Това означава, че макар и много малка част от мюсюлманската общност в българското общество е подложена на процесите, които текат в тези общности във Франция и Белгия. Това е криминализиране, радикализиране, ислямизиране и готовност за извършване на тероризъм.

Друга е ситуацията с българите мохамедани, главно в Източните Родопи, при които e много голяма

кризата на идентичност.

И част от тях биха могли да бъдат силно уязвими на пропагандата на радикалите. Неслучайно в района на Източните Родопи се появиха „теории”, че тези български граждани са с арабско потекло. Предоставяше им се форма те да се легитимират. И част именно от тези хора биха могли да бъдат изложени на риск от радикално влияние.

Ако европейският джихадизъм е разделен на три групи – западноевропейски, източноевропейски и балкански, България попада в източноевропейския, районът, който не излъчва джихадисти.

Но защо българските турци и въобще българските мюсюлмани не се впуснаха в такава авантюра? Смятам, че през 45-те години лозунгът

„Религията – опиум за народа”

формира атеистичните възгледи и на православни, и на мюсюлмани. И да признаем, че клирът – и християнски, и мюсюлмански у нас, беше лишен от високия си предишен авторитет. И инерцията продължава и днес. Дианетът в Турция бълва радикализация с огромен бюджет, а нашата Дирекция по вероизповеданията след 1947 г. остава малка структура със задача да спира разпространението на религията… И много малко среди в България се интересуват от догматични проблеми колко български мюсюлмани постят и ходят в джамия. Това е една от характеристиките на времето на посткомунизма. И не само у нас, 2500 джамии има в Германия. И нито една – на територията на  бившата ГДР…

На фона на процесите в Турция,

особено след опита за преврат,

и на принадлежността ни към ЕС българските турци все повече се отдалечават от онази реалност в Турция, за която Доган преди години говореше като за Родината майка. Тази Родина за тях вече е категорично България. Те имат много силно чувство за държавност, лоялни са към държавата, в която са се родили и която им дава перспектива за развитие, високо организирани са и са активни политически, каквито са и тези в Западна Европа. И това е българският шанс в този толкова несигурен свят, въпреки че в ЕС имаме най-голямата мюсюлманска общност на глава от населението. За българските турци и с двойно гражданство тук е вече бленуваната обетована земя Европа и условията и свободата, които искат да имат в Турция. И много от тях все повече гледат към България.

Да, у нас има и рискови групи, но това е свързано повече с криминализация на определени среди, изкушени да минат към радикализация и да се доближат до практиката на радикални организации…“

  

 

 

sa

as

   niti

 

cr

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort

halba