Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Следващият парламент може да бъде контролиран от мъпет шоу

dfjriЛюбослава РУСЕВА

„Добър вечер уважаеми зрители. Спите ли или чакате да дойдат поредните спасители?“, пита самият Слави в песента „Нема такава държава“. И продължава: „Толкова е гнусно, че не ми се коментира“, понеже въпросите в рефрена и без това са реторични, а изводът е изначално ясен: "Пак ли ще живееш в лъжа? Нема такава държава..." Е, не може да се отрече, че Слави Трифонов беше, както и че продължава да е прав. Щом се радва на все по-голяма подкрепа, партията му „Има такъв народ“ (след неуспешния опит да бъде наречена „Няма такава държава“) изглежда случи на наименование. Осем процента от този народ бяха готови да гласуват за нея още през юни („Маркет линкс“), а към днешна дата ръстът е повече от забележителен: агенция „Тренд“ отчита 14.9% през август, а месец по-късно – с един процент нагоре. Това прави „Има такъв народ“ трета политическа сила след ГЕРБ и БСП, които са с почти изравнени позиции, и то при положение че все още няма програма (освен учредителната декларация), нито Слави се е мяркал на протестите. Доста странно, особено след като въпросът му „Докога ще си траем, вече става банално?“ от два месеца е лишен от основания за тревога и упрек, нали?

Колкото и да се съмняваме в достоверността на изследванията обаче, мощното лансиране на този политически проект е факт. Така през 2005 г. изгря и звездата на „Атака“, която стартира от едно телевизионно предаване и успя да се представи за алтернатива на статуквото с лакардиите си за „грухтящите прасета в парламента“. Отгоре на всичко Слави е далеч по-популярен в сравнение с Волен отпреди 15 години, а за влиянието на водещия можем да съдим и по броя на бюлетините от референдума през ноември 2016 г. Не е за подценяване, че на допитването гласуваха над 3,5 милиона българи, а над 2 милиона отговориха положително на въпроса за въвеждане на изцяло мажоритарна система. За да стане резултатът задължителен, не достигнаха едни 13 000 гласа – „чудовищна манипулация“ от страна на ЦИК, както твърдеше Трифонов, чиято партия сега се зарича от екрана на собствената му телевизия „7/8“ окончателно да помете статуквото.

Разбира се, подобни спасители не са някаква новост, а някои дори са симпатични и наистина забавни. Политическото Движение на съзнателно плащещите се от работа, оглавено от датския комедиант Якоп Хогард, навремето получи едно място в парламента. На избирателите се харесаха най-вече абсурдните предложения за по-оптимистични прогнози за времето и увеличаване на дневната дажба на патиците в градския парк. В програмата на създадената още през 80-те години Официална партия на бълнуващите смахнати чудовища във Великобритания пък фигурираха идеи като добавяне на чудовището от Лох Нес в списъка на застрашените видове, както и развъждане на риба в езеро с вино, за да бъде хващана в маринован вид. Наред с тези щуротии обаче, движението на музиканта Дейвид Съч успя да прокара сериозни цели като намаляването на възрастта за гласуване на 18 години, а в Украйна актьорът от комедийния сериал „Слуга на народа“ Володимир Зеленский днес наистина играе ролята на президент на Украйна.

А ето и един особено приятен пример: през 2009 г. исландецът Йон Гнар създаде на майтап „Най-добрата партия“ и даже спечели кметските избори в Рейкявик. Още в самото начало той си призна, че няма намерение да изпълни нито едно от предизборните си обещания, като основното беше партията му да бъде първата открито корумпирана в света. Тя всъщност се роди от идея за скечове, осмиващи политик, който обещава всичко възможно, но шоуто пропадна, защото съвпадна с банковия срив и хората излязоха да протестират. За да ги поразведри, Гнар учреди „Най-добрата партия“ и се появи на улицата, представяйки се за „анархо-сюрреалист“. Заедно с група приятели обеща безплатни хавлии в градските басейни, внос на евреи, „така че в Исландия най-после да се появят хора, които разбират нещо от икономика“, бездействие („цял живот сме работили яко, сега най-после искаме да си получим заслужената четиригодишна почивка) и т.н. За кмет също се кандидатира на шега, а професионалните политици се усмихваха презрително, защото никой не го взимаше насериозно. Почитателите му просто се забавляваха, докато от един момент нататък подкрепата за Гнар започна да расте. И не, съвсем не заради абсурдните обещания, а по друга причина: когато го попитаха какво е мнението му за новото летище, комикът отговори: „Нямам представа“. Напусна студиото унизен, с чувството, че е направен на идиот, но за негово най-голямо удивление хората го поздравиха за честността. „Най-после някой, който си признава!“…

Гнар, с други думи, не се нахвърляше срещу опонентите си, не късаше снимките им, не отвръщаше със заплахи от рода на „Каквото си търсят, това ще получат!“. А на същото, впрочем, заложи и Бепе Грило, чието движение „Пет звезди“ постигна феноменален успех в Италия. Възходът на партията му започва с 25% на парламентарните избори през 2013 г., за да достигне 32,68% преди две години, защото комикът разбра нещо изключително важно: майтапчийските идеи не могат да са основата на политически проект. Макар Бепе Грило да беше популярен в Италия още от 80-те като водещ на шоуто „Аз ще ти я дам Америка“, той създаде блог с дискусионен форум, за да може всеки да напише мнението си по даден въпрос. В това време не обикаляше Италия с лъскави джипове, нито сядаше в кожено кресло на сцена, заобиколен от сценаристи с мрачни физиономии. Нямаше публика, която да се оплаква от проблемите си и да чака отговори, нямаше и претенция от страна на комика, че е по-знаещ, а шоуто му е институция. Това беше съвсем нов тип директна демокрация, която поощрява гражданската активност и дава възможност на всеки да предложи решения.

Дали това наистина беше така или просто ставаше дума за хитър популистки трик, със сигурност може да се поспори. За едно обаче Грило няма как да бъде упрекнат – той не имитираше битка със статуквото, тъй като не бе част от него. В дългогодишната си работа като комик не жалеше никого, а правеше истинска политическа сатира, без оглед на текущата конюнктура…

Уви, точно обратното вършеше през изминалите години нашият амбициозен шоумен (всъщност много повече бизнесмен), в резултат на което трудно може да мине за алтернатива на статуквото, камо ли за спасител от неговата тежка робия. Слави го гласят отдавна – това е съвършено ясно; по едно време даже организира нещо невиждано – кастинг за политици в телевизионно шоу. После се хвалеше, че на него се явили над 2 хиляди души, дори и такива, завършили престижни университети не само в страната, но и Йейл, Харвард и Кеймбридж! Впоследствие близък до ДПС сайт лека-полека започна да ни подгрява, а на 7 юни 2018 г. пусна и дописка с тържественото заглавие: „Слави вече е решил окончателно – прави партия! Шоуменът тръгва на битка със статуквото“. Още в подзаглавието беше обяснено, че енергията и обществените очаквания към тв водещия ТРЯБВА да бъдат трансформирани в политически проект. „Сега ситуацията очевидно се е променила, тъй като повечето от сериозните социологически агенция отчитат, че бъдеща партия на „Шоуто на Слави“ не само би влязла в парламента без проблем, но и от нея ще зависи кой ще управлява България“, информира ни анонимният писач. И още: „В ГЕРБ със задоволство отбелязват, че през последните месеци „Шоуто на Слави“ неочаквано е променило редакционната си политика, тъй като Борисов и Цветанов вече не са редовно подигравани и осмивани. Гербери се кълнат, че между старите приятели Борисов и Трифонов, скарали се преди години заради строеж на столичен общински терен, има затопляне на отношенията. Дали това ще доведе до следизборно сътрудничество, още е рано да се каже. Твърде възможно е партията на Слави на измести „Обединените патриоти“ като патерица в една бъдеща управленска коалиция“.

Една „алтернатива“, създадена под крилото на управляващата партия, не би могла да я заплаши – напротив, ще й вдъхне нов живот. И точно изхабеният Борисов тогава имаше най-голяма полза от подобни борци със статуквото, които да запушат всяка възможност за появата на същинска алтернатива. Но е възможен и друг прочит, в който Борисов – друг такъв проект на задкулисието, вече не играе роля, защото е кауза пердута, ненужда за поредния популистки буламач на шеф-готвача от Сараите. Нещо дори ме кара да мисля, че този готвач сега се смее зад кулисите, предчувствайки, че пак ще ни изиграе и подиграе – донякъде заслужено заради изконната българска глупост да се връзва на подобни номера не веднъж, не два пъти, ами изобщо без прекъсване…

Но явно „има такъв народ“, който все още се забавлява от изтърканите смешки, по-лошото – успешно се заблуждава, че Слави и сценаристите му ще предложат главозамайваща промяна. „Резултатът е крайно тревожен и показва, че следващият парламент може да бъде контролиран от мъпет шоу. Всеки може да си предполага кой ще му дърпа конците, но нормалният парламентаризъм няма да се завърне. Подходящо за новия Партиен куклен дом“, с право коментира Юлиан Попов. Във всеки случай човек наистина има усещането, че отнякъде ще изскочи жабокът Кермит, за да обяви: „Заповядайте на кукленото шоу!”, а сетне камерите ще покажат в едър план и двете кукли на старчета, коментиращи спектакъла на мъпетите от ложата си. Дори си ги представям като копия на о.з. генерали и почти дочувам репликите им:

– Този път шоуто ни се получава доста предвидимо.

– Да, Гонзо издиша, нищо че си е научил репликите.

– И куклите от миманса са слаби…

Да не дава Господ, но има такава опасност! И това, като се замисля, всъщност е името, което лепва най-добре върху опаковката „Слави“. Щом добавим и опасността публиката да не разпознае фалшивите нотки, и „Нема такава държава“ един ден спокойно може да ни стане национален химн.

igutsd

---------------------------------------------

Бел. ред. Предишната публикация на този коментар е в сайта „Редута“

   

kultura - Copy1pravoslavie - Copy1

12659614 1036633103064017 1199327596 n

halba