Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

„От всички изкуства за нас най-важно е киното“, рече Владимир Илич

osРумен СТОЯНОВ

Партиец ни бях, ни бидох, къде ти моя смиреност да обладава купа височайши достойнства и добродетели, изискуеми да бъде някой удостоен с туй извънредно

задължаващо звание. Въпреки тая печална съдба, отлагам каскет (любимата шапка на Ленин) пред Владимир Иличовия завет: „От всички изкуства за нас най-важно е киното“. Еййй, те го те поради что бе он вожд и учител на прогресивното човечество: каква му е точна, ясна, росно прясна мислата, че и кратка, па неопровержима, няма шест-пет, не мож я с топ мръдна. Впрочем прогресивното човечество бе ущедрено с цели четиримца вождове учители: Маркс, Енгелс, Ленин, Сталин. Е па лошо ли е, ма нека има, за всеки случай, колкото повече, толкова пó ще добруват, благуват и ликуват трудовите маси, че край них столове. Въпреки злохулствата, изсипани връз Ленин (по майка Бланк), он е жив днеска и най-паче нощеска, та светът я кара без Ленин по ленински. Твърденийцето мое ще подкрепя с примерченце, едно, ала какво: несъкрушимо.

Щом наближи раздавката на ваянийцата оскарови, западният и западнясващият дял на човечеството взори вторачват, дъх им замира да следят с учестени сърцетупи кой, коя, кои ще бъдат почетени с тия бленувани отличия, раздухвани повеч от Нобеловите награди. В навечерието на въпросната грамаднейша проява за целокупния земен шар по него плъзва очаквателен трепет, па лични ядове, обществени язви, какви ли не бедствия покорно замират (чети осмърдителни средства избутват ги надирка, мигар общо потекло с дирник?), даже разните му там циклони, тайфуни, урагани, торнада посрамени спихват, чакат да отмине оксарясванката, че тогава и они да се развихрят по неин образ и подобие: светът замира, едно единствено – ама какво! – събитие над и връз събитията нека то ни ощастливи, тогава животът пак ще тръгне по своя обичаен коловоз. Сега нека се кефлийски кефом кефим во главе с Холиблуд, по-скоро подкокоросвани от него, после ще му берем грижите на битието и питието, потрай да видим кой, коя, кои ще тържествуващо оскарясат, зер оскарясване му е майката, че и бащата, синът и дъщерята.

 Рекох и ще повторя: съм безпартиен ленинец и в порядъка на другарската, градивна критика, ради общата ни цел, ще сторя малка вметка в Лениновата подметка (тюю, как подвежда пуста рима), не бе, мисъл, прозрение, откровение, че от всички изкуства за нас най-важно е киното, пък моя милост думом думам: киното е най-сгодното и най-хубавото място за рупане на пуканки. Отдааавна гледането на филм без ядене на пуканки е занимавка никаква, все едно жена без ненки. Аз се чудом чудя как изискано пременени жени, мъже, женомъже, мъжени и тъй нататъшни полови разновидности устискват целеничко цяло оскарясване в Лос Анджелис без ни една едничка едночка еднинка пуканка в огромната зала. Бе кво й туй нящо: стотици, стотици филмови звезди, коя през коя по-деколтясала, смокингясала, пък ни пукната пуканка. Телевизор нямам, оти съм циция, тоест използвам оскъдното време да пописвам, попревеждам наместо да гледам син екран, но си представям как удостоените с въжделяни оскарченца точат лиги, преглъщат на сухо и у всички тях шава яко подтисканото щение (нали, дядо Фройде?) да зашепят вкусни пуканки на пук протокола, желание, което едва утрайват да го задоволят тутакси щом свърши тържеството. Впрочем оскари биват раздавани тъй обилно, че по брой напомнят пуканки. Чистодушно признавам: изказвайки доуточнението, че киното е най-същностният придатък към пуканката, боя се да не бъда жигосан с изобличение тоа ревизионира ленинизма. Но туй ленинците сме революционери, тоест храбреци, та мечка страх, мене не.

 Подрастващи, възподрасли, надподрасли да четат не любят, предпочитат да зяпат зяпалчета, което ми позволява да кажа, че живеем без Ленин по ленински. Бря, каква причинно-следствена обвързаност: кино – Ленин – Холиблуд – оскарченца – зяпанки – израстъци – подрастъци. Някой твърде по-читав от мен ще обмълви: какво се дивиш бе, съществува пряка взаимозависимост, навързаност между всичко и всичко, примерно: в село Горно Надолнище, с обитатели деветима, баба Пена пука пуканки, че да пукне, сакън, грешка, кукне пред телефилм, а тече холиблудска оскарясваница, тя и тя чеда Ленинови са, зер киното ройна безчет мамливи, неустоими зяпалчета по тевета и дебилни телефони.

Но защо, защо тъкмо покрай оскарчета се вдига такава донебесно хвалебна врява? Много просто ба, кажуе баба Пена: оти Холиблуд е най-чутовният обработвач на световното обществено мнение/вкус. Па язе: холиблудството за лишен път онагледява, че древният управленски захват „Хляб и зрелища“ по настоящем гласи „Пуканки и зяпалчета“, напредъкът е смайващ.

osk

 

  

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba