Гласът на България

Национален новинарски портал

   ДАЙДЖЕСТ

Споделете ме

Отбранителният ни план предвиждал да спрем сталиновите пълчища до Стара планина

lfdaqГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ

Казанлъчанинът ген. Иван Вълков бил един от най-ревностните привърженици на Отбранителния план на Царство България, който предвиждал да се даде решителен отпор на сталиновата армия. Старопланинските проходи били оборудвани със система от бункери, които трябвало да спрат настъплението на съветските войски. Принц Кирил е основната фигура, която не допуска военния

сблъсък между българската и болшевишката армии. За „награда“, сталиновите протежета у нас го разстрелват на 2. март 1945 година. После един от убийците му – Фердинанд Козовски – се разхожда по жълтите павета с ботушите на принца… Чуйте разказ за тези събития от първа ръка – от яркия антикомунист Стефан Маринов. Неговите думи са запазени от пловдивския демократ д-р Михаил Кръстев:

„През декември 1991 и януари 1992 имах удоволствието да гостувам в дома на големия български български родолюбец Стефан Маринов – в хубавия Мюнхенски квартал Енглише гартен. Може би трябва да спомена, че навремето бях един от създателите на СДС в Пловдив и от октомври 1990 до октомври 1991 участвах във временната управа на града. За по-младите – това беше първото участие на СДС в местната власт. Получих поканата да му гостувам, след като приключих работата си в Общината. Имахме много интересни срещи – с част от българската емиграция в Мюнхен, с депутати от ХДС в Бундесратите /провинциалните парламенти/ и Бундестага при едно вълнуващо пътуване из страната. Тогава имах дълга среща с Рита Зюсмут. Един от най-силните ми спомени от това пътуване е срещата с Барон фон Линден – лидер на ХДС в една от провинциите. На вечерята в замъка му присъстваха и неговите родители. Оказа се, че по време на войната баща му – като офицер от Вермахта – е бил в България. Няма да забравя думите му към мен:

“Добре дошъл в къщи, българино! През Втората световна война война България беше единствената държава, в която ни посрещнаха и ни изпратиха с цветя. Ние помним и ценим това!”

Тъй като – за съжаление – Стефан Маринов не е достатъчно известен на българската общественост, ще кажа няколко думи за него. Политик, историк, литератор – живот, отдаден на борбата с комунизма. В цяла България е изнасял лекции и е чел беседи, в които е предупреждавал какво я очаква при една болшевизация. Каквото е предричал, това е станало. Бил е приятел със застреляния от комунистите Сотир Янев. Напуснал е България в първите дни на септември 1944. Участвал е като секретар в Задграничното правителство на проф. Александър Цанков във Виена през 1945. После отива в Германия и 25 години е бил съветник на Франц-Йозеф Щраус за Източна Европа. Носител на най-високите германски ордени. В кабинета му по стените имаше снимки в рамки с Хелмут Кол, Маргарет Тачър и Роналд Рейгън.

През 1981 Стефан Маринов издава в Мюнхен книга, за която се приема, че е един от факторите, повлияли на Роналд Рейгън да предприеме твърд курс към Москва. Книгата се казва “Най-мощниятъ съюзникъ” – имам я с автограф и посвещение. Издадена е под името Стефан Троянски – като предпазва мярка. В нея описва положението на поробените от Кремъл европейски народи и доказва, че те са най-големият съюзник на Свободния свят в борбата му с комунизма. За отбелязване е, че той е един от малкото хора, предрекли края на комунизма в рамките на ХХ век. При връщането тук предадох 20 екземпляра от книгата на Стефан Савов – тогава председател на Народното събрание. Тези 20 екземпляра нито се чуха, нито се видяха, уви.

В дългите си разговори със Стефан Маринов научих един интересен факт, който е малко известен на българското общество. Стефан Маринов разказваше следното: “Щабът на всяка армия изработва нападателни и отбранителни планове. Това му е работата – особено по време на война. По време на Втората световна война в Генералния щаб в Министерството на войната беше направен много добър Отбранителен план – за защита на България от болшевизма. Който стана много актуален след загубата на германците при Сталинград. Червената армия идваше към нас. Бяха изградени две отбранителни линии. Първата се приемаше за слаба – река Дунав, но втората беше много трудно превземаема – Стара планина. На всички проходи бяха построени бетонни бункери, които да ги пазят. Такива бункери бяха построени и по Черноморското крайбрежие. Разчиташе се на два фактора. Първият – че руснаците бързат за Берлин и при оказана съпротива ще се задоволят със Северна България. И вторият – че българската войска беше отлично подготвена – нахранена, облечена и обута. Добре въоръжена, с висок патриотичен дух и водена от образовани и способни офицери.

За защита от настъпващата Червена армия и прилагането на този Отбранителен план настояваше генералитетът – Иван Вълков, Кочо Стоянов, Никола Михов и други – особено очерняни и охулвани в писаната от комунистите история. Вето върху изпълнението му сложи принц Кирил, който за благодарност /след няколкомесечните разпити на регентите в Москва/ също беше разстрелян.

Ако този Отбранителен план беше изпълнен, по време на Студената война поне Южна България щеше да остане свободна. Като Корея например. Този Отбранителен план трябва да е някъде в Държавния архив, ако не е унищожен или отнесен в Москва. Хубаво ще е, ако бъде намерен и представен на обществото от военните историци, защото е едно бяло петно в новата ни история.“

 

   

   

 

 

 

sa

imunj

12659614 1036633103064017 1199327596 n