Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Грехът да натириш свидна рожба произтича и от снобщината, па и от твърде по-низка подбуда

gdgРумен СТОЯНОВ

Подир славния и героичен 10-и ноември стотици хиляди българи напуснаха родината, главно млади. Явлението повдига куп въпроси, между тях - кое, кой ги прогони по чужди

чужбини. За причини биват виждани най-вече безработица, немотия, желание за големи пари, за пълноценно осъществяване, а обяснения намираме с ляв или десен подход, обвиняващ политическия свой противник. Сред причините за бедственото бягство има и такива, пред които мълчим, щом от тях не може да се извличат партийни облаги: например, че заминават люде, чиято единствена цел в онова благоденстващо общество е да лентяйствуват с високи издръжки за бедни. Тоя раздел напускащи официално подминаваме с беззвучно ш-ш-т!, зер не щем да признаем открито, че между окайваните младежи не са малко търтеите, че и при социализма, и при капитализма възпитахме двуноги паразити. Няма да засягам всички премълчавани причини, ще разгледам само една, защото не е никак маловажна, при все че удобно пред нея очи затваряме, навярно тъкмо защото съзнаваме широкия и пагубен неин размер, с което от себе си крием цялостния обзор върху скрострелния човешки отлив. Знайно е, да бъде излекувана болест, нужна е изчерпателна картина за състоянието. Изложеното по-долу ни най-малко подценява останалите причини, довели до масово изтичане на утроби, ръце, мозъци, само обръща внимание към още една.

     При тоталитарсоциализма България бе затворено пространство, както подобава на лагерна страна, и другояче не можеше да бъде. Цели поколения силом бяха лишени от право на пътуват свободно. Достатъчно е да припомним зловещото и нерядко окървавявано по границите невъзвръщенство, от което страдаха и близки, приятели в държавните ни предели. Подложени на плътен идеологически натиск от хулещата капитализма опартиена разгласа, користно преиначаваща действителността зад желязната завеса (бяха времената на студената война), мнозинството българи, съзнателно или не, за да уравновесяват изопачената представа за тям недостъпен строй, повече или по-малко го идеализираха. Цели поколения българи не можаха да осъществят мечтите си да видят що е то капиталистически живот. 10-и ноември срина телените заграждения, опасали земите български, вече безпрепятствено всеки може да иде къде ли не, ако способ намери. И тогава мнозина родители занасърчаваха, дори запринуждаваха своите отроци да сторят онова, което на тях бе отказано: свят да видят, из капиталистически страни да шарят. Съвсем понятно: родители искат да постигнат свой блян посредством децата си. И ги ръчкат да се установяват трайно в чужбина, ибо тя младоци иска, не дъртоци. Тъй че юрнаха се българи по земния шар не само ради беднотия, безработица, както опростенчески биват представяни човекопотоците към границата. Напускащите по тая причина отечеството не са никак малко, достатъчно е да премислите колцина от вашите лични познати сторили са го наистина от нямане как да припечелват тук и ще се убедите дали   процентно те не съставляват внушителна част от заминаващите. Същевременно премислете дали пък не се включват сред изселниците и деца на повече или по-малко заможни, че и свръхбогати родители. Знам синове и дъщери с бащи, майки, чичовци, братовчеди в Швейцария, Швеция, които отказаха там да пуснат котва, един живя в първата, гдето следва, върна се в София, влезе в университет, завърши го, междувременно просвири на гайда, дете отглежда. Друг, син на писател и писателка, има чичо в Германия, ходи там и другаде по Западна Европа, ала твърдо отказа да зареже бащин край.

     Разговарях с мои студенти по горните въпроси и наперено моме заяви, господине, ние обичаме България повече, отколкото вашето поколение. Никак сладък беше упрекът, но мед ми капна в душата. Неведнъж с радост връщах се към изреченото. Девойката едва ли говореше току-така, без да е разбрала каква е умонагласата на предхождащите я, затворените поколения, както ги наричам поради някога отказания им достъп до света, изживели свидна младост без да зърнат Дивия запад. Тъкмо затвореняци, не/съзнавайки, че избиват своя затвореняшки комплекс, внушиха и внушават на отроци да захвърлят отечеството и твърде често успяват да ги склонят, обилно и охотно подпомагани от масовата психоза, която в голяма степен създадоха и раздуха пак затвореници, усърдно, чак истерично и никак далновидно подпомагани от съучастничеството на осмърдителни, простете, осведомителни средства: щом, дори по маймунлуци, имаш еди-колко месечен приход, непременно ти е по-хубаво, щастието или поне добруването се мери с най-вече с пари.

     И какво излиза? Хора, невкусили от живот без родина, тласкат свои потомци към него, непознаващи мъка по отечеството обричат тям най-скъпи същества да пият горчилката ѝ. Мен съдбата удостои да живея по чужбини при тоталитарсоциализма и след провала му, сборно осемнадесет години ми позволяват да съм изпитал прелестите и покрусата на битие завинаги далеч от бащин край. Длъгогодишен наш изселник, говорещ въз основа и на споделяни от събратя чувства, в три думи побра кой знае колко участи, сиреч истини: “Щастлив емигрант няма”. Кола страхотна купиш, чудна къща имаш, умни, хубави децата в подбрани училища настаниш, всичко ти наред, ама току нещо ти докривее: България, България, към нея ти летят мислите, към нея, незабравимата, незаменимата, гледа ти душата. Друг въпрос е дали го признаваш на всеслушание или не, дали предпочиташ да го казваш, че белким ти олекне, или си го таиш в най-съкровеното кътче на сърцето, но родината е като детството: никога не го забравяме и винаги искам към него, лично или чрез деца, внуци, да се върнем.

     Грехът да натириш свидна рожба произтича и от снобщината, па и от твърде по-низка подбуда, завистта: Любка се хвали, че техен Пепи кенгурута пасе в Австралия и еди-колко пари взема, що наша Цецка да остане по-надире, чунким е по-глупава, пък срам ме хваща с тия нейни триста лева, нека си търси и тя късмета другаде, че да разправям колко й плащат. Майки и бащи, сами те заблуденяци, комплексари, сноби, алчници се възползваха и възползват от неизбистрените, неукрепнали разбирания на своите подрастващи, несамостоятелни деца и ги насочиха и насочват към пуста тугина. Както и да го въртим, сучем, това неразумно отношение не може да бъде наречено другояче освен изманипулирване, още по-непростимо, зер ущетява свои синове, дъщери.

     И друго: както е отсъдил самси Сталин - няма човек, няма проблем, отпраши ли Мичето в братска Папуасия, за теб е една грижа по-малко, интернетски чувате се, па и виждате често-често, кога тук беше все нещо трябваше да ѝ помагаш, там си е добре тя, ядове никаква не ти отваря, а какви очарователни снимки от нея получаваш, да се пукат от злоба приятелки.    

     Рече ли някой да тегли въздебела и заслужена ругатня към управници и политици, пропъдили млади българи да ходят немили-недраги сред инородци, нека упомене - ако иска да бъде справедлив в попържнята своя - и мамчета, още татковци, чак дядковци и бабки, тоже пряко и чувствително допринесли за опразването на родината.

 

  

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba