Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Лудоманията /игровата зависимост/ обикновено води до депресии и самоубийства

pokerТеодор ДАНАЛАКЕ

Хазартните игри и игралните зали са се размножили в застрашаващ обем. Какво следва от това? Отговорът е лесен, защото статистиката показва как всяка година броят на пристрастените към хазартните игри и повишаването на залаганията расте.

Не можем да достигнем голямото, ако не започнем с малкото. Както няма да можем да стигнем върха на стълбата, ако не се качваме стъпало по стъпало. С помощта на залаганията човек иска да се окаже на върха, без да предпри-ема крачки в тази посока. Бих приел, че залаганията са нещо добро, ако свещеник ме бе посъветвал да ги правя. Но свещениците не препоръчват залагания, а труд и помощ на себеподобните.

Работа и пари

Парите са нещо, без което не можем да живеем. Дори египетските отци-пустинници са продавали своето ръкоделие (това, което всеки от тях е изработвал в своята килия), за да могат да си купят най-необходимото или материали за нова работа. При всичко това, виждаме как те са се от-насяли към парите: никога не са работили заради обогатяване и натрупване, а само, за да поддържат своето съществуване!

Трудът е Божия заповед и фундаментален закон на човешкия живот, съществуващ от момента на сътворението на човека. От самото начало върху човека е било възложено задължение да се труди: „След това Господ Бог взе човека и го посели в Едемската градина, да я обработва и да я пази” (Бит. 2, 15). Благодарение на труда човек изпълнява всичките си жизнени задължения, реализира всеки смисъл на своето съществуване в света: „Шест дена работи и върши всичките си работи” (Изх. 20, 9). Честният труд е единственият праведен път за получаване на пари. А хазартните игри и залагания съкращават този път до нулата, имайки за цел получаване на лесна печалба. За съжаление, има и немалко християни, обсебени от мечтата да станат богати за една нощ, или просто получаващи удоволствие от играта и залаганията. Християните не говорят за късмет: късметът предполага своего рода съдба, а това е несъвместимо с вярата в Бог Вседържител.

Хазартните игри и Свещеното Писание

Като оправдание за тази „слабост” или „страст” мнозина посочват това, че в Свещеното Писание уж не се казва ясно, че хазартните игри и залагания са грях. Но ние знаем, че много страсти са описани в Свещеното Писание, без да са назовани със собствените им имена. Свети апостол Петър ясно казва: „Обещават им свобода, когато те самите са роби на развалата, защото от когото някой бъде победен, от него бива и поробен” (2 Пет. 2, 19). Нима това не е свободата и благосъстоянието, което обещават на света хазартните игри? И така, от каквото си победен, на това си и раб. Ако не можеш да се сдържиш да не играеш и да не правиш залагания, това

значи, че парите и жаждата за пари властват над теб, и не е трудно да се разберат последиците. „Който работи земята си, ще се насища с хляб; а който върви по стъпките на безделниците, е малоумен” (Притч. 12, 11). Колко добре се е изразил пророкът, наричайки „безделник” този, който не работи, а търси „хляб”, тоест пари и материално благосъстояние, по други начини, различни от тези, които са ни завещани от Бога. Присъдата, обявена над тези, които се стремят към материално благополучие, без да прилагат особени усилия, е кратка и жестока, както го заслужават: „Който не иска да се труди, не бива и да яде” (2 Сол. 3, 10). Който не работи и иска всичко да получи по лесен начин, той седи „на чужд гръб” и живее за сметката на труда на други хора. Затова само трудът позволява на християнина истински да изпълни заповедта за любов към ближния. За да могат християните да намерят смисъл, да не безпокоят другите, да се успокоят, апостол Павел им заповядва да работят и да се хранят с плодовете на своя труд: „На такива заповядваме и ги молим в Господа нашего Иисуса Христа да работят безшумно и свой си хляб да ядат” (2 Сол. 3, 12). Когато носят пари, хазартните игри дават на играещия „хляба” на другите, а не плода на неговите ръце. Рано или късно последиците от доходите, получавани чрез хазартни игри, ще започнат да се усещат, защото „на човека се въздава според делата на ръцете му” (Притч. 12, 14). Сред тези, които са увлечени от хазартните игри, много често се среща депресията, която впоследствие води до разпадане на семейства и скъсване на връзки с някога скъпи хора.

Църковните канони за хазартните игри

Хазартните игри са начин на развлечение, но също така и начин на неправедно придобиване на блага, прикрита кражба (25-то апостолско правило), и църковните правила ги осъждат по греховния резултат, който произтича от кражбата, пиянството, напразно изгубеното време, безчинства и др., особено по отношение на духовенството (42 и 43-то апостолски правила, 9 и 51-во правило на VI Вселенски Събор). Светите отци препоръчват невинни и полезни развлечения – разходки в парка, градината, гората, но не и игра на карти или подобни хазартни игри, когато тялото остава неподвижно, а следователно, не си почива, умът е напрегнат, а душата - развълнувана от неуспеха в неправедното придобиване или, в случай на успех, от вълнението и споровете, водещи към грях. Пушенето, хазартните игри, пиянството и безсрамните увеселения изкарват на повърхността най-долните качества на човешката душа и развитието на грешни желания (Гал. 5: 19-21; Еф. 5:3-5; Апостолски постановления. Кн. 8:32, 16). „Никой клирик или мирянин занапред да не се предават на хазартни игри. Който бъде изобличен, че върши това, ако е клирик, да бъде низвергнат, а ако е мирянин, да бъде отлъчен” (50-то правило на VI Вселенски Събор).

Отец Клеопа и „късметът”

Много по-тежка е ситуацията, когато в молитвите молят за „късмет” в подобни игри. Румънският старец Клеопа Илие в една от своите беседи споменава за подобни случаи: „Виждам, че в някой поменици сте посочили беса Късмет, пишейки: „За късмет на дъщерята”, „За късмет на сина”, „За късмет на семейството”. За какво сте ми вписали дявола в поменика? Знаете ли, кой е бил Късмет? Това е бил най-големият демон, който е погубил милиони души. Молох, или „Късмет”, е бил богът на щастието у римляните, шумерите и картагенците. Какъв е бил този бог Молох, или „Късмет”, както го наричаме днес? Статуята му, изваяна от мед и сребро, е била превозвана на каручка с две колела. От страната на гърба е имал медна пещ, а пред него – меден тиган; отзад в Късмета са хвърляли дърва, докато изваянието не се нагорещи. Жреците му са носели в ръцете си брадви, големи и наострени. Каква жертва е приемал Късметът? Само кърмачета от ръцете на майките им. Идват в селото, където живееш. Бутат колесницата на Късмета с тигана, нагорещен до червено, и викат, пляскайки с ръце: ”Който иска късмет, да донесе жертва на Късмета!”. И чуй безумните жени, които говорили една на друга: „Кумице, ще дадеш ли детето си?”, - а оная отговаряла: „Ще дам, за да имаме късмет!”. Вземала жената детето от ръцете на бащата, слагала в ръцете на идолослужителя, който го разрязвал на парчета и слагал в тигана на Късмета, за да се поизпържи. Така до 40-50 деца слагал на един път в този тиган”.

Хазартните игри и залаганията

По характера на своята дейност букмейкърските и игралните домове могат да станат изкушение: там намираме безбожен свят, който се покланя на метални и хартиени идоли (пари). В такива места сквернословията от всякакъв вид (особено по адрес на Светините) и гневът се чувстват като у дома си. Отците на Църквата са ни увещавали постоянно да избягваме съблазните и да не разчитаме на собствените си сили, че ще можем да се справим с тях. Бих искал да кажа, че не виждам нещо особено грешно в това „понякога” да се правят залагания, но не мога да го кажа. Това „понякога” е така лукаво, че дори не трябва и да се опитваме да го изпитаме. Зад тези „игри” се крие голям грях и голяма болест, защото те много лесно се превръщат в страст (зависимост). „Играта” води до неразбирателства в семейството и накрая - до неговото разпадане. Парите, придобити чрез хазартни игри, са нечисти пари, които някой е откраднал, а някой не е нахранил с тях своето семейство. Рискът да свикнеш с ритъма на бързата печалба, когато изведнъж получаваш пари, е прекалено съблазнителен, за да го наречеш „игра”. Рискът, следващ „опита” на лесната печалба, е толкова голям, че повечето изпадат в тежка зависимост. Има вероятност в определен момент повече да няма печалба. Едновременно с проблема на изгубените пари, възникват тежки депресии. Тогава човек, който не е научен на нищо друго, счита себе си неспособен за сериозна работа и стига до особено тежки фрустрации.

Лекарите считат, че тази „страст” е свързана със социално-демографските фактори. Мъжете реагират на залагането по-различно от жените. Затруднената адаптация към социални промени, напускането на дома и самотата могат да се окажат в основата на „зависимостта от хазартните игри”. Както в случая с наркотиците, алкохола и пушенето, игровата зависимост (лудомания) се развива постепенно. Веднъж превърнала се в страст, лудоманията влече след себе си цяла поредица неуспехи, а следователно и тежки депресии, а понякога дори води до самоубийства и престъпления. В психотерапията съществува понятие „зависимо поведение”, което се среща тогава, когато страстта става по-силна от собствената воля и зрелия поглед върху нещата. В цивилизованите страни зависимостта от хазартните игри е призната за психично заболяване. Зависимостта от хазартните игри е основана на факта, че играчът не може да контролира собственото си влечение към това да играе, да рискува. Рискът му помага да се разсее от всекидневните проблеми, защото високото ниво на адреналина създава у него усещане, че всичко е наред.

Когато печели, той се чувства значителен, стоящ „над целия свят” и после иска отново да изпита същите чувства, а когато губи, се надява, че ще се реваншира, че късметът ще се върне при него. Това го кара да рискува отново и отново големи или по-малки суми пари. В православната нравственост да бъдеш зависим от някаква страст, означава да бъдеш болен душевно, да не бъдеш свободен, това означава робство, означава тъмница, в която ти сам се заключваш и от която не можеш да избягаш, защото твоята воля вече е покорена. В корените на тази страст православната психотерапия вижда любовта към парите и материалното богатство и плеонексията (користолюбие и алчност). Тук става дума не за това, че да се печелят пари е грях, а за начина на тяхното получаване и извратеното отношение към парите, тоест за страстното, патологично желание невротично да се трупат пари. В някои случаи такива болни стигат до хоспитализация, където психотерапията се съчетава с медикаментозно лечение. У нас в клиниките вече има лекари, които се специализират в лечението на подобни зависимости.

Измъкване от мрежите на хазартните игри

Първата крачка в лечението на всяка една зависимост е нейното осъзнаване. Веднъж признавайки, че е зависим от нещо определено, заинтересованият човек трябва да започне да се бори срещу даденото нещо. Трябва да избягва да остава сам, защото това неизбежно ще го подтиква да се завърне към съответната зависимост. Разговорите с близки хора и изповедта при свещеник носят реална полза. Но нещо трябва да мотивира зависимия. За християнина Евангелието може да се окаже достатъчно силно, за да го огради от всяка страст и зависимост. Чистият живот на светците и поученията на светите отци биват достатъчни, за да укрепят душата и да я мотивират към придобиване на свобода от страстите. За човек, който обаче не се вслушва в Свещеното Писание, помощта може да дойде чрез любимите му хора. Любовта към друг човек, към дете или желанието да се създаде здраво семейство, често са най-силните мотиви.

Когато пък и това не помага, остава един-единствен изход от положението, който може да даде Бог. Понякога любовта към човек се оказва недостатъчна, за да освободи пристрастения от тази прелест на лукавия. Затова, понеже всяка пагубна зависимост произхожда от лукавството на дявола, в повечето случаи е необходима Божията помощ. Най-важното е изповядването на страстта. Свещеникът притежава благодат, която обикновените християни нямат, и чрез нея той може да укрепи волята на идващия на изповед. Искрената изповед привлича Божията милост и помощ. „Боже, не искам повече да го правя, помогни ми! Обичам своето семейство и заобикалящите ме хора, укрепи моята воля и ми помогни да се освободя от тези вериги!”. Постът и молитвата са най-силните оръдия срещу козните на лукавия. Ако пристрастеният не може да пости, нека постят неговите близки, а Бог, виждайки тяхната любов, ще се смили над „болния” и ще му подаде сила за освобождаване от зависимостта.

-----------

Превод от руски език: Дияна Янчева

Първата публикация на български език е в сайта "Православен свят"

 

   Fluida

   Lema BG

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort

halba