Гласът на България

Национален новинарски портал

   НАШИЯТ КРЪСТ   Издание за Вярата, Надеждата и Любовта

Споделете ме

Може ли и вълкът да е сит, и агнето цяло? Да, но когато има любов

kaneoНАШИЯТ КРЪСТ

Македония е душата на България. Македония е онази дъщеря на Майка България, която бе похитена преди столетие. Която беше мъртва, но оживя; загубена бе, но се намери.

Такава е истината за всеки български патриот, който умее да вижда по-надълбоко от халба с бира и по-надалече от дължината на три кебапчета. Да, парадоксално е, но има и истински български родолюбци. Които не осребряват патриотизма си на избори и чрез партийни субсидии. А които бъркат дълбоко в собствения си джоб, за да направят нещо добро за нашего брата–българина, независимо къде живее – в България, в Македония, в Сърбия, в Молдова, в Украйна, в Румъния. Които се опитват да мислят и действат държавнически, без да са политици или управленци. Познахте, става дума за д-р Милен Врабевски. Доколкото знам – негова е заслугата за първоначалния тласък на започналия процес на сближаване между православните църкви на България и Македония. Чийто досегашен връх е решението на Св. Синод на БПЦ от 27.11.2017 г. да съдейства всячески за придобиването на каноничен статут на МПЦ. От тази дата насам нещата изглеждаха като да вървят по мед и масло. Очакваше се поредната крачка в сближаването между двете църкви да бъде съвместното честване на 1000-годишнината от създаването на Българската Охридска архиепископия.

В Охрид, разбира се.

И изведнъж – като гръм от ясно небе – дойде решението на Синода от 14. май. Че няма да изпратим нито делегация, нито дори един-единствен пратеник на честванията. Мотивът – че така сме щели да легитимираме претенциите на МПЦ-ОА да бъде правоприемник на Охридската архиепископия. За това се сети пръв дядо Наум Русенски. И то, скоро след срещата си с говорителя на Путин – о.з. ген. Решетников. Подозрително скоро… С 8 гласа „за“ и 5 гласа „против“ предложението на дядо Наум бе прието. И се започна мятането на мълнии между патриоти и синодали. Д-р Врабевски заклейми осемте владици като проводници на чуждо влияние и поиска намесата на нашето контраразузнаване. На 18. май пред Синода имаше и скромен протест. По-сериозен протест се задава на 22. май…

Един млад и очевидно неулегнал „дядо“

отвърна по хлапашки на Врабевски, стигматизирайки го като „псевдопатриот“, „анархист“ и „маргинал“. Като по този начин, с този уличен език дискредитира не някой друг, а именно висшия клир. Жалко.

За щастие, с подобающ на Църквата тон, днес се намеси в „диалога“ и митрополит Киприан. В качеството си на председател на Синодалната архиерейска комисия за преговори с Македонската православна църква и останалите Поместни православни църкви за установяването на каноническия статут на МПЦ. Той съобщи, че Комисията продължава своята дейност. А Св. Синод на БПЦ-БП досега не е извършил никакви действия, противоречащи на каноните на св. Православие. В този смисъл, всякакви спекулации за налагане на схизма на БПЦ-БП, не отговарят на действителността. „Накрая искам да призова всички обични в Господа братя и сестри да имаме мир в Христа Спасителя… да имаме добро отношение към всички, които имат различно мнение, да намерим вътрешното спокойствие на миротворство и братолюбие… за /решаването на/ един толкова важен въпрос, който касае Православното ни наследство, за да не бъдем упреквани в национално предателство, или бездейственост от заинтересовани страни“, с тези думи завършва изявлението на митрополит Киприан.

Какво ще се случи оттук нататък?

Не е нужно да сме ясновидци, за да разиграем един възможен вариант. Дядо Неофит най-после излезе от болницата. С неговия сговорчив нрав, ако се стигне до повторно гласуване, Синодът би могъл да промени решението си. И да изпрати наша делегация за честванията в Охрид. Не е задължително нашите владици да участват в богослужението на схизматичните ни /засега/ братя по кръв. Защото няма да е според канона. Но биха могли да оповестят пред цялото тържествено събрание нашата позиция – че именно БПЦ е законният приемник на Охридската архиепископия. А в това, че и вардарските ни братя припознават Охридската архиепископия като своя, няма абсолютно никаква трагедия.

С две думи – всичко е въпрос на любов. „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.“ А когато любовта я няма, на нейно място се настаняват думички като „национални предатели“, „псевдопатриоти“ и „маргинали“…

 

 

 

 

Порталът "Гласът на България" е създаден с иждивението на Нина и Илия Чирпанлиеви, за упокоение на душите им.

 

12659614 1036633103064017 1199327596 n

abbort

halba