Възстановяването на обителта след 1100 години е истинско чудо

НАШИЯТ КРЪСТ

"Тук почива праведният отец Антони. А който направи в църквата житница, да отговаря пред Бога", написа недостойният Михаил". Надписът е от 921 година, а датировката му е направена от проф. Казимир Попконстантинов.

Това е най-древният надпис /според днешния сленг – графит/ на кирилица, който е изсечен във варовиковите скали край поповското село Крепча. Тук се намира и древният скален манастир, който от тази година вече е действащ. Нещо повече – тази неделя тук отслужи света литургия самият Русенски митрополит Наум, тъй като манастирът имаше храмов празник – Неделята на вси български светии. Но нека да споменем с добро и възстановителя и настоящ игумен на светата обител – архимандрит Серафим Геновски. Той е родом от Велико Търново, но след редица перипетии и монашески послушания, е изпратен да служи в Поповска духовна околия. А към запустелия през вековете скален манастир го насочили кинаджиите от поповския киноклуб, които започнали да снимат филм за него. Когато архим. Серафим вижда за пръв път светата обител, той бива изпълнен от благоговение. И решава, че си струва да бъде възстановен древният манастир. С благословението на тогавашния русенски митрополит и днешен патриарх Неофит започват работа…     

Самият комплекс е разположен на три нива в скалите. В тях има килии, църква и гробница с 3 погребения. До обителта се стига по стръмни стъпала, строени наскоро по европейски проект за културен туризъм.

Възкръсването на тази древна обител от пепелището на разрухата само по себе си е Божие чудо. Още повече, като се има предвид, че отстоящото само на няколкостотин метра село Крепча е 100 % мюсюлманско.  А иначе, местните хора са светлокоси и светлооки – славянски тип. Легендата разказва, че по отоманско време тук били преселени болярски родове от Търново, които през ХVI век били ислямизирани.

-----------

По материали на Антоанета Марчева