Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

или Кого забрави да похвали Доналд Туск

vinnАнна ДУНДАКОВА

/продължение/

Що се отнася до консумацията, първите пет страни, където се изпиват почти 50% от напитката, са Франция, Италия, Германия и Китай, а България е на 30-о място.

След видим спад в потреблението на вино в годините на глобалната финансова криза, започнал през 2008 – 2009 г., през 2015 анализаторите отчитат 240 млн. хектолитра изпито вино, а през 2017 г. - 250 млн. хектолитра. Китай бележи възход по всички показатели. В Африка потреблението и производството на вино също расте.

43% от произведеното вино по света е предназначено за износ и годишно формира оборот от 30 млрд. евро. В началото на 2000 г., в Европа се произвеждат 73% от напитката, а днес те са малко над 60%. Ако настоящата тенденция продължи, през 2030 г. Европа вече няма да бъде най-големият производител на вино в света.

През последната 2017 г инвестиционната активност расте. От една страна, съществуващите стопанства инвестират в ново оборудване - на ниво лозарски бизнес в момента най-много инвестиции се правят в напоителни системи, за което помага и европейското финансиране. Част от избите казват, че увеличават собствените си насаждения с лози и модернизират оборудването си, подменят бъчви и др. в производствените си бази. Същевременно се засилват и инвестициите в маркетинг. Все повече изби се стараят да следват новите тенденции във винопроизводството, инвестират в създаването на нови брандове с интересни визии на бутилките и етикетите. Бизнесът увеличава участията си на международни изложения и конкурси.

В момента в сектора има 19 проекта за нови изби, които са на различен етап на изграждане. В повечето случаи става въпрос за малки бутикови производства. Общият брой на винопроизводителите в страната е 263. Двайсетте най-големи производители на вино са направили продажби за 175 млн. лв. през миналата година, сочат данните, като увеличението на годишна база е почти с 24%. Така излиза, че в 20 дружества са концентрирани 2/3 от общо отчетените приходи от 249 млн. лв. в сектора. Повечето от винарните са с местни собственици, с изключение на четири дружества в топ 20.

За финал на публикацията ще използвам думите на изпълнителния директор на Агенцията по лозата и виното Красимир Коев за бъдещето на българското вино: ”България, представлявана от ИАЛВ, бе поканена за страна партньор на най-голямото земеделско изложение за Европа в Берлин миналия месец. Всяка година по традиция се кани страна партньор на Германия като домакин. Голяма чест за нас бе да открием този престижен форум. В нашата палата бяха изложени традиционните ни продукти – вино, мед, розово масло, месна, млечна промишлености, плодове, зеленчуци, всичко от секторите на нашето земеделие. Германците показаха голямо уважение към нас. Едни изпитват носталгията, защото са били у нас и си спомнят с мого добри чувства морските ни курорти, красивата ни природа и вкусна храна. Другите, онези, които сега идват на почивка у нас и третите, които са любопитни и планират да посетят страната ни или да правят бизнес тук. И най-впечатляващото е, че интерес проявяват предимно млади германци, които са запознати със земеделието в цялост, и в частност как се прави то в България. Аз бях приятно изненадан, че са наясно, че миналата година сме били домакин на Световния конгрес на виното, че познават нашите постижения в областта на винопроизводството и отглеждането на лозя.

Лично аз съм 9-а година в агенцията и определено мога да кажа, че съм пряк участник в съживяването на сектора. И не съм голословен – мога да подкрепя с факти всяка своя дума. От 2009 г., когато реално започнахме да получаваме евросредства за възстановяване на унищоженото, досега лозовите масиви в България се увеличават с по 12 000 – 14 000 декара годишно. Между 5 и 8 са чисто новите винарски фирми, които се правят ежегодно. Това ми дава основание да твърдя, че секторът ни вече преодоля кризата от 1990 г., когато бе раздържавяването. Горд съм, защото лозарството и винарството са една от емблемите, визитна картичка на България.”

Виното е в огромна степен имидж. За да се продава добре продуктът на една изба, особено в чужбина, важно е потребителят да е чувал не точно конкретната изба, а региона и страната, от които е тя. Когато регионът и страната ти имат имиджа на производител на топ-вино в света, то той работи за всички изби там. И именно това трябва да бъде ролята на държавата – да изгради първо имиджа на бранда „българско вино“!

За съжаление, въпреки че България вече има така бленуваното от години от туристическия бранш отделно министерство на туризма, то изработва не имидж, а основно гафове. Като винопроизводителка България няма разработена визия и марка. На международни събития представянето на българското вино се случва с първоначално празен екран, защото то няма лого и слоган. Не се подаряват брандирани материали на участниците, защото няма с какво да се брандират. Това е работа на държавата и за несвършването ѝ няма извинение.

Държавата трябва да има и обединяващ ефект, да помага на избите при участията им в изложения в чужбина – за да бъдат заедно зад един щанд под марката „България“, а не всеки сам със собственото си име, което не говори нищо на потребителите в чужбина. Трябва да ги насърчава да се сдружават на регионален принцип и да ги облекчава административно, а в някои случаи и финансово, когато те търсят начини за изява като регион. Трябва да бъде активна и да търси интересни възможности за представяне на типичните за България местни сортове, защото именно те могат да заинтригуват.

Може би заради всичко това председателят на Европейския съвет Доналд Туск забрави да похвали виното на България, макар да му се наслади!

Защото държавната ни работа за виното не е за хвалба... а хората, които стоят зад немарката „Българско вино” и самото ни вино – те от хвалба не се нуждаят!

 

 

   rw

logo

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort

halba