Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Един опит за мини-трактат по темата с позоваване на сръбските майстори и Милен Русков

bgПетър МАРЧЕВ

„За всяка напразна дума, която изговорят хората, те ще дават отчет пред Съда“, предупреждава евангелистът. /Мат. 12:34–37/  А какво остава тогава за сквернословието?! 

Ето кои са синонимите на сквернословието:  псуване, злоречие, ругаене.

Сквернословието е присъщо на всички векове, места и народи. Този порок е пар-екселанс езическо наследство. Той се корени изцяло във фалическите култове на древния Изток, започвайки от "дълбините сатанински" (Откр. 2:24) и тъмните бездни на разврат в чест на Ваал, Астарта, Хамос и други и завършвайки с класическите отживелици на този порок. При това той и тайното странно привличане към него са в пряка зависимост от близостта на човека до Бога. Ако той се отдръпва от Него, то веднага започва да навлиза в сатанинската област и да придобива гнусния навик да сквернослови.

„Чудовищните скверни изрази всъщност са молитвени формули, обърнати към демоните. – предупреждават православните отци. - Това не е лекомислие, не е просто груба шега или колебание на въздушните вълни. Произнасяйки страшните заклинания, човек извиква и привлича към себе си най-гнусни бесове, поднася на сатаната противоестествена словесна жертва! Той се превръща в магьосник, маг, чародей посредством най-смрадни похвати.“

Сквернословието се проявява не само на думи, но и писмено - при писателите, а при "неграмотните" се излива в така наречената "улична култура". И щом стана дума за „писатели“, няма как да не заговорим за хитовия Милен Русков. За пръв път чух от уважавания от мен изкуствовед и литературовед Митко Новков, че Милен бил написал страхотна книга. Да, ставаше въпрос за „Възвишение“. Но, когато реших да се возвися и аз, се сблъсках с непредвидено препятствие – оказа се, че на всяка страница има поне по 3 /три/ псувни. Вярно – бяха архаични попържни, вярно – авторът използва псувните като речева характеристика на героите си, но е вярно и това – че съм езиков пуритан, и ми е трудно да преглътна подобни „експерименти“. С две думи, след около 20-ата страница зарязах шедьовъра на Русков и останах невъзвисен. За разлика от мен, обаче, други по-негнусливи читатели си купиха и прочетоха „Възвишение“, с което му създадоха славата на касов хит… После книгата бе драматизирана и поставена на театрална сцена, а режисьорът Виктор Божинов засне и едноименния филм. С тайна надежда подпитвах гледалите вече игралния филм – да не би пък Божинов да е редуцирал случайно псувните от книгата? Оказа се, че не ги е намалил, даже напротив… И това бе продемонстрирано от публиката на филма, която заля фейсбук-пространството с възторжени попържни.

По този повод даже се шегувахме с приятели, че когато филмът „Възвишение“ се продаде в Сърбия, тогава субтитрите на сръбски ще бъдат двойно и тройно по-дълги от оригиналните диалози на български. Предвид обстоятелството, че сърбите са некоронованите царе на псуваческото изкуство! Но за това – после…

Тук държа да направя уговорката, че не завиждам на Русков за нищо. Нито за личния му житейски избор, нито за литературните му успехи. Това, което искам сега, е да опитам да го анализирам като писателски феномен. Самият Милен в свои интервюта се самоопределя като окултист. Не толкова белетристична, колкото окултистка беше и дебютната му книга „Джобна енциклопедия на мистериите“. В нея Милен бе събрал преписани езотерични сюжети, и то преписани не от оригинала, а от вторични източници. За да не бъда голословен, ето един цитат от „Гностиците“: „Евхаристията е тайнство и на ортодоксалната църква, изразяващо се в това, че на вярващите се дава залък хляб, а някога и глътка вино, като символи на тялото Христово“. Да, ама не. Това са протестантски трактовки на евхаристията. Докато в Православната църква това тайнство е свързано с претворяването на хляба и виното в истинска кръв и тяло Христови. Нещо повече – Свещеното Предание пази много автентични свидетелства за проявено маловерие от православни християни, при които Светите Дарове са се преобразявали в кърваво месо пред невярващите им очи!

Така.

Нека надникнем с едно око в творческата лаборатория на писателя Русков.

„Аз не пиша заради читателите. Винаги съм казвал, че пиша за боговете. - заявява Милен Русков в интервю пред Мария Велковска от „Дневник“. - Всяка моя книга е посветена на една планета. Първата ми книга е посветена на Меркурий, втората е посветена на Земята. „Възвишение“ е посветена на Слънцето, а „Чамкория“ е посветена на Марс. И на корицата на всяка книга, с изключение на първата, я има планетата, на която е посветена. Обърнете „Чамкория“ и ще видите Марс, астрологическия му знак.“

Писателят обяснява още, че обвързването на романите му с характеристиките на съответните планета и бог води до най-общата рамка на книгата, откъдето идва и настроението ѝ.

Аха!

Ето част от божествата в древноримския пантеон: Юпитер Оптимус Максимус, Марс Ултор, Сатурн, Венера, Меркурий, Нептун, Плутон… Зад имената на тези езически „богове“ всъщност се крият свръхестествени същества. За християнската цивилизация нещата са ясни – и ние наричаме тези същества с техните истински имена: това са ангелите, изкушени от Луцифер. Прогонените от Небесата, падналите ангели. Някои ги наричат демони, други – бесове, трети – дяволи.

Ето за кого пише Милен Русков. И на кого дължи „успеха“ си.

Не знам дали българският доморасъл Фауст осъзнава на 100 % в какво се е забъркал. Защото Мефистофел не е дядо Коледа и не прави безвъзмездни подаръци никому.  

Не знам също и що за човек трябва да си, за да влезеш в книжарницата, да си купиш книга на въпросния „автор“, да четеш, да хихикаш и да ти е кеф? При положение, че Милен Русков е бил достатъчно откровен да ти каже в лицето, че не е написал тази книга за теб. А за неговите си дяволи… Но, всеки има право и на своите лични садо-мазо изпълнения… в духовен смисъл, разбира се…

Спираме дотук с българския принос към темата на нашия мини-трактат, посветен на Псуваческото изкуство. Защото е време да се занимаем с общопризнатите световни шампиони в областта на попържането.

Да, сърбите!

Ако Сърбия е богата на нещо, пишат местните познавачи, то е на псувни. Известният сръбски лингвист Вук Караджич, който е и реформатор на сръбския език и автор на първия речник на сръбски, още през 19. век забелязва това „богатство“ и започва да описва и събира народни сръбски обидни думи и изрази. За да се стигне дотам, че и сръбският литературен нобелист Иво Андрич не пропуска да се разпише с мазни псувачески шедьоври, като в оня разказ с безпаметния пиянски запой в букурещките локали… Днес в сръбскоезичното пространство се псува още по-яко. Българско момче със сръбска филология започнало работа в посолството на Босна и Херцеговина. В администрацията на посолството работят сърби, хървати и бошняци. И всички се/те псуват вместо „добър ден“. Когато нашенецът се стегнал и се приготвил за ръкопашен бой с поредния псувач, тогава всички вкупом взели да му обясняват, че няма нищо лично, а че те просто така са свикнали…

И това, наистина, е само увертюрата. Защото сърбите стигат до безумието да сквернословят и по адрес на църквата, Богородица и Господ! Е как ви се струва – на какво основание би оцеляла такава държава и такъв народ?! Защото Бог поруган не бива…

На горните изкушения са подложени и други два народа, които ние с право броим за много по-вярващи от нас, българите. Гърците и румънците. Те също правят компания на сръбските сквернословци - богохулници. Същото важи и за италианците и испанците, но католиците са друга опера, която няма да коментираме сега.

Но ще споделим нещо от опита на руснаците от времето на Втората световна война. Вярващи хора забелязали, че първите жертви, които падали на бойното поле, били богохулниците и тези, които псували за щяло и нещяло. И още – руски благодатни старци са направили пророчества, че в предстоящата голяма война ще загинат 4,5 милиона руски солдати – само заради това, че са псували…  

Все пак, макар че темата е прелюбопитна и важна, нека се ориентираме към приключване.

Православната Църква винаги е забранявала сквернословието, злоречието, ругатните, псувните /които са най-мерзко сквернословие/ и чернословието (пращането по дяволите). Свети апостол Павел поучава: "А сега и вие отхвърлете от себе си всичко: гняв, ярост, злоба, злоречие, сквернословие от устата си" (Кол. 3:8).

А ако попаднем в нежелана компания на сквернословци?

"От неблагопристойни думи трябва да се въздържаме не само самите ние, но и със строгостта на погледа си, с обръщането на главата си, с така нареченото намръщване на носа, а често и със строго слово да поставяме намордник на устата на онези, които се впускат в такива речи". Така св. Климент Александрийски наставлява новообърнатите християни.

Борбата против сквернословието не е просто борба против една вредна привичка. Тя е борба за това – да останем християни, така ни съветват православните отци.

 

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort

halba