Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Изповедта на един осъден за двойно убийство

zatvornikСвещеник Евгений БУРКАЦКИ

Въздухът в затвора е съвсем друг - не е същият както този на свобода, но за да го разберете, трябва да го преживеете (да не дава Бог). Още помня първото ми влизане в затвора

- неотвратимото щракване, надзирателят и контролно-пропусквателната процедура, при която записват точния час на влизане в жилищната зона, накрая идва последната решетъчна врата и ние сме въведени в локалната зона, откъдето се упътваме към православния храм, разположен на втория етаж редом с комплекса за баня. Трудно се забравят тези първи усещания от прикованите в тебе погледи на най-различни хора: някои те гледат с надежда, други - с униние, трети - с озлобеност, четвърти - с изненада. В зоната моментално се разнесе мощен вик: „Ето го отецът на базата!!!" Офицерът ме отведе в храма и ми каза, че ще дойде да ме вземе съгласно посочения в пропуска час. В храма ме посрещнаха двама мъже: Антон (иконом) и Максим (клисар). Ето там видях първата усмивка върху лицето на осъдени, която буквално грейна в мрака на това място, при все че тя изразяваше един друг тип радост, плаха, притаена радост... Аз им се представих:

-         Казвам се отец Евгений, аз съм вашият нов свещеник.

-         Слава на Бога! - каза Антон. - Сега редовно ли ще имаме Литургия?

-         Ще се постараем да служим Литургия всяка неделя - обещах аз.

По този начин започна моето служение в изправителната колония.

Антон

И така, всяка неделя описаният по-горе процес се повтаряше отначало. Всяка неделя аз се грижех да има света божествена Литургия в колонията. Това, което свещениците сред хората на свобода чуват само веднъж, ти го слушаш при всяка служба: убийства, кражби, обири, наркотици, грабежи... Списъкът може да бъде продължен до безкрай, а за всяко отделно нещо трябва да дадеш съвет, и при това да го дадеш не просто „да се покажеш", нито за отбиване на номера, а за да бъде годно това наставление да помогне на човека така, че впоследствие, когато излезе на свобода, той да не повтори повече тези свои простъпки.

И така в един неделен ден аз реших да задам на Антон следния въпрос:

-         Колко още ти остава да бъдеш тук?

-         Вече изкарах девет години, остават ми още три според произнесената присъда. Тук съм за убийство.

-         А как се стигна до това убийство?

Разказът на Антон ме изпълни с изумление:

-         Аз, отче, израснах в добро семейство, занимавах се със спорт, образованието ми вървеше успешно. Вярно, че родителите ми бяха атеисти, майка ми не вярваше в Бога и не ни говореше нищо за Него, но аз и по-малкият ми брат имахме вложени във възпитанието си добри културни ценности.

След завършване на гимназията започнах да участвам в съревнования, където уверено печелех призови места в сферата на бойните изкуства. Но веднъж, на път към къщи след поредната тренировка, един приятел ми каза: „Знаеш ли, има една „яка" старуха, която може да предрича бъдещето на човека - искаш ли да узнаеш какво те чака в живота?" Отвърнах му: „Не ги вярвам много тия неща..., но какво пък..., давай да отидем от едното любопитство."

Двамата с моя приятел се отправихме към тази вещерица. Малка селска къщичка, около която се бяха насъбрали множество хора (разбира се, всички изпълнени с желанието да знаят какво ги чака занапред). Когато дойде нашият ред, ние влязохме в стаичка, по стените на която висяха всевъзможни икони с окачени пред тях кандила.

Вещерицата ни попита: „За какво конкретно сте тук, какво по-точно ви интересува?", а аз й отговорих: „Искаше ми се да видя с какво се занимавате." Тя ми каза: „А искаш ли да печелиш във всякакви видове хазартни игри?", при което аз заявих: „Искам!", а тя отвърна: „Вземи тогава тази специална билкова отвара, от която ще пиеш всеки път преди да седнеш да играеш и ще имаш успех. Остави парите за нея на масата, не ми ги подавай в ръка."

Занесох у дома билковата отвара и реших да проверя „на практика" какво е действието й, пийнах от нея и отидох да играя на автоматите. Където и да се хванех, навсякъде завършвах с печалба! Невероятно действие имаше тази отвара!!! Игрални автомати, карти, казино - навсякъде ме посрещаше успех.

Така половин година посещавах редовно тази вещица и не преставах да си купувам от това вълшебно нещо, докато веднъж в една книжарница не попаднах на книгата „Черна и бяла магия", където имаше подробно описание за приготвяне на тази отвара. Купих си книгата, започнах да прилагам предписаното в нея и - о, чудо! - всичко се получаваше успешно и късметът ми продължаваше да работи, но вече безплатно.

Така мина известен период от време и една вечер ме поканиха в местното кафене да поиграя на покер със залагания. Аз, естествено, предвид този мой несекващ успех, приех поканата с огромно желание. Седнахме и започнахме да играем.

Внезапно чувам в главата си ясен глас, който ми говори: „Сега, за да усилиш действието на отварата, трябва да принесеш жертва." За миг се  почувствах досущ като малко момченце в главата си, а тялото ми се стори като някакъв скафандър, робот дори, който ми се изплъзваше от всякаква възможност за контрол. Една особена сила ме обсеби изцяло и помрачи съзнанието ми.

Грабнах ножа, който видях на масата, и разпрах тялото на седящия до мен - опомних се чак когато ме дръпнаха от втория труп!

За това двойно убийство получих 15-години лишаване от свобода. Едва в затвора придобих кръщение, защото допреди това даже не бях кръстен. Такъв, отче, беше моят път към Бога.

-         Страховита история. Дано да получиш помощ от Христос, за да изпросиш милост и за себе си, и за тези, които си лишил от живот.

Какво може да каже човек, когато в наши дни са толкова много хората, които търсят „помощ" от всевъзможни "целители" или сами започват да се занимават с разни тайнствени практики. Досущ като крадци се опитват да се промъкнат, но не през вратата на дома. Как само ласкаят своята гордост тези хора с разни „тайни познания" и „контрол" над неземни сили. Верни са, уви, думите на Достоевски, който казва: „Дяволът води война с Бога, а бойното поле - това са сърцата на човеците", и то на човеци, занимаващи се с подобни неща или доверяващи се на подобни практики.

/със съкращения/

Бел. ред.  Първата публикация на български език на този текст е в официалния сайт на Българската патриаршия

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort

halba