Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Днес стана тържественото прославление на новоканонизирания светител Серафим, Софийски Чудотворец

proslavlenieНАШИЯТ КРЪСТ

Днес – 26 февруари - в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ тържествено бе прославен новоканонизираният светец архиепископ Серафим Софийски Чудотворец. Тържествените богослужения бяха оглавени от Българския патриарх Неофит в съслужение с архиереи на Руската православна църква, българските митрополити, епископи и свещеници.

Стотици миряни изпълниха катедралния храм и взеха молитвено участие в прославата на св. Серафим. Огромна опашка от желаещи да се поклонят пред гроба на светеца се извиха и пред криптата на руския храм „Св. Николай“...

Николай Соболев е роден в гр. Рязан, Русия. Но ето по какъв начин дошъл младенецът на този свят. В страшни страдания майка му не можела да го роди и според решението на лекарите трябвало да се пристъпи към операция, при която младенецът да бъде пожертвуван, за да се спаси животът на родилката. Междувременно майката дошла в съзнание и след като разбрала намерението на лекарите, с клетва забранила на мъжа си да не допусне убиването на тяхното дете. След една нощ, която тя прекарала в страшни мъки, при първия удар на църковната камбана, на 1 декември 1881 г. в 5 часа сутринта, младенецът се родил сам, без ничия помощ.

След като завършил семинария, заради крехкото му здраве неговата майка не му позволила да следва, а поискала да го ожени, за да стане свещеник. Но всичките ѝ опити да го сватоса се проваляли по мистериозен начин. Тогава тя вдигнала ръце и го предала на Божията воля. Така Николай срещнал свой съученик, който го убедил да кандидатства в Петербургската духовна академия. За беда, до изпитите оставали само 10 дни. В навечерието на двата изпита Николай се помолил с искрена вяра на Господ да му се паднат въпросите, които знаел най-добре. И станало точно така. Оттук е и обичаят на софийските студенти да търсят преди изпити молитвеното застъпничество на епископ Серафим.  

И една знаменателна среща - през пролетта на 1907 година Николай присъствувал на богослужението на о. Йоан Кронщадски в Андреевския Кронщадски катедрален храм.Великият праведник възложил кръстообразно ръцете си на главата му, вдигнал очи към небето и с трогателен глас произнесъл: „Да пребъде над Вас Божието благословение!"

„Аз веднага почувствувах, като че ли някаква огнена искра се спусна върху главата ми и премина по цялото ми същество. – пише в своите спомени владика Серафим. - Почувствувах се като опиянен и започнах да залитам. През целия ден изпитвах тази благодатна радост, бях като окрилен и сякаш се носех във въздуха."

 Когато Николай преминал в 4-ти курс на Академията, инспекторът-архимандрит Теофан му поставил ребром въпроса - ще стане ли монах. Считайки себе си, поради своето смирение, недостоен за монашески подвиг, самият Николай много се измъчвал от този въпрос, като не знаел каква е Божията воля за него. В това време той четял житието на св. Серафим Саровски. Разтворената книга лежала на неговата маса. В тъжен размисъл Николай крачел из стаята. Изведнъж го озарила мисълта: „Ще се обърна към св. Серафим като към жив, ще падна на колене и ще го помоля да разреши моя жизнен въпрос: да се оженя ли и да стана свещеник или да приема монашество?"

Николай така и направил. След като се поклонил до земята, с молитва разтворил книгата и прочел мястото, на което попаднал. Ето какво било написано там: „През 1830 г. един послушник от Елинската обител, който много се колебаел, търсейки своето призвание, отишъл нарочно в Саров, за да поиска съвет от о. Серафим. Като паднал в нозете на преподобния, той го молел да разреши измъчващия го жизнен въпрос: дали е воля Божия да постъпи той с брат си в монастир. Светият старец отговорил на послушника: „Спасявай се сам, спасявай и брат си!"

Тези думи на преп. Серафим Саровски Николай приел като явно откровение от Бога, че трябва да приеме монашество, което отговаряло на дълбокото му вътрешно желание. От този момент той започнал да мисли, че монашеството е не само негов, определен му от Бога жизнен път, но път и на родния му брат Миша (впоследствие - архимандрит Сергий). А когато дошло времето на пострижението му, ректорът по Божия воля му дал името Серафим.

През 1920 година иеромонах Серафим бил хиротонисан в епископски сан в гр. Симферопол . Там божият угодник е поставен пред друг труден избор - дали да остане в страната, постепенно превземана от Червената армия, или да поеме пътя на "безкръвното мъченичество" - служението на Бога в изгнание. Решава да се допита до прозорливия старец иеромонах Аарон, който предсказва идването му в България.

И наистина - след краткотрайно пребиваване в Цариград и на остров Халки владика Серафим пристига в България. През май 1921 г. е определен за настоятел на храма "Св. Николай Мирликийски Чудотворец" при руското посолство в София и на руския манастир "Св. Александър Невски" край Ямбол. Малко по-късно той оглавява руските църковни общини в България, където прекарва 29 години от живота си, и която става негово второ отечество.

Неговите грижи се простират и върху Българската православна църква, която била по това време в схизма, наложена от вселенския патриарх през 1872 г. и оставала в изолация от православния свят. С множеството свои доклади владика Серафим допринесъл много за снемането на схизмата през 1945 година.

Живеейки в лишения, самият той тайно се грижел за бедните, като до края на живота си обитавал под наем скромна квартира. Заради своята душевна чистота архиепископ Серафим получил от Господа дар да долавя и най-завоалираните отклонения от православната истина. Той следял живота на Православието и се превърнал в негова съвест. Така се появяват неговите богословски съчинения. Най-значимият му труд е оборването на софиянската ерес на парижкия богослов протоиерей Сергей Булгаков.

Преди всичко, обаче, владиката остава в спомените на съвременниците си със своята огромна любов към хората. Наричал своите чеда "моя радост, мое съкровище, мои мили, ненагледни дечица". Любовта бликала изобилно от него, а хората получавали, както получават и днес, истинска утеха и умиление. Винаги строг към себе си и снизходителен към другите, той казвал: "В брата си трябва да виждаме ангел, а на греха му да гледаме като на болест". Самоотвержен в любовта си към Христа и към ближния, владика Серафим придобил особения дар на прозорливостта (предвиждане на бъдещето), който смирено криел с думите "аз не съм прозорлив, това стана случайно". Открито му било дори времето на собствената му смърт. Вече тежко болен, той шепнел на близките си "още пет дни", "още четири дни"...

Владика Серафим се представил пред Господа точно в Неделя Православна, на 26 февруари 1950 година. Храмът не могъл да побере множеството народ, желаещо да се сбогува с него. Но всички помнели обещанието му приживе: "ако имам дръзновение пред Господа, няма да ви оставя".

 

Посмъртните чудеса на св. Серафим

Преди смъртта си владиката поръчал на паството си да му пишат писма, на които, ако той придобие дръзновение пред Господа, те ще получават отговори. Тези отговори са Божиите чудеса, които не престават да се случват и днес. Отдавна се записват и документират чудесата, случили се по молитвеното застъпничество на "дядо владика". Издадена е и книгата "Живот, чудеса и завети на архиепископ Серафим".

 

«Поправяне» на автобус

К. П., известна изкуствоведка от София, заедно с група художници тръгнала с малък автобус за Велико Търново, където трябвало да участват в художествена комисия. Но за нещастие по пътя, на едно съвсем безлюдно място, се счупила някаква важна част на колата. Шофьорът много пъти спирал и се мъчел да я стегне, за да могат да стигнат поне до най-близкото населено място, но напразно. В тревогата си К. П. си спомнила за архиепископ Серафим, в застъпничеството на когото имала голяма вяра, и тайно започнала горещо да му се моли да закрепи счупената част. И наистина, след тази молитва колата вече не спирала и те благополучно стигнали до Велико Търново. Още в началото на града разтревоженият шофьор свалил пътниците от колата и веднага отишъл на сервиз. След това той с удивление им разказвал, че счупената част, която едва успял да закрепи по пътя, се била заварила «сама» така здраво, че в сервиза не могли да я разбият дори с чук!..

 

«Да се кръстиш и да постиш!»

Л. А. разказа следното: «Един студент по медицина често отивал в гробницата на владика Серафим да се моли за своите изпити. Той бил от атеистично семейство и дори не бил кръстен. Веднъж той пак се молел там и като свършил коленопреклонната си молитва, целунал мраморния гроб, изправил се и... видял архиепископ Серафим жив пред себе си! Владиката го благословил с думите: «Да се кръстиш и да постиш!», после изчезнал. Студентът бил потресен до дълбочината на душата си. Веднага след това той повикал от провинцията своята леля, която била вярваща, помолил я да му стане кръстница и се кръстил в църквата «Св. Пантелеймон», при старческия дом в кв. «Княжево». След това забележително събитие студентът казвал на всички, че дори на парчета да го режат, няма да се разколебае в убедеността си, че съществува задгробен живот.»

 

Изцеляване от сарком

Разказ на Л. Ц. от Русе:

„Дъщеря ми Л. се разболя в края на 1995 г. Диагнозата ѝ беше поставена през март 1996: сарком (злокачествен тумор). Същата година ѝ направиха операция и химиотерапия, а през ноември получи масиран сепсис и се бори със смъртта близо месец — целия декември 1996 г. Бяха прилагани всички възможни комбинации от лекарства, но детето не получаваше стабилно подобрение. В безизходицата си написах с последна надежда писмо до владика Серафим. И Бог чу молбата ми. Неочаквано дъщеричката ми се поправи и макар много отпаднала, благополучно посрещна Рождество Христово в Детското хематологично отделение — Пловдив. Разбира се, аз не подценявам грижите на лекарите за нея. Но това, че нейното стабилизиране стана изведнъж, и то в момента, когато всички се бяхме съвсем отчаяли, е факт, който няма научно обяснение. Благодаря Ти, Господи, за помощта! Закриляй моето дете по пътя му!“

 

«Родителите ми накрая се венчаха»

Разказ на М. Хр.:

„За съжаление, моите родители не бяха вярващи и доскоро не бяха венчани. Когато преди около две години аз самата се обърнах към вярата и разбрах колко важно е те да бъдат венчани православно, започнах да ги убеждавам и да ги моля да сторят това, но молбите ми нямаха никакъв резултат. Тогава реших скрито да се моля на владика Серафим, а на родителите си да не говоря повече нищо по този въпрос. Молех се на дядо Владика те да се венчаят, но в дълбочината на душата си сама не вярвах, че това може да стане. Обаче въпреки моето неверие, владика Серафим направи чудо: родителите ми изведнъж сами пожелаха да сторят това и се венчаха в църква, а после майка ми прие и Св. Причастие. По Божия милост сега тя редовно ходи на църква и се причастява.“

 

Избавяне от бесовски учения

Разказ на Л. Т.:

„Близък познат на моята сестра от много години се занимаваше с източните учения. Той бе стигнал дотам, че дори беше получил от бесовете известни «дарования». Самото момче не съзнаваше кой е господарят му. Опасното беше, че около него се образува група от младежи, върху които той имаше влияние, а чрез него — и бесовете. Когато вече бях открила владика Серафим и бях изпитала благодатната му помощ, започнах да го моля да вразуми нещастния младеж и да го насочи към православната вяра. И скоро владика Серафим го избави от бесовската власт: момчето неочаквано повярва в Христа, кръсти се и неотдавна кандидатства в Богословския факултет.

 

Спасяване от съкращение

Разказ на Е. П. от Пловдив

"През 1995 г. предстоеше съкращаване на болничното училище* в Пловдив. Когато узнаха за това всички учители, които бяха православни, написаха заедно писмо до владика Серафим с молба да запази училището. Писмото не пожела да подпише само една от служителките, защото беше евангелистка. Скоро узнахме, че на съвещание в Министерството на просветата било взето решение да се съкрати болничното училище в Шумен и да се намали с две трети персоналът на училището в София. На пловдивското училище обаче бе запазен пълният щат, и то продължава да съществува и до днес, януари 2000 г. Съкращението засегна само онази служителка, която не пожела името ù да бъде включено в писмото."

---------------

* Болнични училища бяха създадени у нас в началото на демократичните промени. Учителите от тези училища преподават на децата, които се намират на лечение в болнични заведения.

 

Изпълняване на съкровено желание

На гроба на владика Серафим жена на средна възраст разказа следното:

„Още като студентка ми бяха казали за чудотворната сила на дядо Серафим. И затова дойдох при него да се помоля за нещо, което беше много съкровено за мен. Бяха ми умрели шест деца подред. Накрая си осинових едно и го отгледах, сега вече е голямо — ожених го. Но много исках да си имам и свое. Тогава дойдох на гроба при дядо Серафим и се помолих да си родя и аз едно детенце. И наистина скоро родих момиченце — живо и здраво. Впоследствие, когато стана на 17 години, дъщеря ми се разболя и се наложи да ù направят бъбречна операция. Лекарят ми каза, че може да очакваме и най-лошото, защото операцията ще е трудна и рискована. Тогава пак дойдох тук, молих се отчаяно. Операцията мина добре, дъщеря ми съвсем се оправи; сега е в чужбина — там работи и учи. За тези две съкровени неща съм се молила, а за други дребни неща не съм искала да безпокоя светия човек. Но идвам често да му благодаря. Още щом родих детето, дойдох при дядо Серафим с цветя и със свещичка да му кажа по български: сполай!“

   Lema BG

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n


halba