Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Според пандизчийския жаргон хората се делят на „тарикати“ и „шматки“

nmpoИван Стамболов - СУЛА

Според крилатия латински речник на Дворецки (доколкото е уместно да употребим такъв епитет за речник) думата „елекцио“ (electio) означава „щателен подбор, избор“. Същото означава и selectio. От тях произлизат често употребяваните днес думи „електорат“, „селекция“ и „елит“. Тоест, чрез селекция на електората се излъчва елитът. Звучи напълно справедливо. Обаче дори при небрежен поглед към историята ще забележим,

че през всички векове са действали два вида селекция – права и обратна. При правата в елита, който по принцип е малцинство, попадат най-умните и кадърни, но пък самотни, индивиди, а пък при обратната елитът се попълва от посредствените, но пък колективни, с дарба да се сплотяват на стаден или глутничен принцип (две много различни неща) хомосапиенси. Има и крайни форми на обратна селекция, при която елитът се формира от най-тъпите, но пък най-алчни и упорити представители на общността.

Вижте: най-популярната селекция е

естественият подбор,

при който, ако не могат да оцелеят всички, оцеляват най-годните, като под „годен“ се очаква да разбираме букет от качества – силен, умен, жесток, безскрупулен, но и благороден, добър и полезен за общността. Когато човечеството, горе-долу по времето на Ренесанса, но не в пряка връзка с него, стана достатъчно богато, започна да полага целенасочени усилия да изключи естествения подбор, като даде равна (често само на книга) възможност за оцеляване на всички. В резултат на това през 2015 по данни на ООН човеците по света са 7,349 милиарда, при положение че по времето на Бийтълс са били два пъти по-малко. Тези хора не се делят на европейци, африканци, американци или азиатци; не се делят на мъже, жени, старци и деца; не се делят дори и на работници и работодатели, а на такива, които биха оцелели в условията на естествен подбор, и други, които не биха. Нека условно да използваме пандизчийския жаргон и да наречем първия вид „тарикати“, а втория – „шматки“. Тарикатите измислиха медиите, за да организират и направляват шматките по-лесно и да ги карат, понякога сякаш само за собствено развлечение, да вършат причудливи неща. Видях снимка на летовник от 2020 г., който влиза да се къпе в морето гол, но с маска и ръкавици. Не водолазна маска, а от онези, за които умувахме два месеца дали изобщо вършат някаква работа или не. В Съединените щати шматките, които оцеляха след профилактично пиене на белина, днес громят и грабят магазини, белким Тръмп изгуби изборите. Това е обратна селекция, която понякога наричаме „деградация“.

Но има и други видове обратна селекция, като особено поучителна е онази, която действа при българския елит и обяснява защо се гордеем с богомилите, от които пропищя цяла Европа и се наложи заради тях да изобрети кръстоносните походи, както и фактът, че любимият ни държавен глава от Средновековието е царят-свинар, макар че горкият Кордокува не е бил никакъв свинар, просто ако не е свинар, няма да е достатъчно свят за нашия вкус, но това е тема на друг разговор.

Ние, българите, както прецизно ни нарича османската бюрокрация, сме някакъв рум миллет, римски граждани, на които през главата са минали какви ли не, убеждавайки ни, че трябва да се чувстваме някакви други. Но тъй като сме взели езика на едни от тези многобройни пришълци, а името на държавата от други, то нека приемем, че българи са хората говорещи български и живеещи в държава с името България, където и да се намира тя, каквито и очертания да придобиват границите ѝ през годините.

Легендата разказва, че още преди онази Велика България около Азовско море, нашите прадеди, водени от дълбоко религиозно чувство и най-добри намерения,

са принасяли човешки жертви на Тангра.

Но не са жертвали кои да е българи, а само най-достойните, най-умните, най-красивите, каймакът на прабългарщинàта, та да не се докачи идолът. Вероятно там са първите корени на обратната селекция на българския елит.

При Кубрат вече едва ли е било така, защото той и семейството му са били християни, макар и еретици-монотелити. Но пък през XIV век ни спохождат първо чумата, а после и турците, които се настаняват на опразнените от нея земи за следващите пет века. Какво се случва с българския елит? Можем само да гадаем, но вероятно част от него е умряла от чумата, друга част е паднала под ятагана, а трета е приела сюзеренитета на Баязид Йълдъръм и е продължила да бъде елит, но вече не български. Българи са останали да се водят само някакви селяци без едноименна държава и с трагично деградиращ език. „Българино, знай своя род и език!“ – ще се провикне от Света гора Атон един монах, забелязал и той обратната селекция. А всъщност има елит, който носи български гени, но той се намира в квартала Фенер, недалеч от желязната църква „Св. Стефан“ на Златния рог, построена от може би най-яркия представител на този елит – Стефан Богориди – в чест на небесния му покровител. Нормално е нашата интелигенция да се развива в нашата столица, но какво да правим, като по онова време наша столица е бил Константиние (по разговорному Истанбул). Следващата проява на обратната селекция е когато интелигенцията се разделя на „стари“ и „млади“, като младите с омраза наричат старите „фанариоти“ и ги зачеркват като българи.

От средите на тези „млади“ излизат много следосвобожденски парвенюта, които на свой ред започват да оформят националния елит по правилата на поредната обратна селекция. И тъкмо минават три поколения, и тъкмо елитът ни рòден започва да прилича на нещо, стоварва се нова вълна на обратната селекция, този път под формата на т. нар. „народен съд“. Поредните „млади“ изуват ботушите на разстреляните бивши хора и напето се разхождат с тях по жълтите павета (имам предвид др. Фердинанд Козовски и ботушите на княз Кирил).

Обратната селекция продължава и след т. нар. „народен съд“ върху децата на „недобитата буржоазия“. При заемането на всякакви позиции работническо-селският произход е предимство. Междувременно се създава и партийна олигархия, която след 1989 ще се превърне в стопанска, за да може нейните деца по селективен път да оформят най-новия елит. Обратната селекция се познава по това, че също избира, но избира не кадърните, а лоялните на принципа на семейната омерта.

Но щом има обратна селекция, дали все пак няма и права? Има, разбира се, казахме го още в началото. Ако нямаше права селекция, нямаше и да се появява периодично автентичен елит, който да бъде принасян в жертва на Тангра или разстрелван на централните гробища в яма от англо-американски бомби. Ако нямаше права селекция, нямаше да имаме и крехката интелигенция, на която се радваме, макар и не всички. Но, за жалост, не може да не признаем, че на ключови и доходоносни позиции действа по-скоро обратната, отколкото правата селекция. При властта, при истинската власт, а не треперещата от зависимости имитация, не е така. Там действа не само правата, но и най-автентичната селекция – битката между грубите и безкомпромисните. Истинската власт не е подарена никому, всеки си я е извоювал и платил с жертви. И който мисли друго, много се заблуждава. Светът е жестоко място и когато е гаден, то не е някаква извънредна несправедливост, срещу която съвестният гражданин е длъжен да се опълчи, а си е естественият ред на нещата.

В крайна сметка дали една селекция е права или обратна зависи от резултата – дали оформеният след нея елит води общността до усъвършенстване или до деградация. А какво е „усъвършенстване“ и какво „деградация“ можем да кажем със сигурност, само когато имаме непроменлива отправна точка, каквато, например, е естественият нравствен закон. Ние, дето се мислим за някакви страшни национални умници, сме крайният продукт на нашата специфична хилядолетна селекция. Според това каква е ползата от националните умници и според това доколко делата им са в съзвучие с естествения закон или в противоречие с него, можем да заключим селекцията на елита в крайна сметка права ли е била или обратна. Всяко по-прибързано отсъждане ще прилича на футболно агиткаджийство.

Ето до какви размисли може да доведе човека една снимка на самодоволен курортист, влизащ да се къпе в морето с маска и ръкавици. Освен това мисля, че Картаген заедно с прилежащата му плажна ивица трябва да бъде разрушен.

 

---------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този анализ е в авторовия блог „Ъплоуднати постинги за делитване“

 

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

halba