Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Всичко за кирливите ризи на родното банкиране

levГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

"Банките в България са оставени да правят каквото си искат със своите клиенти", твърди водещ финансист. И наистина: банките налагат нови и все по-високи такси, като не щадят дори хората с тежки увреждания. Ето примери: България е единствената страна-членка на ЕС, която и досега не е създала институцията „финансов омбудсман“, за да защити правата на потребителите на финансови услуги. Много дребни вложители и кредитополучатели имат усещането, че банките произволно им диктуват своите условия. В случая е необходима намесата на Централната банка (БНБ), която досега видимо не оказва достатъчно действен контрол над търговската политика на банките спрямо техните клиенти.

Един пример

Банка ДСК ЕАД, която се стреми да бъде „социално ангажирана“, от януари тази година въведе такси за предоставяните услуги на хората с тежки увреждания, които са освидетелствани с решения на ТЕЛК. Всички трансфери на помощи и интеграционни добавки за тези хора се правят по изрично нареждане на социалните служби именно през клоновете на ДСК. Като пример може да послужи непроменяната от десетилетия „интеграционна добавка“ за хората в неравностойно положение, която възлиза на около 20 лева на месец. Наравно с всички социални преводи, сега вече и тя се облага от ДСК с такси за „поддръжка на сметка“ и за „теглене от каса", свидетелстват служители от клоновете на банката. Сумите, които банката прибира от хората с увреждания, получаващи интеграционни добавки, възлизат на близо една пета от стойността на самите добавки. Клиентите на ДСК, които са освидетелствани с решения на ТЕЛК, са около 100 000 души. Така излиза, че само въведените от 1 януари насам минимални ежемесечни такси от 3,50 лева за клиентите с официално признати увреждания носят на банката 4,2 милиона лева годишно.

На хората, които възразяват срещу неочаквано наложените им нови такси, банковите служители предоставят писмено разяснение, в което обаче липсват основанията за това нововъведение. Липсва и персонално предварително уведомление за готвени или вече влезли в сила едностранни промени в събираните лихви, такси и комисиони, каквато е международната практика. За да получат засягащата ги информация, клиентите на банките трябва или да проверят в интернет, или да отидат лично в банката.

Изпълнителната директорка на ДСК Диана Митева разяснява сериозните социални ангажименти, които банката носи върху плещите си покрай обслужването на хората с увреждания. По нейните думи, ръководството непрекъснато мисли как с нови и все по-достъпни банкови услуги да облекчи нерадостната съдба на тези хора. „Нетният доход на ДСК от лихви, такси и комисиони през 2016 година е бил 663 милиона лева. През 2017 той е спаднал до 607 милиона лева“, твърди Митева. Предоставената от нейно име информация обаче е доста обща. Оказва се, че падат доходите само от лихвите, докато приходите от такси и комисиони през 2017 бележат увеличение с почти 7% спрямо 2016 година.

ДСК не възнамерява да върне привилегиите за хората с увреждания, съществували до края на миналата година, става ясно от отговора на Митева. Вместо това тя смята да предложи на Управителния съвет да бъде проведено обучение на банковите служители как да насочват потърпевшите към по-щадящи начини за справяне с все по-скъпите услуги на банката.

"Банките в България са оставени

да правят каквото си искат"

Международният финансов експерт Любомир Христов, който е бил съветник на директора на Световната банка, вижда драстична неравнопоставеност между банките и техните клиенти в България. „Банките в България са оставени да правят каквото си искат със своите клиенти. И за това е виновен могъщият им картел с политиците и медиите. Надзорът на БНБ би трябвало много по-активно да пресича своеволията в търговската политика на банките спрямо техните клиенти“, казва известният финансист. Неговите седем предложения за подобряване на защитата на клиентите на банките, внесени още пред пет години, все още остават без отговор от политиката. Христов предлага например да се забрани на банките едностранно и без предварително предупреждение да променят условията по вече сключени договори във вреда на клиентите им. Според него под забрана трябва да се поставят и всички подвеждащи и измамнически практики, а нарушителите да се наказват с глоби, достигащи половината от годишните печалби на банките. От ключово значение е и създаването на институцията „финансов омбудсман“, която да решава по извънсъдебен път споровете между банките, смята Христов.

„Публична тайна е, че управници, депутати, магистрати и водещи журналисти взимат банкови кредити при преференциални условия“, твърди експертът на Българския финансов форум Георги Атанасов. Случаят КТБ е азбучен пример за обвързаност между банкери и политици. Банките са и сред най-щедрите рекламодатели в българските медии. Затова критични материали за дейността им са като бяла врана в печатните и електронните издания, категорични са Христов и Атанасов.

В световен мащаб лихвите вече от доста време са на много ниско равнище. Българските банки обаче ежегодно бележат рекордни печалби. Наблюдатели смятат, че банките налагат нови и все по-високи такси и комисиони върху услугите именно с цел да компенсират загубите от лихви и от евентуални слабости в областта на банкирането. Понастоящем доходите от такси достигат половината от приходите на българските банки. Ето някои от тези такси: за внасяне и теглене на пари в брой, за плащане на комунални услуги и данъци, за преводи към трети лица и между отделните сметки на самите потребители, за разглеждане на искане и за усвояване на кредит, за поддържане на сметка.

"Кирливите ризи на

банкирането в България"

От няколко месеца се води интензивен дебат доколко влизането в еврозоната ще помогне на икономиката и финансите в България. Но преди това страната трябва да изпълни едно условие, поставено и от Европейската централна банка: българската банкова система да бъде поставена под надзора на създадения преди шест години Европейски банков съюз, в който членуват всички страни от еврозоната. Според Георги Атанасов, членството в този съюз е последното нещо, което българските банки биха искали да се случи:

„Поставянето им под европейски надзор означава да излязат на бял свят кирливите ризи на банкирането в България. И за миг не си помисляйте, че в Европейската централна банка нямат представа какво се върши в българските банки. Липсва им само конкретната информация, с която ръководствата на българските банки да бъдат, образно казано, „заковани“. Именно данните, получени в хода на проверките на европейския банков надзор, биха могли да послужат за доказателство и за последващи санкции срещу определени банки, които вече десетилетия нарушават закона, докато БНБ си затваря очите. По мое мнение, това е една от причините Централната банка на България да не полага усилия за въвеждане на еврото в страната“, заключава финансистът Георги Атанасов.

---------------------------------------------------------

Бел. ред. Първата публикация на този текст е в DW

 

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort

halba