Затова всички - Велики сили и съседни джуджета - се съюзяват против българите
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
През ХIХ век българите са най-многочисленият етнос на Балканите. Този факт се признава с горчивина от нашите съседи – сърбите – и по-точно от създателя на сръбската национална доктрина Илия Гарашанин. Създаването на голяма българска държава, съобразно етническото ни землище, не е по вкуса и на т.нар. велики сили. Австро-Унгария е против, защото Виена възприема една бъдеща Велика България като
Фашистите от Белград викат: Вие сте фашисти!
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Една одиозна личност от сръбския политически живот отново „се закача“ с България. Става въпрос за Ивица Дачич, който ще остане в историята с това, че пя маанета на ухо на Ердоган при гостуването му в Белград. Ивица Дачич е комунист, дългогодишен говорител на диктатора Слободан Милошевич, понастоящем оглавява т.нар. Социалистическа партия в Сърбия. През последните години, откакто
95 % от македонците искат приятелство с българския народ
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Ние нямаме споделена история. Имаме обща история. Гоце Делчев е революционер и за българите, и за македонците, който се е борил за свободата на Македония и Одринско. Наследихме време, което не беше в полза на приятелството между нас. Югославия ни разделяше. Ако не признаем слабостите на историята, не можем да градим бъдещето. “Дълбоката държава” остана във ВМРО-ДПМНЕ. Изпълнението
Четете, за да знаете: къде е роден Батман, добри ли са македонците на шах и как се ходи на македонска кръчма
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
1. Двама македонци отишли на кръчма. Яли, пили, дошла сметката. Първият си разкопчал дългото палто, да се види запасаният в колана му пистолет. Изгледал кръвнишки сервитьора и рекъл:
- Шо ке праиме сега, ти прашаш дали сакаме да платиме?!
Един македонски „българофил“, политологът Благойче Атанасовски изпрати Отворено писмо до българската общественост
ГЛАСЪТ НА БЪЛГАРИЯ
Благойче Атанасовски, магистър по политически науки от Юридическия факултет „Юстиниан I“ в Скопие е автор на труд на тема „Отношението на Великите сили и балканските държави към Македония през втората половина на XIX век“, със специално позоваване на отношението на българската държава и българската външна политика и дипломация към нерешения Македонски въпрос през втората половина на XIX век.