Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Един разговор с отец Кирил, чрез който ние, българите, можем да се огледаме в румънското духовно огледало

tatНАШИЯТ КРЪСТ

/продължение/

Как Ви се струва, добра идея ли е от бутилка с мавруд да ни гледа Иисус Христос?

- Да, днес наблюдаваме пълно и безмилостно експлоатиране на съдържанието на православното ни църковно наследство (напр. излъчване на народна музика на фона на средновековни църкви и манастири, наричане на хотели и алкохол с църковни наименования, примерът на т.нар. „църкви-музеи”, осквернената патриаршеска катедрала „Св. Възнесение” на Царевец), без обаче „експлоататорите“ да си мръдват и пръста в неговото съзнателно опознаване и живеене на вярата. Това е безочлива наглост, която не подлежи на толериране – напротив!

Забелязвам, че нашия народ „свято“ съблюдава езическите суеверия (през лятото по Черноморието бях свидетел на силна реклама на „нестинарски танци” и реклама на „йога на плажа”), за сметка на нехайство към елементарна църковна грамотност и съзнателно практикуване на вярата. Искаме да впечатлим чуждестранните туристи повече с преданост към езичеството, отколкото с православния ни етос.

А когато крача по улиците на Русе често чувам зад гърба си хората да казват „Виж попа”, а в Румъния те поздравяват с „Целувам Ви ръка, отче”, на което духовникът отговаря с „Помози Бог”.

 

Какво и как би могло да се взаимства от духовния опит, от църковния живот на румънците?

- За румънците изповядването на православната вяра представлява напълно естествено състояние. Това е в съзвучие с известните думи на Тертуалиан, който много добре казва, че „човешката душа по природа е християнка”. По-скоро е трудно да се обясни липсата на духовна потребност сред българите. С човешки думи е невъзможно да мотивираш нашия народ редовно да участва в църковния живот.

В Румъния съществува значим църковен елит от изтъкнати духовници и миряни, които редовно през периода на постите изнасят духовни конференции из цялата страна.

През комунизма в Букурещ съществуват храмове и манастири (Синодната библиотека в двора на манастира „Антим” (преместен през 1985 г.), църквата „Св. Йоан” – Пиаца (преместена на 30 май 1986 г. в идеалния център на столицата), които вместо да бъдат разрушени са били премествани с пневматични помпи на релси и „скривани” зад блоковете при промяна на градоустройствения план. Изобретението принадлежи на инж. Еуджениу Йордакеску.

В Румъния няма недействащ манастир, какъвто термин у нас печално се е наложил. Монашеството е живо, а то е един от критериите за жива Църква. Приемането на тайнството свещенство е особено престижно. Съществува дори пренасищане от духовници, в сравнение с коренно противоположната ситуация у нас.

Традиционно духовниците извършват пастирски посещения в домовете на техните пасоми 3 пъти през годината (на Рождество Христово, Богоявление и Великден).

Едно от изискванията за ръкоположение в епископска степен е защитата на докторат по богословие и наличието на научни публикации. Винаги се удивлявам, когато видя съслужение на млади, интелигентни духовници, които всеотдайно служат на Бога. По-голямата част от свещениците имат научни специализации зад граница и, връщайки се в страната намират правилен подход и нужния ценз за реализиране на своето призвание.

Характерна забележима черта на румънското свещенство е голямата гордост, че са единствения латински народ с православна вяра. Чувството за достойнство е неразривно свързано с личността на румънците. Вероятно тежките исторически условия у нас са причината народът ни да е забравил за думи като достойнство, значимост, нравствени ценности. Румънската църква проявява подчертани грижи за пасомите си в диаспората (зад граница).

Днес активно се издава научна литература относно арестите и лежането по затвора на духовници в Румъния през комунизма, докато у нас мнозина новомъченици остават неканонизирани.

Забелязва се, че мнозина наши „християни” повече се гордеят с членството си в парацърковни (дори масонски) организации, отколкото с това, че са православни християни.

 

Как е осигурено възнаграждението на румънското духовенство, имате ли информация, отец Кириле?

- Румънската православна църква успява да осигури прилично съществуване на свещенството си, като три четвърти от заплатите се изплащат от държавата. Останалата четвърт към заплатата се осигурява от енорията, в която служи духовникът.Производството на църковни принадлежности е запазена марка /монопол/ единствено за Църквата.

Съществува чуваемост на духовните потребности на народа. Немислимо е богослужение на неговорим език, проявява се разбиране към това, че с цел опазване на църковните стенописи свещите се палят извън храма, редовни са богослуженията на открито или ако са в по-малък храм, то за вярващите извън него се поставят видео стени.

Редовно през четирите годишни поста ученици, водени от техните преподаватели, идват организирано в храма, за да приемат св. причастие. Това, според специалисти, у нас е невъзможно да стане. Най-много ме боли за младото поколение у нас, което някак си израства и се впуска е живота лишено от елементарни познания за християнската ни вяра и живот.

Виждайки дейността на румънските архиереи си давам сметка, че те осъзнават огромното значение за приобщаването на младежта към Църквата (провеждат се конференции, конкурси, награждавания, тематични летни лагери). Голяма част от държавните социални заведения там носят името на светци.

 

А как се отразява добрата въцърковеност на румънците в техния ежедневен живот и битие?

- В сравнение с Румъния и Молдова у нас се забелязва прекалена слободия в нашето общество. Това включва както поведение, така и външно облекло, отношението към самите себе си, елементарни обноски. Именно духовната празнота в душата на българина води до избиване на всевъзможни комплекси, с които безрезултатно се опитват да я запълнят. Един от тях е бащи с обици да водят децата си на училище! Извинете, но такова нещо не съм виждал отвъд Дунава…

Ето някои различия в поведението на българи и румънци (това е констатирано с помощта на моята презвитера-лекар). У нас джинсите /дънки облеклото/ са навсякъде, а от там и дънки-културата масово е навлязла в бита ни. Българите особено много неглижират горното си облекло. Костюм, съставен от сако и дънки – това е навярно българско изобретение. Румънците в това отношение не биха си позволили непредставителност. На църква по време на литургия и светите тайнства ходят винаги костюмирани.

У нас - татуировки, обици, носени от мъже и момчета, боядисани екстравагантно коси и чудати прически. В Русе, ако видим прилично облечени млади хора с нормално поведение, то със сигурност те са румънци. Българката сякаш завинаги е изгубила своето женско излъчване, това обаче не важи за румънката. В Русе поли носят единствено мормонските мисионерки, и това прави впечатление. Тютюнопушенето! Общата култура у нас като че ли е по-ниска: веднага се преминава на „ти”. Много се псува! В Румъния хората редовно се поздравяват. У нас дори живущите в един и същи вход на блок като че не се поздравяват. Като че ли човешкото у нас като народ е отдавна погубено.

Могат да ви се сторят тези малки неща издребняване, но взети заедно те наистина съвсем ясно отправят своето послание за състоянието на нашия народ. И още - препълнените барчета и празните църкви също са характерни за България. Духът на нихилизма (духът на разрухата) силно вилнее у нас.

Често се случва да участвам в съвместни българо-румънски богослужения в Румъния в присъствието на наши граждански делегации. Ами това, което виждат, те никога не са виждали у нас. Пълна църква с народ, който е изострил сетивата си и жадно попива словото Божие и ненадминатото ни химнографско наследство на език разбираем. Да, днешните румънци разбират перфектно богослужебния език, стига да се заслушат, докато не можем да кажем същото у нас. Колко наши духовници използват служебника на български на Ловчанския митрополит Григорий (той дори не се преиздава!) и преводите на протопсалт Методий Григоров? Някои очакват специално Окръжно, за да служат на език разбираем. В днешното забързано време дори две разбираеми стихири могат да утолят духовната жажда.

Случвало се е в Басарбовския манастир на богослужение да дойдат автобуси с румънски поклонници. Когато им възлагаме да изпеят нещо всички се включват активно. А у нашите богомолци изниква съмнение за това, че румънците ни „завладяват”. Какво са ни виновни те, че познават и живеят своята вяра?! По-скоро трябва да се сърдим на нас самите.

Българските светци с мощи в Румъния се радват на преголяма почит, а струва ми се, че у нас народът не познава родните Божии угодници…

/следва/

 

 

 

sa

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort

halba