Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Защо Георги Димитров, македонизаторът на Пиринско, запази българския си паспорт

jhjРумен СТОЯНОВ

С горното венцехваление често-често биваше зован Георги Димитров. Той е особено милодраг на македонистите. Понятно, тъкмо когато най-най-най-превъзнасяният сред комунистите ни оглавяваше държавата, с негово позволение се вършеше насилствено разбългаряване в Пиринско. Вкратце и со кротце: другарят над другарите ни гък не гъкна, поне от кумова срама, ей тъй, за пред очи, срещу македонизма,

нито с думи, нито с дела той му се противопостави, а в Повардарието обилно кръв се лееше. Таварищът си пафкаше лулата, пък с негово и нейно великодушно съгласие из Пиринския край даскали сърболя нагло и безстидно учеха дека тамо не живеят бугари, а македонци. При съдействието на тоя велик държавник милицията затваряше и биеше наши сънародници да се откажат от своята национална принадлежност, разселваше ги, издаваше им нови паспорти, гдето пишеше, че притежателят е македонец. Димитров никога с нищо не се опря на злокобната, кощунствено и обляна в невинна кръв коминтерновска подмяна на българска самоличност с измислената македонска. По тоя животрептущ за милиони люде въпрос хероят от Лайпциг мълча позорно и предателски. Но! Но... Той е от несъмнено македонско потекло, затуй се неудържимо пръква въпрос във вид на питане. Защо кога българите во Пиринско биваха принудително изкарвани македонци, вождът и учителят не ревна гороломно македонец сум, та да го чуят всите българе, па и целиот свет, защо не хвърли омразниот бугарски паспорт и не грабна нов, дето пишува македонец? Оти го не стори, ами докато вървеше никога и никъде небивалото срамно и безчестно деяние българи да разбългаряват българи, нашичкият върховен ръководител досежно своя македонски (по географски белег) корен си траеше като бълха в гащи и бре да викне като лев балкански - не сакам веке да сум бугарин, бре свой нов паспорт ликуващо да размаха, не би, та не би. Зашчо не даде самси той личен пример, та с него да увлече, повлече, завлече маси и столове към македонясване? Това, меко речено, съмнително опущение държи ме (барабар с рима) в недоумение: кога бил е искрен Димитров, когато нарежда отбългарявани да бъдем или когато запазва своя паспорт с обозначение “българин”? Е ли възможно средно положение, едновремено и тако, и вако, от порядъка на умонепостижимата словесна кръстовка овчи кон? Загдето раболепно и чуждоугоднически Димитров повели да бъдем в собствената си родина отродявани, югославянстващото (чети сърболясващо) друже Тито цял град преименова, та Цариброд осъмна Димитровград, но дори тъй историята в крайна сметка, рано-късно, всекиго туря на полагащото му се място. Случицата с действащи лица една по сталински захапана лула, един инатлив паспорт и една траеща си бълха точ в точ напомнюва лукавото - не ме гледай какво правя, ами слушай какво ти казвам. Изводът от ясен по е ясен, но пак да го язе рекна. Щом обичният вожд и учител запазва своята българска националност и не я подменя с македонска, всите българи трябва свято и до гроб, та и след него, да следваме упоменатия светъл пример, сиреч той гласи: колкото и да тръбиш дека си македонец, знаеш, море, че си българин, също както македонеца Георги Димитров, безсмъртен вожд и учител на българския народ.

Такива ми ти и немити работи…  

 

  

 

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba