БПЦ сигурно ще стане църква-майка на МПЦ, но пътят ще е дълъг и труден – прогнозира доц. д-р Костадин Нушев

НАШИЯТ КРЪСТ

Какво можем да очакваме след официалната молба от Македонската православна църква(МПЦ) за признаване от Българската православна църква(БПЦ), г-н Нушев?

-   Внасянето на писмото от страна на МПЦ е един много важен момент от усилията на тази поместна православна църква в съседна Македония да намери изход от изолацията, в която се намира. От своето учредяване и обособяване като самостоятелна поместна църква през 1945 година и след това при обявяване на своята автокефалия през 1967 година тя не е призната от другите съседни и поместни авокефални църкви. От друга страна това е и един важен исторически и повратен момент за междуцърковните отношения между нашите две съседни църкви и братски народа, защото за първи път чрез официалното писмо от тяхна страна се признава дълбоката историческа и генеалогическа връзка на МПЦ с Българската църква. Досега поради редица политически и исторически обстоятелства вярващите православни християни в Македония след 1945 година не са могли открито да признаят своята историческа и канонична връзка с Българската екзархия и Българската църква, а ето че сега в условията на новите междудържавни отношения след сключване на Договора за добросъседство и сътрудничество, вече се усеща промяна на климата и преосмисляне на на някои елементи от досегашната официална идеология. Писмото на Македонската църква, в което се изразява готовност да признае нашата Църква за църква-майка има много измерения и първопричини, които са свързани както с църковната история, така и каноничните отношения. Най-общо може да се каже, че самото внасяне на писмото е повратна точка в съвременните междуцърковни отношения и отваря нова страница на добросъседски и братски отношения между двата братски народа от двете страни на границата, които имат много общи корени в историческо и църковно отношение. Ние имаме обща историческа съдба от времето на Средновековието, делото на свети Климент Охридски е наше общо духовно и книжовно дело, Охридската архиепископия и нейното вековно съществуване е наша обща църковна институция, а Възрожденските традиции на църковна борба за независимост и Българската екзархия са наша обща основа за изграждане и организиране на църковния живот - както в екзархийските епархии на територията на България, така и в тези епархии и църковни общини, които остават извън териториалните предели на България.

Какъв знак е това към нас и към нашата Църква?

-  Това писмо е изключително важен знак и безспорно има историческо значение като събитие, което очевидно е провокирано от досегашните добри отношения между представители на двете поместни църкви и подписването на Договора за добросъседство между България и Македония. Всеки, който познава нашата църковна история и богословска позиция по темата, знае, че трябва да се търси и намери разрешение на този „македонски църковен въпрос“. За разлика от други поместни църкви ние не наричаме македонците „схизматици“ и не унижаваме тяхната църква, а сме склонни да подпомагаме нейното развитие и търсенето на приемливо канонично разрешаване на техния църковен въпрос с признаването и регулирането на междуцърковните отношения. Българският патриарх очевидно с неговия дипломатичен подход досега е показал едно внимателно проучване на въпроса и посоката, в която трябва да се върви, както и перспективата, в която трябва да се търси решение. Досегашните контакти между църковната йерархия на двете църкви дава надежди за търсене на решение на въпроса, а очевидно и авторитетът на Българската патриаршия е нараснал през последните години, за да се стигне до това искане, отправено към нея. Разбира се, Светият Синод като върховна църковна управа ще разгледа внимателно внесеното писмо и ще изработи своето решение по въпроса. Всички знаем, че трябва да се изработи приемливо решение и отговор на това писмо, което да допринесе за разрешаване на проблемите, а не за тяхното задълбочаване. Така че може би именно сега, когато това писмо е внесено, в навечерието на празника на св. Климент Охридски, който и от двете страни на границата честваме като „пръв епископ на българския език“ и първи Охридски архиепископ, както се споменава в нашето църковно богослужение, ще трябва да се потърси приемливо и адекватно решение и предстои да видим и каква ще бъде официалната реакцията на Българската патриаршия.

Какво изисква канонът?

-  При междуцърковните взаимоотношения, за разлика от междудържавните, от определящо значение са църковните канони, които регулират църковния статус на съответната поместна църква. Тук има много трудни въпроси и сложни, спорни моменти, които внимателно трябва да се разгледат и проучат и вероятно този процес ще отнеме допълнително време за консултации и изработване на решение. Уреждането на каноничния статут на една поместна църква, която се намира в изолация и все още не е призната от другите, или ѝ е наложена схизма, изисква сложни преговори за преодоляване на разделенията и възстановяване на каноничното и евхаристийно общение. По този път е преминала и Българската православна църква, която след учредяване на Екзархията през 1870 година е била подложена на подобен външен натиск и през периода от 1872 до 1945 година се е намирала в сходно положение на това, в което в момента е МПЦ. Именно този наш опит от борбата за премахване на тази несправедлива схизма, която ни е била наложена едностранно и ние никога не сме приели за справедлива, е една от причините МПЦ да се обърне именно към нашата църква. За да се потърси изход от положението на базата на нашия исторически и църковен опит и да се използва натрупания опит от борбата за премахване на схизмата и многостранните преговори с другите поместни църкви за това как може да се премахне това положение, което е в разрез с църковните канони. При процесите на преговори за премахване на една подобна схизма е важно коя друга поместна автокефална църква се застъпва за съответната непризната църква. Ето защо и в писмото на МПЦ се посочва, че Българската патриаршия може да изиграе ролята на църква посредник и застъпник за признаване на Македонската църква. Този процес ще бъде много труден, защото и другите поместни църкви трябва да приемат свое положително решение по въпроса, а може да се очаква, че някои от тях ще имат сериозни възражение и дори да изразят несъгласие. Това може обосновано да се предполага от досегашния опит на МПЦ да търси признаване и да води преговори по въпроса с други православни църкви. Затова и в писмото се предлага Българската патриаршия да поеме ролята на посредник и да представи искането за признаване на МПЦ пред Вселенската патриаршия - така както, например, за нашето признание са съдействали някога през 1945 година Йерусалимската патриаршия и Московската патриаршия. За да се започне официално такъв процес на междуцърковни преговори и да се стигне до такова решение е необходимо да се премине през този формат на междуправославните консултации и изработване на решение, поради което и БПЦ дава индикации, че ще бъде сондирано мнението и на другите поместни църкви и ще бъдат проведени консултации с тях. По този начин вече и молбата да се представи искането за търсене на формула за признаване на МПЦ ще бъде предадена след надлежните консултации и пред другите църкви-сестри в семейството на Православните автокефални патриаршии за намиране на приемливо решение в съответствие с каноничния църковен ред.

Какви биха били последиците от този акт?

-  Последиците от едно положително разрешаване на този въпрос биха били признаване на МПЦ от другите поместни православни църкви и, ако стигне до токова решение, тази най-млада църква ще бъде призната и включена в семейството на автокефалните църкви, ще се възстанови редовното канонично и евхаристийно общение с нея и тя ще бъде вписана в диптиха на Вселенското Православие. Но докато се стигне до този положителен финален завършек на процеса, каквото е желанието на вносителите на писмото, трябва да се извърви един дълъг и труден път, който ще покаже и състоянието, в което се намира в момента Вселенското Православие. Българската патриаршия е показала досега, че винаги търси междуправославно и междуцърковно решение на подобни спорове и разделения и спазва установения каноничен порядък и затова по всяка вероятност тя ще приеме някаква роля на посредничество в процеса, но може би ще се въздържи от едностранно решение за признаване на МПЦ, докато не са ясни индикациите за готовност за положително решение от другите поместни църкви. Докато тече този процес и докато се стигне до окончателно решение, или пък ако той бъде забавен във времето, е възможно да настъпи някакво сближаване и засилване на добрите взаимоотношения с МПЦ, които се основават на общите църковни традиции, почитането на общи светци, сътрудничество в областта на духовната просвета между духовните и богословски школи, вазимното поклонничество между вярващи от двете наши съседни църкви, но не и до бързо възстановяване на пълното канонично и евхаристийно общение. Това означава, че по въпроса за очакваните последици и резултати от внесеното искане ние можем да имаме една максималистична представа и една реалистична представа и очакване. Максималистичните очаквания са за бързо и решително разрешаване на поставеното искане, но реалистичната представа ни сочи и за сериозни трудности по пътя до окончателното признаване. Въз основа на това би следвало да бъдем оптимисти, но и реалисти за границите на възможното като резултати.

-------------------------

Вместо визитка:

Костадин Нушев е роден през 1973 г.

Завършил е богословие и културология в СУ "Св. Климент Охридски"

Доцент е по нравствено богословие и етически системи в Богословския факултет

Един от основателите на Центъра за проучване на нови религиозни движения