Да забравим за себе си, но всяка наша мисъл да бъде за страданията Христови

„НАШИЯТ КРЪСТ”

Днес е големият предпразничен ден – Цветница - тържественият Вход на Господа в Иерусалим. И в неделя вечер да знаем, че нашето собствено време трябва да го скрием някъде.

Стига с поглед към нас – с какво да се нахраним, какво да облечем, къде ще се разходим, как да уплътним свободното си време. Стига вече за нас си да мислим! Неделя вечер след Цветница прекратяваме грижата си за нас! Разбира се, ние сме живи хора, естествено е че ще хапнем нещо, ще пийнем нещо, ще работим, ако сме работници, ако сме вкъщи нещо ще правим, но всичко това е по-малко от главното. В неделя вечерта, от 19 часа всяка година аз съм го преживял още на 5-6 годинки, когато съм бил в този храм, започваме да мислим само за Господа. Тя е Неговата седмица. Страдална, страстна... това е църковно-славянската дума „страстна”, а на български е страдалната Христова седмица. Свърши се с нас! Не мислете за себе си! Мислете как да угодите на Господа, да Му изкажете съчувствие, съболезнование. Към Него да се прилепите! Той страда и вие ще страдате! И аз ще страдам! Това е тази седмица! Лазаровден и Цветница са просто почивни, така да кажем, дни, духовно почивни дни, в които ние, хапнали рибни ястия на Цветница малко да се подкрепим, защото ни чака цяла седмица строг пост – без олио, с изключение на Велики четвъртък на обяд. А цялата седмица е строг пост, като на Разпети петък въобще за пост не се говори. Разпети петък значи от сутрин, от изгрев слънце до залез слънце нищо не се вкусва. Нищо не се дава на нашия организъм. Към привечер вече като се скрие слънцето (към 4- 5 часа) да вкусиш малко водичка. Може и светена водичка. Това е тази седмица, която ни чака.
Всичкото внимание, пак казвам, не е към нас живите, а към Господа. Нему да бъде славата во веки веков.Амин!

------

Думи на отец Иван от храм „Св. ап. Андрей Първозвани”, София