Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Преди 16 години бяха открити нетленни мощите на преподобния Амфилохий Почаевски  

amfilohiyНАШИЯТ КРЪСТ

Този скромен и многострадален мъж се родил в украинското село Мала Иловица през 1894 година. Баща му бил народен лечител, намествал счупени и изкълчени кости. Помагайки на баща си, младият Яков /както било светското му име/ усвоил този лечителски занаят. По-късно, в армията изкарал и фелдшерски курсове. През Първата световна война Яков попаднал в плен. Бил пратен да помага в стопанството на един австрийски фермер. На стопанина му допаднали трудолюбието и благият характер на украинския пленник. Дотолкова, че пожелал да го ожени за дъщеря си. Но Яков предпочел да се завърне в родината си. На село момите също го харесвали – той бил снажен и с приятно лице, освен това много хубаво пеел. Вече мислел за сватба, когато изведнъж от паметта му изплувало момчешкото желание да стане монах… И през 1925 година Яков постъпил като послушник в Почаевската лавра. Където през 1932 година приел монашеско пострижение с името Иосиф.   

Безстрашният

В 1962 година от милицията дошли да запечатат Троицкия събор в Почаевската лавра. За това съобщили на отец Иосиф и той светкавично се прибрал в светата обител, където заварил скованото от страх монашеско братство на Лаврата и милиционерите пред храма. Без да се бави повече, храбрецът изтръгнал ключовете от ръцете на униформените и застанал начело на спонтанния бунт, при който прогонили блюстителите на реда като прасета от зеленчукова градина, с тояги.  

Но само след седмица пристигнал „черният гарван“; шестима милиционери нападнали 68-годишния тогава монах, завързали ръцете и краката му, запушили с кърпа устата му и го натъпкали в камионетката. Вкарали го в областната психиатрия, където половин година жестоко издевателствали над отеца, надявайки се да го пречупят и унищожат… Но във всяка минута на страдание о. Иосиф се молел и редом с него бил Христос.

От „психушката“ той бил освободен по чудо. Това се случило с ходатайството на дъщерята на Сталин, която отецът изцелил от беснуването ѝ – поне така се говорело. Всъщност, безбройните хора, на които той бил помогнал – за телесното и душевното им здраве – не спирали да пишат писма до Областния комитет за освобождаването на отеца-лечител.

Чудесата

С Божията сила преподобният извършил много чудеса и в Лаврата, и извън нея, живеейки като изгнаник. Отецът се върнал в родното си село Мала Иловица, където му се наложило да търпи подигравките на своите невярващи родственици. Посещавали го много хора за помощ, сред тях се промъквали и хора на КГБ, за да го следят и да го притискат. Пред тях преподобният се правел на юродив, сякаш не е с всичкия си. Канел ги да седнат край масата и започвал да им открива тайните грехове, които само те си знаели…

Веднъж при отеца дошъл един такъв, с едно голямо куче и започнал грубо да разпитва за неговата дейност, за водосветните молебени, които отслужвал да страдащите. Докато разговарял с грубиянина, отецът свалил от стената кадилницата. Това накарало кагебееца да се изкаже особено „оригинално“: „Да, твоите молебени помагат като на умрял кадилница!“ В този момент се случило чудо – кучето започнало да ръмжи и прогонило собствения си стопанин далеч от къщичката на преподобния…

Друг път, още през 50-те години имало друг случай: работниците в Лаврата решили през обедната почивка да се почерпят. Събрали се в стаята за почивка, но тогава вътре надникнал отец Иосиф. Преподобният прекръстил водката и казал: „Благославям да пиете, като вода“. И си излязъл. Работниците изпили бутилката, даже отишли за добава… Но никой от тях не се напил, като всички се чудили дълго на думите на отеца…

През 1965 година племенникът на стареца, насъскван от Службите, го пребил почти до смърт. Добри хора го отнесли в Лаврата. Старецът бил на ръба на смъртта, затова братята решили да го пострижат във Велика схима с името Амфилохий. Слава Богу, след пострижението великосхимникът започнал да се поправя…  

Старецът се представил пред лицето на Господа през 1971 година. А през 2002 година открили неговите мощи нетленни, сякаш преподобният е заспал преди малко… Понастоящем не спира напливът от богомолци към раката с мощите на св. Амфилохий. Но бесовете не могат да понесат равнодушно тази манифестация на взаимната любов, затова кроят нови козни – този път внушавайки на някои от украинските властници да превърнат Почаевската лавра в музей. Но св. Амфилохий и Бог няма да допуснат това да се случи… 

 

 

sa

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort

halba