Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Едно есе от новата книга на Николай Фенерски, чиято премиера е утре вечер в „Къща за птици“

prolНАШИЯТ КРЪСТ

Има една мода сега. Всякакви младежи, от всякакъв произход и с най-различни виждания искат да учат и се записват да учат специалността Психология. Аз, честно да ви кажа, от тая наука съм видял малко, попрочетох една – две книжки, колкото да разбера, че Фройд е морален престъпник, а Юнг – фантазьор и това ми стига.

Психологията е добра в онази част, където изследва кое е полезно и кое не, тоест върви си по един чисто християнски път и стига до едни чисто християнски изводи.

Имам предвид, че това е естественият ход на една такава наука за човешката душа. Тая душа не е взета отнякъде си, от базата данни с души във Вселената, не е програмирана да бъде с определена неизменна структура, не може някакви си там психоаналитици да ровичкат с мазните си пръсти из съзнанието, мислейки, че всички души са еднакво устроени и им въздействат едни и същи похвати. Лежи си пациентът на диванчето, дъра-бъра, казва си и майчиното мляко, олеква му сякаш… Плаща си и си излиза. Може да има някакъв такъв механизъм на пито-платено, може дори душата да е подлъгана, че в този момент се изповядва на Господа, но психоанализата е просто едно голямо менте, едно грубо съшито копие на тайнството Изповед.

Колкото и да си дрънкам тук, нищо ново няма да кажа, само ще преразказвам за кой ли път нещата, казани от светиите, от старците, от големите подвижници. Но нали е блог, служи за лични мнения, значи само ви споделям на вас, дето ще се излъжете да го прочетете, че сега на тази вече не младежка възраст от 41 години аз малко по малко разбирам някои от тези основни и важни истини.

(Отварям скоба, за да ви разкажа спомена си отпреди 13 години, горе-долу. Излизам през нощта към два и половина от църквата след празничната служба на Възкресение, вървя по пустите улици, звездите отгоре се блещят, а в един миг нещо в сърцето ми прави „пук“, като едно мехурче се пука и отвътре се показва нещо неусещано до този миг, нещо незнайно и огромно, от това мехурче вътре се разкрива едно знание за Бога, едно усещане за близост с Христос, било си е вътре, в сърцата ни са вложени тези неща, просто си е стояло капсулирано и не съм подозирал за него, а даже още не бях чувал за Божията благодат…)

Та сега се опитвам да ви преразкажа някакво подобно усещане като онова, въпреки че оттогава много вода изтече и много пъти влизах в мрачни лабиринти и гъсти мъгли.

И значи ако имаш някаква голяма тежест в душата, лягаш на Божието диванче или на някое пухкаво облаче и я казваш на Бога, ама не като спомен и не като случка, а я споделяш с болка и решителност, без срам, защото тая мъка вече не е твоя, вече не те тормози, вече не ти трябва, вече си скъсал с нея, разтоварваш я, махаш баластрата, хвърляш чувалите с пясъка, за да се издигне балонът нагоре, без да те вълнува повече и без да се обръщаш назад.

Не го мисли… означава не се обръщай назад. Като Лотовата жена, която артистичните интелектуалци оправдават, понеже, видите ли, много човешко било да се обръщаш назад… Психотерапевтите и подлагащите се на психоанализа ровичкат из боклука като бездомно куче в контейнер, дано намерят нещо изгнило, което да изядат. Те дъвчат отново и отново все един и същи боклук, без в този процес да участва Създателят на душата, онзи, който единствено е способен да превърне станалото в нестанало, да го заличи, да го изтрие с гумичката си от всички регистри и бази данни на Вселената.

Ако ти си създал една обикновена компютърна програма, можеш ли да я обясниш, да я поправиш, да я разделиш на части, ако си построил един двигател, можеш ли да го разглобиш, поправиш и сглобиш отново? А ако си аматьор като всички видове психотерапевти, докъде стигаш в поправката на счупената душа? Разглобяваш я, удряш с чука, бърникаш с отвертката, половината гайки хартисват, после работи, ама чудно защо пак издава странни звуци, скърца и хърка, не е добре, ама нали там бръмчи, услугите не са евтини, трябва да си мислим, че ефектът е голям.

Когато Бог ремонтира душичката ти, когато Му принесеш покаянието си, когато се разцивриш и сълзите ти изхвърлят навън всички молекули от греха, няма нужда да мислиш отново за онова там. Опитваш ли се да се съпротивляваш на злото, ставаш насилник над себе си. Вместо със съпротива на злото пробвай с подкрепа на доброто, вместо с мислене за онова, мисли за Него, бъди близо до приятелите си от иконите, придържай се по-близичко до тях, тогава онова там няма да те закача, няма да има нужда да се биеш с него, щото влезеш ли в своя собствена битка, пиши се бегал, ти сам срещу него шансове нямаш. Не го мисли… и весь живот наш Христу Богу предадим.

Помислиш ли си за злото дори за миг, ти си навреждаш. Проявяваш безразсъдството, че можеш нещо да направиш срещу това зло, а това си е високомерие и гордост, къде си тръгнал ти с тия два леви крака, в момента, в който препсуваш идиотията на днешния свят и изкажеш ядно мнение по злободневните теми, ти се съпротивляваш на злото по тоя недодялан начин, който ще те доведе до поредния ти провал.

Затова просто не го мисли. Говоря на себе си.

 
-------------------------------------- 

Бел. ред.  Премиерата на сборника с есета „Пролуката“ е насрочена за 1 октомври /събота/ от 18 часа в книжарница „Къща за птици“, София, ул. „Асен Златаров“ 22. Добре сте дошли!

 

   Fluida

   Lema BG

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

12659614 1036633103064017 1199327596 n

halba